Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) взе единодушно решение да запази без промяна трите основни лихвени процента, заяви на пресконференция след първото за годината заседание на ЕЦБ по паричната политика президентът на институцията Кристин Лагард. Това е и първото заседание, в което участва управителят на Българската народна банка Димитър Радев след пълноправното ни членство в еврозоната, пише БТА.
По-рано днес ЕЦБ за пети пореден път остави на ниво от 2 на сто депозитната лихва (лихвата, получавана от търговските банки, когато депозират средства овърнайт в централната банка), 2,15 процента за основните операции по рефинансиране (лихвата, плащана от банките, когато заемат от ЕЦБ средства за срок от една седмица) и 2,40 процента за лихвата по пределното кредитно улеснение, по която банките могат да заемат средства от ЕЦБ овърнайт.
По време на пресконференцията Кристин Лагард добави, че актуализираната оценка на ЕЦБ „потвърждава, че инфлацията ще се стабилизира около целта от 2 на сто в средносрочен план“ въпреки сложната и несигурна глобална среда.
Тя говори и за международната роля на еврото, и ролята на репо сделките. Репо сделките са операции, при които банки получават краткосрочна ликвидност в евро срещу обезпечение като инструмент за стабилизиране на финансовите пазари. Лагард заяви, че ЕЦБ работи по „преформулиране“ на тези линии с цел „отваряне на достъпа и повишаване на привлекателността им за национални централни банки извън еврозоната и извън Европа“, като повече детайли се очакват „в следващите дни“.
По думите ѝ глобалната роля на валутата не означава автоматично тя да бъде по-силна спрямо останалите. „Няма фатална връзка между това една валута да има международна роля и нейното поскъпване“, подчерта Лагард. За еврото това изисква надеждна институционална среда, върховенство на закона, силни инвестиции и способност за търговия с останалия свят.
Лагард постави акцент върху необходимостта от структурни реформи в еврозоната. Тя подчерта „спешната нужда да бъде укрепена икономиката на еврозоната в настоящия геополитически контекст“, като призова за ускорено изграждане на Съюза на спестяванията и инвестициите и за завършване на Банковия съюз. По думите ѝ по-дълбоката интеграция на капиталовите пазари е ключова за мобилизирането на европейските спестявания и за финансирането на стратегически инвестиции.
Президентът на ЕЦБ изрично отбеляза значението на бързото приемане на регулацията за дигиталното евро. Според нея дигиталното евро е част от модернизирането на европейската финансова инфраструктура и допринася за автономността и устойчивостта на европейските платежни системи, като същевременно подкрепя функционирането на единния пазар.
По отношение на икономическата активност Лагард съобщи, че икономиката на еврозоната е нараснала с 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г., като растежът е движен основно от услугите и сектора на информационните и комуникационните технологии. Промишлеността остава устойчива, а строителството е подкрепяно от публични инвестиции. Безработицата е спаднала до 6,2 на сто през декември спрямо 6,3 на сто през ноември.
Инфлацията е намаляла до 1,7 на сто през януари, като енергийната инфлация е минус 4,1 на сто, а базисната инфлация е 2,2 на сто. Инфлацията при услугите е спаднала до 3,2 на сто, заяви Лагард по отношение на ценовата динамика в еврозоната. Та подчерта, че повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания „остават около 2 на сто“, което подкрепя увереността на ЕЦБ в средносрочната стабилизация на цените.
Рисковете за растежа и инфлацията остават „широко балансирани“, като търговските напрежения, по-силното евро и геополитическите конфликти продължават да създават несигурност, докато инвестициите в отбрана, инфраструктура и нови технологии могат да подкрепят растежа повече от очакваното, допълни президентът на ЕЦБ
Финансовите условия показват известно облекчение. Лихвата по кредитите за фирми е 3,6 на сто през декември, ипотечните кредити остават на 3,3 на сто, а банковото кредитиране за бизнеса расте с 3 на сто на годишна база. Частните и публичните инвестиции, включително в ИКТ и ИИ-свързана инфраструктура, се очертават като ключов двигател за бъдещия икономически потенциал на еврозоната.
В заключение Лагард заяви, че ЕЦБ „се намира в добра позиция“ и ще продължи да определя паричната политика въз основа на постъпващите данни и заседание по заседание, без предварително ангажиране с конкретна траектория на лихвите, като остава готова да използва всички свои инструменти в рамките на мандата си.
