Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) остави без промяна прогнозата си за икономически растеж на България през 2026 г., но намали леко очакванията си за ръста през 2027 г., сочи най-новият доклад на финансовата институция за икономическото развитие на регионите по света, публикуван днес на страницата ѝ в интернет.
За 2026 г. ЕБВР прогнозира за България икономически растеж от 2,7 на сто, което съвпада с предходната прогноза на банката, оповестена през февруари.
През идната година институцията очаква забавяне на растежа до 2,5 на сто, което представлява понижение с 0,1 процентен пункта спрямо очакванията на банката през февруари, когато залагаше на ръст с 2,6 на сто.
Според ЕБВР икономическият растеж на страната ни през 2025 година е бил подкрепен от силното вътрешно потребление въпреки по-ниския износ на енергия и свиването на производствения сектор. Сред основните фактори за разширяването на икономиката на България с 3,1 на сто през миналата година са номиналното увеличение на заплатите с 12 на сто, спадът на безработицата до 3,5 на сто и ръстът на кредитирането на домакинствата с 21 на сто на годишна база, отчита банката за развитие.
През 2025 г. дефицитът по текущата сметка у нас се е разширил до близо 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), а средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е достигнала 3,5 на сто, посочва ЕБВР.
Бюджетният дефицит е нараснал до около 3,5 на сто от БВП вследствие на по-високите разходи за пенсии, социални плащания и отбрана. Това е довело до увеличение на съотношението на държавния дълг с 6 процентни пункта до 30 на сто от БВП, отчитат експертите.
ЕБВР очаква икономическата активност у нас през следващите години да бъде подкрепена от инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и от повишеното доверие на инвеститорите след влизането на страната ни в еврозоната и сформирането на ново правителство. Според банката тези фактори ще внесат по-голяма яснота относно реформите и фискалната политика. В същото време по-бавният ръст на заплатите и по-ограниченото бюджетно пространство ще оказват натиск върху икономическия растеж.
За северната ни съседка Румъния, която ЕБВР позиционира в региона на Югоизточна Европа заедно с България, банката отчита рязко забавяне на икономически растеж през 2025 г. под влияние на високата инфлация, бюджетните ограничения и спада на реалните доходи, които са ограничили потреблението. Частична подкрепа са оказали публичните инвестиции и умереното подобрение на нетния износ. Според ЕБВР продължаващата фискална консолидация, ускоряването на инфлацията, слабото външно търсене и политическата несигурност ще продължат да натежават върху икономическите перспективи на страната в краткосрочен план.
ЕБВР намали рязко надолу очакванията си за икономиката на Румъния, като вече очаква да се свие с 0,2 на сто през тази година. През февруари банката обяви, че очаква ръст на румънската икономика от 1,2 за 2026 г. Сегашната прогноза е ревизия надолу с 1,4 пр. п.
За следващата 2027 г. институцията очаква румънската икономика да нарасне с 1,8 на сто, което също представлява с 0,4 пр. п. по-малко, отколкото залегналия през февруари растеж - с 2,2 на сто.
За целия регион на Югоизточна Европа, в който ЕБВР включва само България и Румъния, очакванията за 2026 г. са икономическият растеж да достигне 0,5 на сто - понижение с 1 пр. п. спрямо прогнозата през февруари, и до 2 на сто през 2027 година - с 0,3 пр. п. по-малко спрямо оценката през февруари тази година.
