Жан-Кристоф Репон, Президент на Европейската конфедерация на строителите (EBC) и Председател на Френската конфедерация на малките компании в строителството(CAPEB)
- Г-н Репон, в България строителният сектор в момента обсъжда как механизмите за индексация на цените могат да бъдат използвани в строителните договори с частни възложители. От гледна точка на малките и средни предприятия в сектора, както и от перспективата на инвеститорите в строителството, защо това се превърна в толкова важна тема днес?
- Механизмите за коригиране на цените се превърнаха в ключова тема поради постоянните и трудно предвидими промени в разходите, особено за материали и енергия. Последните резки колебания в цените на ресурсите показаха, че стабилността вече е по-скоро изключение, отколкото правило. За микропредприятията и МСП възможността да коригират цените е въпрос на оцеляване. Те съставляват 99,9% от сектора, като 94% са фирми с под десет служители. Работят с ограничени финансови резерви и са силно зависими от договорите, което ги прави уязвими към резки скокове на разходите от 30–80% при материали, горива и енергия. Макар частните договори да са важни, това е системен проблем, при който справедливото разпределение на риска е ключово, за да не се стига до фалити заради фактори извън контрола на строителите.
- Как в цяла Европа МСП в строителния сектор се справят в момента със силната нестабилност на разходите при дългосрочните проекти? Можете ли да споделите конкретни примери от френския пазар?
- Микропредприятията и МСП в цяла Европа са под сериозен натиск в условия на нестабилна икономическа среда. Ограниченият паричен поток и зависимостта от плащания и договори ги правят уязвими към внезапни увеличения на разходите. В страни като Франция се прилагат индексационни клаузи, обвързани с официални ценови индекси, които осигуряват по-обективна и предвидима рамка за по-малките фирми.
- Какви видове механизми за коригиране на цените се използват понастоящем на различните европейски пазари? Кои конкретни „добри практики“ или механизми са се доказали като ефективни?
- Важен подход е използването на национални инструменти за наблюдение на цените. Добър пример е френската Observatoire des prix des matériaux (Център за анализи за цените на материалите), която осигурява прозрачност относно движението на разходите. Това помага на публичните и частните възложители да разберат по-добре реалните фактори, влияещи върху цените, ограничава произволни увеличения и подпомага справедливи корекции. Необходим е обаче по-голям напредък в прозрачността, като европейски структури за ценови данни биха могли да имат ключова роля. Моделът на индексация в обществените поръчки може да служи като двигател за разпространение на добри практики и за по-балансирано разпределение на риска на пазара.
- Според вашия опит, как инвеститорите, строителите и клиентите могат да работят заедно, за да управляват тези рискове по балансиран начин? Има ли примери за успешно сътрудничество в други страни?
- Отговорността за разходите във веригата на стойността следва да бъде споделена между всички участници, а не да се поема изцяло от една страна. Рисковете трябва да се разпределят според това, което всяка страна може реално да контролира, като външните ценови шокове не трябва да падат само върху изпълнителите. Балансираното сътрудничество изисква справедливи пазарни структури, ясни договорни условия, прозрачност и открита комуникация. Практиката от обществените поръчки показва, че структуриран диалог повишава доверието и стабилността на проектите и намалява риска за по-малките компании.
- Погледнато към България, какво бихте препоръчали като най-конструктивен път напред за сектора и как Европейската конфедерация на строителитеможе да допринесе за подкрепата на тази дискусия?
- Европейската конфедерация на строителите (ЕКС)може да подкрепи дебата, като споделя най-добри практики от цяла Европа и допринася за диалога относно справедливи рамки за микропредприятията и МСП. Пример в това отношение е например реформата на обществените поръчки в ЕС и застъпничеството за солидна рамка на ЕС за забавените плащания, която защитава ликвидността на МСП по време на ценови колебания. По време на предишната криза, предизвикана от войната вУкрайна, ЕКС предприе инициативи на високо равнище, за да предупреди Европейската комисия и да предложи решения, и тази работа продължава, като предстоят и други инициативи.
