Компанията призовава за открит диалог по CBAM механизма на ЕС за корекции на въглеродни емисии, който би поставил българските фермери пред сериозни изпитания
Корабът LPG/C Green Power v.2 достави на пристанище Варна-Запад нови 5000 тона „син" амоняк от САЩ. Количеството ще бъде използвано за производството на торове с по-нисък въглероден отпечатък, къобщават от "Агрополихим" АД.
Декарбонизираните продукти за наторяване ще бъдат дистрибутирани с приоритет до фермери, прилагащи регенеративни земеделски практики в своите стопанства, както и до онези, които доставят биомаса с устойчив произход за производствените нужди на „Агрополихим" АД, благодарение на което торовият производител поддържа почти пълна енергийна независимост от природен газ. От компанията вярват, че устойчивото развитие е обща отговорност и са готови да се подкрепят участниците от сектора, които вече инвестират в промяната.
Благодарение на новата доставка на "син" амоняк, „Агрополихим" АД намалява въглеродния си отпечатък с приблизително 5450 тона CO₂ емисии – количество, което природата би компенсирала едва след десетилетия. Ефектът се равнява на количеството въглерод, което биха погълнали приблизително 5000 вековни широколистни дървета, разпростиращи се на площ от 80 хектара, коментират експертите на компанията-вносител.
Проектът е в синхрон с дългогодишната стратегия на "Агрополихим" за намаляване на въглеродния отпечатък и повишаване на ресурсната ефективност на производството.
Въпреки позитивните стъпки в посока на декарбонизация, секторът е изправен пред сериозно изпитание – предстоящото въвеждане на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) от 1 януари 2026 г. Макар основната му цел да е равнопоставеност между производителите в ЕС и вносителите от страни без въглеродни налози, реалното му прилагане поражда редица въпроси и притеснения. Опасенията са, че Европа ще заплаща все по-високи въглеродни квоти за своето производство, както и въглеродни такси за внос, което ще направи европейските торове едни от най-скъпите в света.
За държави като България, в които земеделието е силно износно ориентирано, това може да означава по-високи производствени разходи, повишени цени по цялата верига и намалена конкурентоспособност на глобалния пазар на зърно.
Българските земеделци ще плащат повече за същите суровини, докато на глобалните пазари ще трябва да се конкурират с производители, които не подлежат на съпоставими въглеродни налози. Ако CBAM в Европа не е съпроводен от ясен план за подкрепа на индустрията и фермерите в прехода към нисковъглеродно производство, устойчивостта на европейския износ може да се окаже под натиск.
В коментар по темата за предстоящото прилагане на CBAM, Филип Ромбаут, председател на Борда на директорите на „Агрополихим" АД, очерта основните предизвикателства пред фермерите и необходимостта от адекватна подкрепа:
„До 2035 г. прекратяването на безплатните квоти за CO₂ и пълното прилагане на CBAM биха могли да струват на европейските фермери около 3 милиарда евро повече само за торове," подчерта Ромбаут.
„Нищо не е предвидено като компенсация за фермерите, чиито теоретични маржове ще бъдат намалени с приблизително 40%. Необходими са реални финансови стимули, които да им позволят да предприемат нужните стъпки за намаляване на емисиите на ниво стопанство, така че да могат да поемат допълнителните разходи за „сини" торове и за внедряване на регенеративни практики," сподели той.
„Да се твърди, че крайните потребители ще платят разликата, звучи добре, но е „интелектуално некоректно" – особено що се отнася до огромните количества зърно, които Европа изнася извън ЕС," допълни Ромбаут.
В свое изказване за S&P Global Commodity Insights, посветено на предизвикателствата пред европейската торовa индустрия в контекста на CBAM, той отново подчерта, че устойчивият преход изисква открит диалог и последователна подкрепа – както за индустрията, така и за земеделците, за да бъде зеленият преход икономически осъществим и реалистичен.
С последните доставки и инвестиции "Агрополихим" затвърждава своята роля като активен участник в устойчивия преход. Компанията продължава да внедрява нисковъглеродни технологии и кръгови модели на производство, насочвайки усилията си към партньорства с фермери, прилагащи регенеративни практики, и производители, ангажирани с устойчиво управление на ресурсите.
За да се реализира този потенциал в пълен мащаб, е необходимо устойчивият преход да се подкрепи с последователни политики и открит диалог между индустрията, институциите и земеделието.
Само при такава взаимна ангажираност зеленият преход може да бъде едновременно реалистичен, ефективен и устойчив във времето.
