Американската икономика, която премина през инфлационния шок след пандемията от КОВИД-19 и ефекта от митата, без да изпадне в рецесия, е изправена пред нарастващи рискове, свързани с поскъпването на петрола, напрежението във финансовия сектор, устойчивостта на бума при изкуствения интелект и нарастващия държавен дълг, показват анализи на водещи икономисти и пазарни участници, цитирани от „Уолстрийт Джърнъл".
Основен фактор за несигурността е войната в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток, което ограничава глобалните доставки на петрол с до 16 млн. барела дневно, или около 15 на сто от предвоенното търсене. В исторически план резки скокове в цените на петрола често са предшествали рецесии, но икономистите засега не очакват подобен сценарий.
Майкъл Хей от „Сосиете Женерал" (Société Générale) посочва, че ако протокът остане затворен, глобалните запаси могат да спаднат до исторически ниски нива, а цената на сорта Брент може да достигне рекордни стойности, съпоставими с върховете от 2008 година. При по-тежка ескалация, включително атаки по енергийна инфраструктура или транспортни маршрути, не се изключват нива до 200 долара за барел, като самият анализатор отбелязва, че подобен сценарий е безпрецедентен.
В същото време пазарните очаквания остават, че подобни високи цени няма да се задържат трайно. Главният икономист на „Голдман Сакс" (Goldman Sachs) Ян Хациус изчислява, че ако Ормузкият проток бъде отворен до средата на април, американската икономика ще бъде с около 0,4 на сто по-малка след година спрямо сценарий без подобно прекъсване – ефект, който предполага по-бавен растеж, но не и рецесия.
Вторият значим риск идва от пазара на частни кредити, оценяван на около 1,3 трилиона долара в САЩ и над 2 трилиона долара в глобален мащаб. Този сегмент, който осигурява финансиране за компании с по-ограничен достъп до банкови заеми, е под натиск, тъй като инвеститорите стават по-предпазливи и търсят да изтеглят средствата си, особено от по-рискови сектори като софтуера.
Майкъл Димлер от „Морнингстар Ди Би Ар Ес" (Morningstar DBRS) посочва, че напрежението отразява типичен етап от кредитния цикъл, при който качеството на заемите се влошава, а новите инвеститори се стремят да изтеглят средствата си. В същото време Кристофър Уейлън от „Уейлън Глоубъл Адвайзърс" (Whalen Global Advisors) предупреждава за риск от „момент от типа на Леман", при който масово изтегляне на финансиране може да доведе до системни сътресения.
Ричард Фарли, адвокат по ливъридж финансиране, също подчертава риска от принудителна ликвидация на кредитни портфейли, при която множество инвеститори продават едновременно, което може да ограничи достъпа до финансиране и да засегне реалната икономика чрез спад на инвестициите и заетостта.
Третият риск е свързан с бума в изкуствения интелект, който през последната година бе ключов двигател на икономическия растеж и на фондовите пазари. Най-големите технологични компании в САЩ вече формират около 35 на сто от индекса S&P 500 и планират инвестиции за над 2 трилиона долара в следващите три години, основно в центрове за данни и чипове.
Тод Кастаньо от „Морган Стенли" (Morgan Stanley) отбелязва, че ограниченията в енергетиката и транспорта, свързани с конфликта в Близкия изток, могат да затруднят изграждането на тази инфраструктура. По думите му финансирането на екосистемата около изкуствения интелект вече показва признаци на ограниченост, а всяко забавяне на инвестициите може да подкопае един от основните двигатели на растежа.
Четвъртият риск произтича от състоянието на потреблението и публичните финанси. Брено Брага от „Ърбън Инститют" (Urban Institute) отбелязва, че просрочията по кредитни карти при домакинствата с ниски и средни доходи вече надвишават нивата отпреди пандемията. В същото време разходите се поддържат от по-заможните домакинства, подкрепени от повишението на цените на активите.
Икономистът Матиас Кериг от Дюкския университет (Duke University) изчислява, че за домакинствата с по-ниски доходи увеличение на цените на горивата с 1 долар ще представлява около 2 на сто от дохода, което ще принуди тези потребители да ограничават други разходи.
Паралелно с това нарастващият държавен дълг увеличава уязвимостта на икономиката, което представлява петият мащабен риск. Доходността по 10-годишните американски облигации се повишава след началото на конфликта, а разходите за обслужване на дълга вече поглъщат значителна част от бюджетните приходи. Анализатори предупреждават, че евентуална загуба на доверие от страна на инвеститорите би могла да доведе до рязко покачване на лихвените проценти и да засегне жилищния пазар, инвестициите и финансовите пазари.
Бившият директор на службата по мениджмънт и бюджет при президента Джордж У. Буш – Мич Даниелс, отбелязва, че подобни рискове често се подценяват до момента, в който настъпят, като предупреждава, че дори малка промяна в настроенията може да има значителни последици.
И макар базовият сценарий да предвижда продължаващ икономически растеж, съчетанието от външни шокове и вътрешни дисбаланси прави перспективите за американската икономика по-несигурни, а развитието на конфликта в Близкия изток и реакцията на финансовите пазари ще бъдат от ключово значение, заключава „Уолстрийт Джърнъл", пише БТА.
