Власт, синдикати и бизнес "сложиха на масата" офертите си за Бюджет 2026
Премиерът Росен Желязков изненада работната среща с появата си, за да обяви лично някои предложения на кабинета
Нови методики за минималната заплата и отмяна на автоматизма при увеличаване на доходи се отместват за догодина
Часове след оттеглянето на бюджета, работодатели, синдикати и финансовия министър Теменужка Петкова започнаха разговори за подготовката на нов.
"Има заявено искане за актуализиране на възнагражденията в определени сектори, и по-точно - прилагане на обща политика по доходите, която да бъде в размер на 10%. Смятам, че ще намерим едно добро и разумно решение за бюджета за 2026 г.", обяви Петкова.
На този първи разговор след оттеглянето на бюджета, стана ясно, че държавата ще бърза за да подготви нова план-сметка за държавните финанси. Че работодатели и синдикати ще получат остойностените си предложения – своите, и на другата страна, което ще помогне за укротяване на някои искания. А също и, че държавата трябва да намери 1,490 млрд. евро, за да приеме основните искания на социалните партньори.
„На масата", както се изразиха участниците в дискусията бяха поставени основни искания. Тези на работодателите представи председателят на АИКБ и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели Румен Радев.
Той препотвърди вече добили публичност искания: Отпадане на увеличението с 2% на осигурителните вноски за фонд "Пенсии", Отпадане на увеличението на данък "дивидент", Отпадане на въвеждането на задължителното ползване на СУПТО и разширяване на списъка със стоки с висок фискален риск.
А също и Увеличението на максималния осигурителен доход да бъде до 4430 лв., а не до планираните 4600 лв., да се оптимизират разходите за персонал "Образование", орязване на разходите в съдебната система, намаляване на капиталовата програма и оптимизиране на разходите за държавната администрация, в която трайно незаетите щатни бройки са 5000, а 13 000 е общият брой.
Радев уточни, че увеличението на възнагражденията "трябва да следва не просто хоризонтални политики, а да преодолеят тоталния дисбаланс на стърчащите заплати в силовите сектори и крайно недофинансирани специфични държавни сектори и агенции".
Той декларира подкрепа за подготвяната продажба на държавни активи, които не се използват или носят малки приходи, но не заяви подкрепа от АИКБ за промени в Закона за подземните богатства, продажбата на миноритарни държавни участия в приватизирани предприятия, както и изграждане на мултифондовете в стълбовете на пенсионното осигуряване и разработване на концесионни процедури в проблемни държавни публични дружества като "Топлофикация София", ВиК и БДЖ.
"Предлагаме запазване на данъчно-осигурителния модел, докато нямаме ясна национална стратегия за необходимите реформи", каза пък председателят на УС на БСК Добри Митрев.
"Трябва да използваме тази енергия, която вчера видяхме, за да отговорим на всички очаквания на българското общество. Трябва да харчим толкова, колкото изкарваме, и в години, в които имаме икономически растеж, да заделяме за черни дни", препоръча той.
„В един бюджет винаги има по-добре защитени интереси и по-слабо защитени. Няма нищо неестествено един бюджет да приоритизира едни интереси пред други. Въпросът е колко големи са те", отговори на упрека, че не защитават членовете си от частния бизнес за сметка на чиновниците, президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той оцени изтегления бюджет като компромисен, допусна, че винаги е възможен и друг, но попита „за чия сметка ще бъде той, т.е. от кого да се вземе и на кого да се даде.
Логично, синдикатите насочиха разговора към увеличаването на доходите с 10% и исканите от тях 130 млн. Евро за заплати в недофинансирани сектори. Така се стигна и до темата за автоматизма в увеличаването на някои доходи. "Те се родиха с политически консенсус в този и в предишния парламент. Независимо, че всички разумни икономисти предупреждавахме, че този път не води никъде", припомни Димитров. И декларира готовност „ да седнем с бизнеса да видим как ще развържем завързването на минималната заплата със средната.
Той подчерта още, че обвиненията към тях, че правят протести само за да се режат разходи, греши. „Не може при 541 евро средна пенсия за 2026 година да твърдим, че това е голямо харчене".
Общото мнение бе, че този въпрос е труден и сложен и не може да бъде решен за новия бюджет заради ограниченото време.
В разговора така и не се стигна до обсъждане на това кои разходи да бъдат орязани, въпреки, че работодателите обявиха, че техните предложения за това дават резерв от 2 млрд. евро.
Точно по време на разгорещените дискусии около автоматизма на доходите и намаляване числеността на администрацията, в обсъжданията се включи лично премиерът Росен Желязков. „Добре е, че идвам точно в този момент, като попитах Теменужка как вървят разговорите , тя ми отговори „спокойно" и аз се притесних. Защото знам, че в споровете се намират верните решения", каза той. Желязков оцени полезността на подновения диалог и представи намеренията на кабинета за ревизирания бюджет. Той ги увери, че всяко предложение ще бъде обсъдено и ако е възможно прието.
Следващата среща на работодатели и синдикати в МФ ще бъде в четвъртък. До тогава те ще са се запознали с „цената" на всяко от предложенията- тяхното и на партньорите им от другата страна на масата.
