Как действат измамниците и как да предпазим децата си от рисковете в мрежата.
В дигиталната ера тийнейджърите са сред най-активните потребители на интернет пространството – играят игри, следват инфлуенсъри, комуникират помежду си и участват в различни състезания и giveaway-и. Тези активности обаче ги правят и най- уязвимата възрастова група на фишинг измами – опити на измамници да получат финансови облаги срещу несъществуващи награди, кражба на лична информация или достъп до профили.
Как работят схемите за измама, къде дебнат рисковете и как да предпазим децата си – въпроси, които си задаваме всички ние. Със сигурност, преди да говорим с подрастващите у дома, трябва добре да се информираме – през последните години технологиите се развиват динамично, а с тях и възможностите да се ползват недобросъвестно нарастват.
Наскоро Yettel стартира нова образователна игра част от кампанията Digital Scouts. Специално разработените модули за деца до и над 14 години, съобразени с техните предпочитания и възрастови особености, им дават възможност чрез игра да научат всичко най-важно, за да разпознават и да се справят с рисковете. И двете игри – съответно спрямо възрастта на децата – са подходящ повод да инициираме разговор у дома за безопасността в интернет и защо тя е не по-малко важна от това да се чувстваме сигурни, когато сме на улицата.
Преди това обаче нека си припомним кой са най-честите фишинг измами, в чиито ръце попадат подрастващите.
Много често тийнейджърите срещат „оферти“ като „Безплатни скинове за Fortnite!“ или „Хак за безкрайни монети в Roblox“. Те ги отвеждат до фалшиви уебсайтове, които искат данни за вход към профила им. Веднъж получени, измамниците могат да откраднат профила, да извършат покупки или да разпространяват измамата към други. Често срещан механизъм е играчът да предостави своя телефонен номер, както и кода, който ще получи под формата на SMS. След получаване на тези данни, измамниците активират платени услуги или извършват трансакции, които автоматично се начисляват към телефонната му сметка на стойност равна на месечния лимит на телефонния номер.
Друг тип измами се случват през фалшиво създадени профили на инфлуенсъри, които мотивират последователите си да вземат участие във фалшиви състезания (giveaway) - напр. „Спечели iPhone 16 Pro Max, като попълниш тази анкета!“, които изискват данни като имейл, телефон или дори банкови карти. Тийнейджърите, привлечени от наградата, често не осъзнават, че попадат в капан. Тук е важно да се отбележи, че инфлуенсърите играят изключително голяма роля в онлайн живота на тийнейджърите. За много младежи те са не просто развлечение, а модели за подражание, източник на информация и дори създават у тях усещане за „приятелско“ присъствие. Именно заради това, когато един профил изглежда като техен или използва техни снимки или подобен на техния начин на изразяване, подрастващите лесно се доверяват.
Има няколко лесни начина, по които младежите могат да се защитят.
Първият от тях е никога да не споделят своите пароли или каквато и да е била лична информация, дори ако изглежда, че съобщението идва от приятел или инфлуенсър. Приятелският профил може да е разбит и всъщност зад него да стои измамник, а ако инфлуенсър обяви, че е спечелен giveaway, той никога не би имал нужда от банковата сметка на печелившия, за да изпрати наградата.
Друга важна стъпка може да бъде проверката на уеб адресите или сайтовете, които се изпращат. Измамните често имитират реални сайтове. Важно е да се провери разширението на сайта, името му и каква информация съдържа.
Изграждането на критично мислене у децата може да им помогне да бъдат по- скептични към „твърде добри“ оферти – безплатни игри, скинове или награди обикновено са примамки.
Активирането на двуфакторна автентикация (2FA) също може да е само позитив за подрастващите – това означава да се включи допълнително ниво на защита за профилите онлайн (имейл, социални мрежи, банкови акаунти и др.). Освен с парола, достъпът до акаунта ще изисква и второ потвърждение, например: код от SMS или имейл, код от мобилно приложение за автентикация (напр. Google Authenticator, Microsoft Authenticator) или биометрични данни като пръстов отпечатък или лицево разпознаване (Face ID). Двуфакторната автентикация е важна, защото дори някой да открадне паролата на акаунта, той няма да може да влезе без втория фактор. Такъв тип защита може да се използва в профилите в Gmail и Google, Facebook, Instagram, Apple ID, Revolut, онлайн и мобилно банкиране и др.
Когато говорим обаче за по-малките деца, особено тези на възраст около 6-7 години, които тепърва ще получат своето първо собствено устройство, трябва да насочим вниманието си към възможността да се използва приложение за родителски контрол (parental control). Това не е мярка, която цели да ограничи или „шпионира“ детето, а по-скоро вид временна рамка, която да го подкрепи в първите му стъпки в дигиталния свят.
От Центъра за безопасен интернет препоръчват Google Family Link, Microsoft Family или ESET. Това са приложения, които се инсталират както на телефона и/или компютъра на детето, така и на този на родителя. Те дават възможност да се поставят лимити за времето, което детето прекарва на устройството. Например, ако се зададат два часа на ден, детето може само да избере дали да ги използва наведнъж или разпределено през деня. След като времето изтече, устройството автоматично ограничава достъпа до приложения, като позволява само основни функции като обаждания.
Програмите предлагат и други полезни функции. Родителят може да одобрява всяко ново приложение, което детето иска да изтегли, да блокира сайтове с неподходящо съдържание, както и да следи местоположението на детето. Освен това могат да се ограничават конкретни телефонни номера, което е особено полезно, ако има притеснения около нежелани обаждания или съобщения.
Връзката дете-родител е от ключово значение
Каквото и приложение да използваме, то не може да замени ролята на живата връзка между родител и дете. Никоя система не може да научи детето защо определено съдържание не е подходящо така, както може да го направи един откровен разговор. Родителският контрол може да филтрира сайтовете, но не може да изгради критично мислене. Това е отговорност, която остава в ръцете на възрастните.
Затова, ако забележите, че детето проявява интерес към дадена тема, персонаж или игра, използвайте това като възможност да поговорите с него. Попитайте го защо го интересува и какво го привлича. Важно е то да знае, че програмата е там, за да го предпазва, а не за да го следи. И че родителят не му отнема свободата, а му помага да я използва разумно.
Самият факт, че децата все по-рано започват да се движат свободно в онлайн пространството, ни подсеща колко навременно е да започнем да говорим с тях за основните рискове – споделяне на лична информация, фалшиви профили, измами в игри, нежелано съдържание и онлайн тормоз. Ако тези разговори се случват още в началото, докато устройството е все още под защита, детето постепенно изгражда базови умения за ориентиране в дигиталната среда.
И не на последно място, родителският контрол не е нещо, което трябва да остане завинаги. Центъра за безопасен интернет препоръчват използването му в началните класове, но с идеята, че към пети или шести клас може плавно да бъде премахнат. Това, разбира се, зависи от самото дете, от неговата зрялост, отговорност и умения.
*Материалът е част от съвместната поредица на Yettel и Центъра за безопасен интернет, посветена на актуалните заплахи пред децата в онлайн пространството. Тя е част от кампанията на Yettel „Дигитално родителство“, с която телекомът подкрепя семействата с проверени ресурси и информация, за да общуват по-лесно с децата относно виртуалния свят и да бъдат най-добрите им ментори за изграждане на добри дигитални навици.
