Рядък метеорит доказва съществуването на древна планета гигант, съобщи научният сайт phys.org, като се позова на проучване, публикувано в списание Earth and Planetary Science Letters.
Преди четири милиарда и половина години небесно тяло – вероятно с големината на Луната или дори на Марс - е обикаляло около нашето Слънце, преди да се сблъска с друго небесно тяло и да се разпадне на парчета. Сега учените представят първите категорични доказателства за съществуването на тази изгубена протопланета. Уникалният ѝ геоложки състав оспорва дългогодишни предположения за това как еволюират планетите.
„Невероятно е да си помислим, че някога е съществувало толкова голямо небесно тяло", казва Арън Бел, изследовател от Департамента по науки за Земята към Университета на Колорадо в Боулдър, цитира БТА.
„Знаем за неговото съществуване само защото няколко части от него случайно са паднали на Земята. Тези метеорити са запечатали доказателства за напълно различен еволюционен път на ранните планети", добави той.
Това, което разкрива тайната на изгубеното древно небесно тяло, е парче от неговите останки, открито на Земята в пустинята Сахара и известно като ангритния метеорит Northwest Africa (NWA) 12774.
Ангритите са сред най-старите вулканични скали в Слънчевата система, формирали се само няколко милиона години след нейното зараждане преди около 4,56 милиарда години. Те също така са изключително редки. От над 80 000 метеорита, открити на Земята, само 68 са ангрити.
Това, което прави ангритите особено интригуващи, е техният химичен състав. За разлика от Земята, Марс и други скалисти планети, ангритите съдържат съвсем малко силициев диоксид, който е основна съставка на почти всяка известна земеподобна планета в Слънчевата система. Поради тази причина учените вярваха, че ангритите винаги произлизат от астероид – тяло с радиус под 200 километра, уточнява phys.org.
Когато Бел и колегите му изследват NWA 12774, те откриват, че метеоритът съдържа клинопироксен – минерален кристал, който обикновено се среща в земната кора и мантията. По-конкретно, клинопироксенът в NWA 12774 е изключително богат на алуминий, което е явен знак, че скалата се е формирала под огромно налягане дълбоко в недрата на планетата.
След това изследователите пресъздават в лабораторни условия налягането, които е било необходимо за формирането на NWA 12774. За тяхна изненада, богатият на алуминий клинопироксен изисква налягане от най-малко 17,5 килобара. За сравнение, огромното налягане на дъното на Марианската падина – най-дълбоката точка на Земята – е само около 1 килобар.
Такова ниво на налягане не би могло да съществува в малък астероид. Вместо това изчисленията показват, че тялото, от което произлизат ангритите, трябва да е имало радиус от поне 1000 километра.
Остава неясно как е настъпил краят на протопланетата. Една от възможностите е катастрофално събитие в ранната Слънчева система да я е раздробило, като впоследствие фрагментите ѝ са се превърнали в градивни елементи за други земеподобни планети, включително Земята.
