На пръв поглед това е поредната фермерска история от Балкана. Но съвременният прочит, който ѝ дава Цветомир Христов, я прави вдъхновяващ разказ за предприемачески дух, съхраняване на столетните местни традиции, внедряване на съвременни технологии, изграждане на общност и уважение към природата.
Когато говорим за иновации, рядко си представяме овце, крави и коне. Но и когато говорим за фермери, рядко си представяме хора като Цветомир Христов – с четири висши образования и всестранни интереси – от художествена керамика, през туризъм, готварство и управление на европейски проекти, до зооинженерство.
Цветомир е шесто поколение фермер, който наследява любовта към животните и земята от дядовците си. Връща се в родното Етрополе уж временно, за да помогне на баща си със стадото му от 85 овце, но намира нова бизнес перспектива. Днес той управлява сертифицирано биологично стопанство с над 630 овце, 85 крави и 25 коне от местни породи.
В работата си Цветомир влага академичен подход и уважение към традицията.
Бързо се убеждава, че подходящи за условията в района не са високопродуктивните вносни породи, а българските – закалени от поколения. Така започва да отглежда застрашената Западно-старопланинска овца, съчетавайки науката с интуицията и практиката на дедите си. „Генетичния код, заложен в животните, които са типични и традиционни за района породи, съществува в симбиоза с микрофлората на ареала“, споделя той.
Още с първите си стъпки в земеделието печели наградата „Млад фермер“, а впоследствие сам подготвя и изпълнява 6 проекта по европейски програми.
Един от сериозните проблеми пред разрастването на бизнеса му са трудностите с работната ръка. „В миналото животновъдите са били първа категория труд, а сега са трета. Престижът на професията е нисък. В обществото съществува мнението, че това са пропаднали, неграмотни хора, което не отговаря на реалността“, разказва Цветомир.
Ключов етап в развитието на стопанството е подкрепата от Българската банка за развитие. Благодарение на целевото финансиране, Цветомир инвестира в съвременна техника и механизация, която облекчава труда и повишава ефективността. Доилната система е почти напълно автоматизирана – сама отнема агрегатите, изчислява издоеното мляко и извършва почистването. Това осигурява висока хигиена и ефективност, а системата е от малкото подобни в страната. Осигурена е нова техника за поддържане на пасищата, а пастирът е електронен.
„Инвестирам в техника, сгради и по-добри условия, не за да разширявам мащаба на всяка цена, а да направя производството по-ефективно, чисто и устойчиво. Работя така, че да съм независим – включително енергийно“, разказва той.
Затворен цикъл с отворени врати
Цветомир създава затворен производствен цикъл – от животното до клиента. Продава директно от фермата: сирене, агнешко, телешко и дори уникалния за региона деликатес крокмач – приготвен от специфично обработено овче мляко. Това не е само бизнес модел, а и социална мисия. Клиентите му посещават района и подкрепят местния туризъм.
Така се ражда и „Комплекс Горунака“ – реставрирана сграда на старото училище, превърната в музей на бита, знанието и българските традиции. Мястото е домакин на над 2 000 деца годишно, които научават за връзката между природа, култура и храна. „Искаме децата да знаят какво значи да си част от природата, какво е истинска храна, и че да си животновъд не е срамно, а достойно“, казва Цветомир.
За него проектът има особена стойност, тъй като самото училище е било построено и основано от прадядо му върху дарена от него земя. Имало е и опитно поле, а деца от над 10 км са идвали да се учат да засаждат и облагородяват земята. След 2000 година Цветомир и семейството му възстановяват наследствените си земи и купуват сградата на учебното заведение на общински търг.
Но обществената му дейност не спира дотук. Той е председател на „Развъдна асоциация за местни породи овце от Западна България“, участва активно в Местната инициативна група „Етрополе“ и е член на ръководството на Сдружението „Обединени български животновъди“. Защото вярва, че среда за развитие се създава не с конкуренция, а със сътрудничество.
„Често казвам, че за да има пазар трябва да има и други добри фермери. Сам не можеш да изградиш цял сектор, но заедно можем“, категоричен е предприемачът.
