Няколко служби и организации си подават ръка, за да помагат с експертиза за биоразнообразието
Как да се запази животът и биоразнообразието в Бургаския залив - среща на тази тема бе проведена в Регионалната библиотека “Пейо Яворов”. На нея бяха представени разработваните модели и анализи за залива по европейския проект Blue connect. Той е насочен към опазването, възстановяването и управлението на морските екосистеми в съответствие с политиките на ЕС и глобалните ангажименти до 2030 г.
Чрез проекта ще бъдат
определени рисковите от изчезване групи
вследствие на евентуални замърсявания и ще бъдат посочени мерки за възстановяването им.
Blue connect бе представен от Българската фондация “Биоразнообразие” и Центъра за брегови и морски изследвания.
На срещата участваха и представители на Министерството на околната среда и водите, регионалната екоинспекция, Басейнова дирекция “Черноморски район”, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, община Бургас, “Зелени Балкани”, бургаския университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, Център за подводна археология в Созопол, остров Св. Анастасия и други организации, част от които са членове на Местната работна група.
Всички те по един или друг начин имат отношение по опазването на биоразнообразието в залива и тяхната експертиза ще се използва в проекта. Бургаският залив е най-големият на нашето Черноморие и един от най-големите в Черно море.
Участниците разгледаха актуалната нормативна уредба за управление на морските защитени зони у нас, както и разработваните нови модели и анализи за екосистемите в залива.
Проектът обединява публични институции, научни организации, представители на икономически сектори и местни общности в
12 територии от Средиземно, Северно и Черно море, както и
Атлантическия океан,
обясниха изпълнителите му в България. Според тях резултатите от проучването в тези територии ще послужат за разработване на структуриран наръчник, който ще обобщи добри практики и препоръки за устойчиво управление на морските защитени територии в 4-те морски басейна и ще подпомогне прилагането им.
Дияна Костовска от фондация “Биоразнообразие” представи един от ключовите резултати на проекта – разработената интегрирана оперативна рамка. Тя представлява систематичен подход в 7 етапа за формулиране на екологични цели за опазване и възстановяване на екосистемите. Ще бъдат отчетени съществуващите заплахи, ограниченията в управлението и въздействието на климатичните промени.
Христо Станчев от Центъра за брегови и морски изследвания пък представи анализ на структурната свързаност на ливадите от морски треви в Бургаския залив и общата методология за процеса на планиране и управление.
Актуалната нормативна уредба за управление на морските защитени територии в България беше представена от Спас Узунов от фондация “Биоразнообразие”.
Чрез тематични карти по време на срещата бяха визуализирани основните видове натиск върху екологията в Бургаския залив –
морски транспорт, замърсяване,
пристанищни дейности
и др., както и тяхното въздействие върху разпространението на морските бозайници като обикновения делфин, афала и морска свиня.
Акцентирано бе и върху въздействието им с местообитанията на морските треви и рифове.
В дискусиите бяха засегнати теми като влиянието на различните заплахи от траленето, пречистването на отпадъчните води и необходимостта от по-добра координация между институциите.
Споделената експертност и обратна връзка от участниците ще са от съществено значение, за да могат разработваните в рамките на проекта подходи да се превърнат в работещи, приложими и справедливи решения, отчитащи реалните потребности на региона, казаха от общината.
Резултатите от работата в Бургас ще станат част от наръчник с добри практики за устойчиво управление на морски басейни в Европа.
