Известна е максимата, че просперитет без сигурност не може да има, както и няма свобода без средства, с които да я защитаваме, заяви президентът Илияна Йотова
Бронетранспортьори, танкове, високопроходими джипове, оръжия с оптични мерници, дронове и всевъзможни ракети са изложени в Пловдив.
А министрите на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев и на отбраната Димитър Стоянов, заедно с президента на България Илияна Йотова откриха 17-ото международно военно изложение "Хемус 2026 - Отбрана, антитероризъм и сигурност". Тазгодишното издание е най-мащабното досега и включва 258 компании от 28 различни държави.
"Искаме България да стане дроновия хъб на Югоизточна Европа", заяви министър Василев. По думите му се въвежда правна рамка, която позволява на компании да тестват нови технологии с двойна употреба в продължение на 24 месеца без пълно лицензиране, "защото иновацията не може да чака бюрокрацията". От тази амбиция бил стартиран проект за Център за върхови постижения в Казанлък.
Всякакви различни военни технологии са разположени четири палати, както и на открито в Пловдивския панаир от 3 до 6 юни. В деня на откриването над главите на присъстващите прелетяха и два от българските изтребители F-16. В началото на церемонията пък президентът Илияна Йотова прие почетен караул от гвардейци.
"България със сигурност има добра традиция и основа, която да надгражда в отбранителните технологии. И надявам се на "Хемус 2026" да получите отговор на въпроса колко по-голямо място ще имаме на картата на отбранителните технологии в Европа", каза министърът на иновациите. Той изтъкна, че събитието събира на едно място институции, въоръжените ни сили, отбранителната и технологичната индустрия, стартиращите компании, академичната общност и водещите европейски производители. Василев добави, че неговото министерство за пръв път участва като съорганизатор, защото технологичният суверенитет се постигал когато армията, индустрията и иновациите работят заедно.
"В последните години България направи смели крачки към постигането на технологичен суверенитет и включването ѝ в европейската верига на доставки за продукти с двойна употреба", каза министърът и припомни част от постигнатото от България. Заяви, че до септември страната ни ще кандидатства по две ключови европейски програми, част от инициативата за укрепване на европейската полупроводникова индустрия. "Полупроводниците са гръбнака на всяка съвременна отбранителна система и ако искаме суверенитет, ще ни трябва и такъв в производството на чипове. Поради тази причина министерство изпълнява ролята на активен застъпник между всички тези заинтересовани страни в отбранителния сектор", каза Иван Василев.
Той допълни, че България има инструментите, екосистемата и волята да бъде лидер на европейската сцена в отбранителните технологии. "До 2030 целта е ясна - България да бъде най-доброто място в региона за създаване на продукти с висока добавена стойност, включително в отбраната", отсече Василев.
Колегата му Димитър Стоянов пък подчерта, че значително увеличеният интерес към "Хемус" е ясен показател за нарастващата роля на отбранителна индустрия в процесите на модернизация и развитие на отбранителните способности както в България, така и в рамките на ЕС и НАТО. Той посочи, че министерството работи активно за реализирането на основните проекти за превъоръжаване на българската армия. И добави, че в националния план по механизма СЕЙФ са включени 9 ключови проекта за развитието на българските въоръжени сили.
"Те са насочени към ускорено изграждане на приоритети от отбранителни способности и модернизация на българската армия в съответствие със съюзните ангажименти и националните приоритети", каза Димитър Стоянов. Посочи, че предстои подписване на споразумение за реализиране на инвестиция в размер на 3.2 млрд евро.
След министрите Илияна Йотова изтъкна, че "Хемус" вече не е просто изложение за военна техника. "То се превърна в един голям и авторитетен международен форум, в който обсъждаме сигурността и решенията, които след това ще станат задължителни за нашите институции. Последните събития от няколко години - войните в Украйна и Близкия изток, ни накараха всички ние, институциите, да преосмислим понятието сигурност и да разберем, че вече само по стария начин - с човешки ресурси и производство на все повече техника, не можем да гарантираме сигурността на нашите народи и държави", каза президентът. И благодари на кмета Костадин Димитров за логистиката, позволила организацията на такова събитие.
"Войната в Украйна показа няколко много остри дефицита. Първият е недостиг на производство. Вторият е свързан с нередовни доставки, третият - с устойчивост на производство, четвъртият с пазари за произведената вече продукция и липса на каквато и да била координация между нас като държави членки на ЕС", заяви Йотова. По думите ѝ съвременните отбранителни способности и производство имат огромната нужда от нови технилогии, от нови открития в областта на науката, от достиженията на най-високите технологични нива, както и от сигурност и устойчивост на производството.
"През последните години на приливи и отливи беше повдигана темата за по-голямата отбранителна независимост на ЕС, за стабилизация на стълба на участие Европа в рамките на НАТО, но бяха пропуснати доста години. В следващата многогодишна финансова рамка е заделен доста сериозен финансов ресурс, който най-вече визира нашите отбранителни способности, но искам да кажа своите резерви в няколко отношения. Наистина ще положим всички усилия, за да се мобилизират предвижданите 800 млрд. за отбранителни способности, 150 млрд. които европейската комисия отреди за държавите членки, за да подпомогне отбранителното производство, но това в никакъв случай не е достатъчно. Има още една тревожна цифра - в целия този бюджет за отбрана само 15% са заделени за научни открития и научна работа", каза държавният глава.
Илияна Йотова подчерта, че България е граница на ЕС и НАТО и от страната ни зависи изграждането на много центрове и инфраструктура, гарантиращи сигурност. "нес отбранителната индустрия, отбранителната икономика, не е луксозна политика, а необходимост. И не е политика и индустрия, която ще правим само в по-добри времена, а след това ще забравяме. Известна е максимата, че просперитет без сигурност не може да има, както и няма свобода без средства, с които да я защитаваме", каза президентът. И припомни, че високите технологии, които ежедневно използваме, включително и интернетът, са създадени заради военни инвестиции.
