Най-големи проблеми има в сектора на млечните продукти - производството намалява и потреблението се задоволява от внос
От 73% при каймата до 91% при кашкавала достигат надценки при хранителните стоки. При минералната вода те са дори 135%. Това е разликата между крайната продажна цена и реалната доставна цена от производителя, показва междинният секторен анализ за пазара на хранителни продукти, изготвен от Комисията за защита на конкуренцията. Той беше представен във вторник от целия състав на органа заедно с председателя му Росен Карадимов.
Високите надценки се получават от това, че за конкретни вериги
производителите правят допълнителни отстъпки за големи количества,
каквито няма за останалите търговци, обясниха от антимонополния орган.
Високите търговски надценки (виж графиката) могат да доведат до изкривяване на пазара, тъй като оказват силен конкурентен натиск върху потребителите и ограничават тяхната ценова свобода. Всичко това затруднява договарянето на условия с големите търговски вериги, се изтъква в анализа. По тази причина комисията ще анализира допълнително по-задълбочено отношенията между веригите и доставчиците.
Изводите са направени след предоставяне на данни за цените от десет големи вериги за няколко периода между юни и август, включително и в момента, когато се обсъждаха промените в Закона за еврото, които ограничиха необосновано икономически поскъпване на стоки.
При проверките КЗК се е съсредоточила върху няколко основни продуктови категории - краве прясно мляко, краве сирене, кашкавал от краве мляко, кайма смес 60/40, яйца, пшенично брашно, пшеничен хляб, слънчогледово олио и минерална вода.
Няма обаче данни за съгласувано спекулативно поскъпване заради приемането на еврото, заключава комисията.
Проблемите според антимонополистите са най-големи на пазара на млечни продукти. Производството на мляко у нас намалява от 2020 г. насам. При суровото краве мляко това е устойчива тенденция и спадът е в размер на 25%. При пакетираното е 8%, при сиренето - 9%, а при кашкавала - 14%. Това се дължи на раздробеното животновъдство, намаляването на броя на дребните стопанства, както и изкупните цени на суровината, която е с 10% по-ниска от средната в ЕС. Като проблеми са изтъкнати и липсата на национални стандарти за качество и институционален контрол. “Производителите,
които спазват стандартите, са изтласкани от пазара,
защото не са конкурентни”, обясни Жельо Бойчев, който представи доклада.
Освен това секторът е силно концентриран, доминиран от двама големи участника, което допълнително ще бъде обект на анализ от комисията.
В същото време потреблението на млечни продукти у нас расте. Несъответствието се компенсира от внос, който се увеличава с 43% за този период.
Подобен проблем не се наблюдава за олиото, фирмите у нас успяват да задоволят потреблението. Тук обаче има разминаване - голямо производство на слънчоглед, който обаче се оказва недостатъчен за производителите на олио. Този дисбаланс също ще бъде обект на допълнителен анализ.
Друго несъответствие се получава и при производството на пшеница, което расте, докато това на хляба спада. Но тук обяснението е по-скоро в промяната на потребителските навици и намаляващата консумация на хляб.
Спад в производството има и при кокошите яйца - със 17%. При месото тенденцията е положителна - производството на свинско расте с 31%, но произведените директно в стопанствата количества остават ограничени. При говеждото месо има ръст от 19 на сто, а при птичето - от 10 на сто.
Свинското и говеждото като цяло следват положителна посока на намаляване на вноса и увеличаване на износа - при първото с 88%, а при второто с цели 1404%.
Не така позитивна е картината при яйцата, чийто внос нараства с 500% през последните години.
Според конкурентната карта на България, която КЗК изготвя във връзка с анализа, големите търговски вериги са по-силно представени в големите градове, което създава конкурентна среда. В малките населени места има само няколко обекта, които доминират пазара и го изкривяват, като задушават малките магазини и местната търговия. В същото време ценовите нива са едни и същи при повечето търговски вериги в страната при различна покупателна способност на местното население. Разликата в доходите между столицата и Видин например е в пъти.
Друг интересен извод е, че
за навлизане в търговския сектор – както при откриването на нови магазини, така и при функционирането им. В редица страни от ЕС има ограничения в площта на магазините, забрани за работа в неделя и дори допитване до местните дали искат наблизо да се открие голям магазин.
Според КЗК за преодоляване на тези дисбаланси трябва да се насърчи кооперирането, да се създадат по-къси вериги на доставки, да се въведат национални стандарти за качество и да има целево финансиране на преработвателния сектор и по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите.
“Разчитаме чрез диалог с бизнеса и осъзната обществена необходимост да започне процес на саморегулация и възстановяване на конкурентната среда. Ако няма желание за такъв диалог, КЗК има готовност да се самосезира и да образува съответните производства”, увери Росен Карадимов.
