Важно е на първо време да си създадете заместващо поведение, което не е силно отдалечено от предишното
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Всеки ден се замотавате нещо да довършите и оставате поне половин час след края на работното време. Мразите този свой лош навик и все се заканвате да го изкорените. Но изглежда лош навик ви е и да се каните, пък да не действате.
Поведенческите психолози признават, че изкореняването на лош навик не е лесна работа. Първата стъпка е решението, че трябва да се разделите с него. Втората е да се задействате и в това има няколко хитрини, които помагат на волята.
За да ви се получи, трябва да се самомотивирате достатъчно силно. "Хората, които искат да се отърват от даден навик поради причини, свързани с лични ценности, се променят по-бързо от хората, които го правят поради външни причини - например натиск от приятели", обяснява невроученият Елиът Бъркман.
В случая с работата след края на работния ден можете да осъзнаете, че свободното време е голяма ценност. Важно е за здравето, за социалните контакти, за семейството ви. Не бива да го пропилявате, а да се стегнете да свършвате всички задачи за 8 часа и да си тръгвате, без да се подмотавате. Така ще имате мощна лична мотивация да се борите с вредния навик.
Втората хитрост идва от науката - изследванията показват, че стара привичка се отказва по-лесно, ако се замени с нова. По този начин не остава "празно място", на което лошият навик пак да се намърда.
Може да решите например, че всеки ден ще си тръгвате заедно с колежка, която харесвате, и пътьом ще си бъбрите. Или че ще се виждате с приятелка, която работи наблизо и излиза по същото време. Това ще ви подтиква да не се бавите в службата.
"Времето за формиране на нов навик и късането със стар са свързани. Като придобиете заместващ навик, старият става по-малко доминантен - обяснява психологът Тимъти Пичил. - Отказването от навик на практика се равнява на установяването на нов. Но старият остава и трябва да внимавате, ако се опитва да подаде глава."
По-лесно е да започнете да правите нещо ново, вместо да спрете да правите нещо улегнало, без да имате заместващо го поведение, посочва и Елиът Бъркман.
Трудно е въпросното заместващо поведение да е изключително отдалечено от стария навик. Тогава поне на първо време ви е необходима не само мощна мотивация, но и желязна воля. Мнозина се провалят именно в тази стъпка - много искат да скъсат с вредна привичка, но подхождат твърде рязко.
Невроизследователят Елиът Беркман го обяснява с пример: установил е, че при отказа от тютюнопушене повече помагат никотинови дъвки отколкото никотинови лепенки. Навикът да дъвчат замества навика на хората да пушат. А лепенките просто си стоят, не са свързани с действие. На практика не са заместващо поведение.
Може да се откажете от това, което сте осъзнали, че ви вреди (да си доработвате след края на работното време) и да го замените с действие, което ще ви носи успех (да използвате същото време, за да учите нещо ново, което ви развива професионално). Като познавате себе си, знаете как е най-ефективно да се отървете от навика да работите извънредно - да си тръгвате за курс, за фитнес, за удоволствие от среща. Но от научните изследвания излиза, че по-скоро ще се провалите с "Тръгвам си и се прибирам право вкъщи". Защото трябва да замествате поведението да оставате да работите, а не да се прибирате.
Естествено, заместващото поведение трябва да е положително. Да не стане като при онези, които спират да пушат, но започват да се тъпчат с храна и стават 100 кила. Вие пък да си тръгвате навреме от работа, за да се почерпите с торта.
Любопитни данни излизат при проучванията колко бързо човек успява да се откаже от стар навик.
Според професора по психология Сюзан Краус Уитборн понякога един навик може да се прекъсне светкавично в екстремни ситуации. Например когато човек се разболее тежко заради вдишването на цигарен дим или когато автобус за малко да го блъсне, докато пише съобщение на телефона си и ходи, казва тя.
В повечето случаи не се получава така, понеже уж знаете защо трябва да се откажете от вреден навик, но той се е вкоренил и борбата е неравна.
Изследователите установяват една зависимост, за която не е трудно да се сетите: колкото по-дълго сте имали навика, толкова по-трудно е да се отървете от него. Тогава непременно ви трябва заместващо поведение и повече постоянство.
Необходимото време зависи от човека и от навика. С това са съгласни всички изследователи, но се разминават дали все пак има някакъв среден срок.
В изследване на екип от Калифорнийския технологичен институт, Чикагския университет и Пенсилванския университет, данните, събранни с машинно измерване, показват, че зависи какво искате да създадете - сложното се автоматизира по-дълго от елементарното. Тренировките във фитнеса се превръщат в траен навик след около 6 месеца. Привичката за миене на ръцете след определена дейност се добива за около седмица.
Според книгата "Психокибернетика" от д-р Максуел Малц за отказа от привичка и формирането на нова са необходими 21 дни.
Според проучване на екип от Университетския колеж в Лондон средното време за формирането на нов навик е 66 дни. При това индивидуалните резултати на доброволците варирали от 18 до 254 дни.
Ако вие се вписвате в средното, за нов навик ще е нужно да не се отказвате около 2 месеца. Което си е дълго време, така че се въоръжете с непоколебимост
- Без скокове, но неотклонно към целта
Учените признават, че при отказването от лош навик значение има и характерът. Някои направо го разбиват с "рече и отсече", волята им е желязна. Но повечето успяват не е от раз, а с малки постоянни стъпки.
При това си набележете къси срокове. Срещу вредната привичка да давате непоискани мнения си кажете "До края на седмицата няма да го направя нито веднъж, каквото и да се случва". Като успеете да се удържите, разбирате, че можете, и се ентусиазирате да продължите.
Пробвайте и механично да си помагате старият лош навик да не надига глава. Ако има риск да се изкажете на заседанието, без да ви питат, прибегнете до т. нар. метода на ластика.
Сложете си ластик на китката, опъвайте го и го пускайте рязко, като усетите, че сте на път да се изпуснете. Този метод действа просто: мозъкът ви сам започва да избягва лошия навик, защото води до неприятно физическо усещане.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Стратегии да сложите край на психотормоз в работата
5 типични характеропатии, които пречат на умните хора да напредват в кариерата
Любезни и ефективни начини да откажете нежелани съвети в работата
Досадата от работата се облече в модерен научен термин
Когато замирише на уволнение, как да го предотвратите
Как жаждата за социално одобрение пречи на кариерата
10 изречения, които шефът обича да чува
От тъмната или светлата страна на рутината работите и живеете
Теория и практика за оптимална дължина на лятната отпуска
Дрескод и в жега: Обличате се не за сегашната длъжност, а за онази, на която искате да стигнете
Наръчник да се справите с най-токсичния вид колега
Трикове да си върнете желанието за работа, преди да ви хване шефът
Как психофеноменът "илюзия за прозрачност" пречи на деловото общуване
