У нас работим за държавната и частната енергетика, за обекти в Европа си партнираме с компании от Полша, Чехия, Италия, Германия, Австрия
- Г-н Желязков, как се разви “Централна енергоремонтна база” през последната година, разраствате ли се на Балканите?
- “Централна енергоремонтна база” - София, вече е на 77 г., млада възраст, защото не е стигнала енергийното си столетие. През годините се наложи като лидер в енергоремонтните дейности в България и на Балканите. Това е благодарение на качествени сервизни и ремонтни дейности и най-вече на най-ценния актив – екипа, хората с доказана експертиза, отлични професионалисти.
Разширяваме възможностите на своето портфолио и сме много гъвкави в намирането на технически решения при предаварийно и в аварийно състояние на инфраструктурата. Имаме модерни лаборатории, които отговарят на всички изисквания на европейските и световните стандарти. А това е важно, тъй като в електроенергетиката всички съоръжения, които подлежат на сервиз, ремонт, включително и ново оборудване, са свързани с живота, здравето и безопасността на хората.
- В кои държави на Балканите работите тази година?
- За последната година изпълнихме редица проекти в Черна гора, Косово и основно в Гърция. От 18 г. имаме много силно присъствие в Гърция, осигуряваме сервиз на големи мощности, които произвеждат електроенергия, и поддържаме инфраструктурата.
- Увеличавате ли присъствието си в Европа?
- В Европа имаме оперативна дейност с полски енергийни компании, чешки, италиански. Имаме партньори в енергетиката в Германия и Австрия.
- А в България къде работите?
- Работим с всички основни структури в енергийния сектор – както с частни компании като “Лукойл”, “Електрохолд”, EVN и “Енерго-Про”, така и с държавни предприятия и институции. Ние сме търсен партньор в изпълнение на сервизни дейности в електроенергетиката, защото сме се доказали. По някакви причини тази дейност няма кой да я изпълнява, в България и на Балканите ние сме единствените.
Разширихме портфолиото си с доставка и с изграждане на фотоволтаични централи с дъщерната компания “ЦЕРБ Солар” и имаме много силно присъствие на пазара на зеления енергиен преход в България и в региона.
- Какви нови проекти има ЦЕРБ?
- Участваме в цялостната модернизация на енергийната инфраструктура - електроразпределението и преносната мрежа, модернизираме подстанции. Работим на място - в “Централна енергоремонтна база”, но и с мобилни екипи, които извършват ремонтни дейности на терен на клиентите. Реагираме бързо при аварийни събития, което е една от най-силните ни страни.
- А къде сте при енергийната трансформация? Какви са новостите при вас?
- Активно участваме в развитието на ВЕИ. Произвеждаме батерийни системи за съхранение – ЦЕРБ BESS. Работим по нови технологии за управление на енергийното потребление. Последните 7 г. сме носители почти всяка година на златни медали от техническото изложение в Пловдив. Участваме на всички изложения в Гърция, Полша, Чехия, Германия.
- Готвите ли се за участие в дигитализациите на мрежите, на уредите за мерене?
- Имаме активен принос в разработката на управлението на системата на умните мрежи.
Единият от големите проблеми, който възниква сега, и е както предизвикателство, така и възможност, е този срив в Португалия и Испания. Проблемът е с голямата генерация на възобновяеми енергийни източници, от една страна, а от друга, няма баланс между производство и потребление.
Системите за съхранение на електрическа енергия са основният фактор в зелената трансформация, което все още не се разбира достатъчно. На държавно ниво вече се обмисля изграждането на нови ПАВЕЦ, и то бързо, тъй като те балансират непостоянното производство от възобновяеми източници.
Още е рано за това, тъй като соларните централи имат живот 20-25 г., но ще излезе проблемът за рециклирането на фотоволтаичните модули, на електрониката, на кабелите, на инверторите. След тяхното извеждане от употреба някои могат повторно да се ползват, да се рециклират. Те трябва действително да намерят своето място, защото цветните метали и стоманата, които се използват в тях, са ценни. Имаме интересни идеи относно рециклирането. Както и готовност да участваме в цифровите информационно-управляващи системи в електрическата мрежа.
- Какъв микс електроенергия е необходим, за да се избегнат сривове като в Испания, Португалия, Северна Македония?
- Неконтролираното изграждане на ВЕИ създава социално-икономически дисбаланс. При загуба на баланс между производство и потребление на електрическа енергия настъпва срив – честотата от 50 Hz се променя, генераторите се самоизключват, а големите потребители остават без електрическа енергия.
У нас възобновяемата енергия на моменти достига до 70%.
Трябва ни микс между конвенционална и възобновяема енергетика, защото най-големият проблем е управлението на електроенергийната система. Все още не сме въвели умните мрежи в управлението є. Всичко е свързано с автоматизацията на електроенергийната инфраструктура.
- Казват, че имаме въглищните централи засега, които осигуряват въртящия момент.
- Да, имаме, а и сме свидетели на ядрения ренесанс – 7-и и 8-и блок на “Козолдуй” предстоят. В скоро време ще се разгледа и изграждането на АЕЦ “Белене”, има потребност от тези генериращи мощности. Да прибавим и водните централи, защото те са много добър енергиен ресурс.
Родната енергетика е много добре ситуирана, с добри резерви, много добре автоматизирана с надлежни цифрови защити и в момента дава добри резултати.
Някои западноевропейски страни, увлечени в своя стремеж и желание да докажат колко са “зелени”, достигнаха до разпад на системите си. При нас, слава Богу, този микс е изграден и синхронизиран добре. Поне засега.
- При това развитие на енергетиката, включително ядрената, всички поставят пред скоби кадрите. Как е при вас?
- В “Централна енергоремонтна база” работят около 300 човека, задържаме ги, но имаме и сериозни проблеми. На младите инженери и специалисти даваме възможност за допълнително висше образование, за специализации и обучение в България и в чужбина. Участват в сложни проекти зад граница. Но понякога изпитваме недостиг, защото невинаги частният сектор може да изплаща на своите служители такива високи възнаграждения, както е при бюджетните служители. А бързината, с която държавните институции вдигат заплатите, не е обоснована. Компенсираме, доколкото можем, със специалисти отвън. В момента при нас има служители и работници от Украйна, Узбекистан, Непал, от Индия също има желаещи.
