Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да запази непроменено нивото на основните лихви - действие, което беше очаквано от анализаторите. Това стана след проведеното двудневно заседание на институцията, в което за първи път и България взе участие, в лицето на управителя на Българската народна банка Димитър Радев.
Така за пето поредно заседание от юни 2025 г. институцията оставя на ниво от 2 на сто депозитната лихва (лихвата, получавана от търговските банки, когато депозират средства овърнайт в централната банка), 2,15 процента за основните операции по рефинансиране (лихвата, плащана от банките, когато заемат от ЕЦБ средства за срок от една седмица) и 2,40 процента за лихвата по пределното кредитно улеснение, по която банките могат да заемат средства от ЕЦБ овърнайт.
Франкфуртската парична институция понижи основните си лихви с общо два процентни пункта до юни 2025 г. спрямо исторически най-високото равнище от 4 на сто, достигнато през 2023 г. на фона на растяща инфлация.
През декември тонът бе по-фокусиран върху инфлационната динамика, особено върху устойчивостта на инфлацията в услугите и вътрешния натиск. След днешното заседание позицията по-обща и балансирана, като инфлацията вече не е в центъра на анализа, а по-силно се откроява оценката за устойчивостта на икономиката в условията на повишена външна несигурност.
„Перспективите остават несигурни, най-вече поради продължаващата неяснота около глобалната търговска политика и геополитическото напрежение", се посочва в съобщението след продължилото два дни заседание на ЕЦБ.
Вчера преварителните данни на Евростат за януари показаха, че инфлацията в еврозоната се е забавила до 1,7 на сто – най-ниското равнище от септември 2024 г., основно заради поевтиняването на енергията. Базисната инфлация, която изключва категории със силно променливи цени като енергия и храни, също отбелязва лек спад – до 2,2 на сто.
По рано днес „Банк ъв Ингланд" (централната банка на Великобритания - бел. ред.) запази основния си лихвен процент на ниво 3,75 на сто, като решението беше взето с минимално мнозинство – пет гласа „за" срещу четири „против". Вотът - по-оспорван от очакваното, засили пазарните очаквания за понижение на лихвите още на следващото заседание през март.
