Как жаждата за социално одобрение пречи на кариерата

Ако по магистрала всички коли карат срещу вас - в грешна лента сте. Но в професията масовостта невинаги е гаранция за правилност

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Направо не е истина какво ви се случи. На работното съвещание един колега предложи нещо, казахте си на ум "Колко глупаво". Но няколко други се съгласиха с него, получи се единомислие. И вие изобщо не разбрахте как се присъединихте.

Сега се мразите. Първо, защото сте напълно сигурни, че всички вкупом се подведохте и всички вкупом ще претърпите неуспех. Второ, защото лично вие се оставихте да ви повлияе масата в противоречие с критичното ви мислене. Трето, защото смятате, че не ви е присъщо да се плашите да се изправите дори срещу всички, когато сте убедени в правотата си.

Е, не се упреквайте толкова сурово. Напълно човешко си е да се поддадете на психологически механизми, които почти автоматично определят поведението.

В тази случка най-напред се е задействал феноменът "социално доказателство" - колегите така смятат, значи така е правилно. После се е активила жаждата за социално одобрение, приискало ви се е да сте като другите и сте се съгласили с общото мнение.

Заслужава си обаче да помислите за тези психологически механизми, защото те са коварни - хем улесняват живота, хем спъват успеха. Особено професионалния успех, понеже човек е много склонен да смята, че масовостта е по-силна гаранция за правилност в делова среда. А това и там невинаги е вярно - може просто да е резултат на масово неведение.

Частта с улесняването на живота е ясна - определяте кое е правилно и кое не, като установите кое е правилно според другите. Получавате социално доказателство, нагаждате според него поведението си. Няма нужда да откривате топлата вода, съкращавате пътя до решението. "Склонни сме да смятаме едно действие за уместно, щом другите го извършват. Логиката, че ще направим много по-малко грешки, ако постъпваме в съгласие с общоприетото, отколкото в разрез с него, често е напълно вярна", обясняват поведенческите психолози.

С включването ви в общоприетото следва още едно улеснение - срещате социално одобрение. Всеки човек има силна потребност от него. На другите им харесва, че сте като тях. На вас ви харесва, че те ви харесват. И всичко е супер.

Тук идва коварното - другите също гледат социалните доказателства и според тях определят поведението си. "Склонни сме да проявим огромно доверие към колективното знание на групата. Но много често тя греши, защото не действа на принципа на повече информация, а също реагира на принципа на социалното одобрение", казва Робърт Чалдини, професор по социална психология в Университета на Аризона.

Това много лесно се случва в професионална среда, понеже играе още един психофактор - споделянето на идентичност. Понеже с колегите си естествено имате много еднаквости, сте още по-склонни да се влияете и да постъпвате като тях. "Когато наблюдаваме поведението на хора, които приличат на нас, тяхното държание ни дава най-ясна представа какво трябва да бъде нашето правилно поведение. По-склонни сме да следваме примера на подобен на нас човек, отколкото на различен", коментира Чалдини.

В резултат обаче може напълно единомислено да правите грешки, плод на масово неведение. Или пък плод на добре прицелена манипулация.

Според Чалдини за убеждаване се използват основни психологически принципи, които определят човешкото поведение, а сред тях са търсенето на социално доказателство и социално одобрение. (Сред другите са например реципрочност - отвръщате по същия начин на онова, което някой е направил за вас, понеже се чувствате задължени, и дефицитност - нещо става особено привлекателно само защото се представя за недостъпно.)

Един от известните експерименти е на социалния психолог Соломон Аш. Той кара студенти да сравняват дължината на линии. Става дума за зрително възприятие, при което трудно може да се направи грешка - 30-сантиметрова линия е очевидно по-къса от 60-сантиметрова. И наистина участниците отговарят вярно, когато правят своята преценка, без да са чули преценката на другите.

Аш обаче внедрява в групите подставени лица, които дават неправилни отговори. В резултат останалите се влияят и отговарят грешно въпреки безспорните физически доказателства. Реагират като конформисти и се присъединяват, за да не се окажат отцепници от групата.

Психологът установява колко подставени лица са необходими: едно няма почти никакво влияние, две имат малко. При три се появява стабилна тенденция - другите започват да отговарят като тях, отказват се от онова, което виждат с очите си.

Мнозинството дава социални доказателства, личният стремеж към социално одобрение довършва манипулацията. Но от това 30-сантиметровата линия не става 60-сантиметрова.

Човек се поддава на масовото мнение, противопоставяйки се дори на собствените си сетива, защото обича да се приспособява към околните, да се подчинява на натиска от външното влияние, за да е част от групата, тя да не го отхвърли като различен. Страхува се да си каже мнението, когато то не съвпада с колективното, макар разумът да му диктува друго.

Жаждата за социално одобрение може да ви направи част от колективен неуспех, но това е по-малкият риск. По-големият е, че тя води към навик за конформизъм. Т.е. да сте винаги съгласни с преобладаващото мнение, независимо какво всъщност мислите. Да постъпвате като останалите, макар да съзнавате, че различно поведение може да е по-правилно и по-успешно.

Конформизмът пречи, защото ако винаги сте като всички, не ви забелязват и не можете да напреднете в кариерата.

Има много случаи, когато сте длъжни да излезете от удобството на конформизма, защото личните ви интереси диктуват да се опълчите на останалите.

Ако карате по магистралата и всички коли вървят срещу вас, вероятно сте в неправилната лента. Но в професионалния живот е по-различно и винаги е умно да преценявате дали механизмите за търсене на социално доказателство и социално одобрение, към които мозъкът почти автоматично ви подтиква, всъщност не ви вредят, обобщават поведенческите психолози.

Особено желани в несигурност

Търсенето на социално доказателство и социално одобрение е най-силно, когато човек се чувства несигурен. Тогава е най-голяма вероятността да реши как да постъпи в зависимост от онова, което правят другите, подчертава Робърт Чалдини.

Мисленето, че колкото повече хора смятат нещо за правилно, толкова по-правилно е то, диктува определено поведение. Това може да увлича голямо мнозинство, да води и до напълно неправилни масови действия, а после до масово разочарование - както често се вижда например в политическите избори.

Затова е необходимо човек най-много да се пази от психофеномените именно в моментите, когато се чувства несигурен, тогава да се старае да мисли най-критично и да взима решения, които смята правилни за себе си.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

10 изречения, които шефът обича да чува

От тъмната или светлата страна на рутината работите и живеете

Теория и практика за оптимална дължина на лятната отпуска

Дрескод и в жега: Обличате се не за сегашната длъжност, а за онази, на която искате да стигнете

Наръчник да се справите с най-токсичния вид колега

Трикове да си върнете желанието за работа, преди да ви хване шефът

Как психофеноменът "илюзия за прозрачност" пречи на деловото общуване

Умното 30-секундно правило води към успех в кариерата

Всеки е толкова нещастен в работата, за колкото се мисли (по Сенека)

Тайната на деловата харизма: Питайте, за да ви харесват

Как да спрете тихата агресия на шефа с елегантно "не" на задачите