Годишният оборот на заведенията по всяка вероятност вече е над 3,5 млрд. евро - два пъти повече от преди пандемията
Ресторантите и другите заведения не са в криза още от 2023 г., но това не пречи цените в тях да растат главоломно именно с оправданието, че имат големи затруднения.
Ресторантьорството безспорно пострада от пандемията и ограниченията, които тя наложи, но бизнесът се е възстановил през 2023 г., надминавайки тогава икономическите показатели от 2019 г. Това се твърди в анализ на Българската стопанска камара, който събира данни от НСИ, НОИ и анкети с членове на Сдружението на заведенията в България.
Там е посочено, че в сектора ситуацията рязко се е влошила през 2020 г., макар и не толкова, колкото за хотелиерите. При тях печалбите в годината на най-многото локдауни са се свили с 49%, докато при ресторантите само с 24%, защото затварянето е било частично компенсирано от засилени доставки по домовете.
Но отчасти заради многобройните мерки – намаляването на ДДС, което траеше чак до 31 декември 2024 г., субсидиите по програми като 60/40 за запазване на заетостта, а и заради оживлението в туризма още през лятото на 2021 г. заведенията в България са се съвзели.
Основните икономически показатели демонстрират и значителен възход
Например през 2019 г. оборотът на заведенията у нас е бил 3,3 млрд. лв., за да падне до 2,6 млрд. лв. през 2020 г. През следващата година той се увеличава до 3,5 млрд. лв., през 2022 г. става 4,8 млрд. лв., през 2023 г. е вече 5,8 млрд., за да стигне 6,6 млрд. лв. за 2024 г. По-нови данни няма, но като се вземе предвид несекващия ръст на цените, може да се предположи, че изчислен в евро, обротът им вече надхвърля 3,5 млрд. евро.
Двойното увеличение на оборотите е съпроводено и с увеличение на цените, докато инфлацията за същия период е двойно по-малка - 42%. Данните на НСИ потвърждават, че този тренд продължава и сега. Цените в заведенията са се повишили с около 10% за последната година - поне така отчита статистиката. За същия период общата инфлация е 5,6% - тоест пак почмти двойна разлика. При 43% обща инфлация от 2015 г. насам
ръстът на цените в ресторантите и кафенетата достига близо 110%,
показва официална статистика, изготвена от Института за пазарна икономика. Никакво увеличение на труд, ток или суровини не отговаря на този двойно по-висок ръст, посочват от института.
От доклада на БСК пък става ясно и нещо друго - за 5 г. общият оборот на всички нефинансови предприятия в България е нараснал с 56% - тоест заведенията са първенец в икономическото съревнование. Има и нещо друго - оборотите и стойността на произведената продукция в ресторантьорството почти се сливат. Обяснението е в данъчното облагане - намаляването на ДДС за заведенията на 9% се е отразило повече от добре на сектора, но не е довело до намаляване на цените за потребителите.
Още по-показателен за доброто положение на този сектор в сравнение с много други е добавената стойност - тя е показател за реалната рентабилност, защото отчита и всички междинни разходи и показва доколко успешно един сектор от икономиката трансформира суровините в продукти с по-висока стойност.
Анализът на БСК показва, че
за 5 години добавената стойност в сектора на заведенията се е увеличила 2,1 пъти
независимо от резкия спад през 2020 г. Била е малко над 1 млрд. лв. през 2019-а и стига до 2,18 млрд. лв. през 2023-а.
Това не означава, че печалбите директно са нараснали с толкова, а просто че собствениците на заведенията са увеличили два пъти дохода, от който могат да плащат заплати, данъци на държавата и да остане нещо и за тях.
Извън доклада на БСК “24 часа” се опита да разбере каква е рентабилността на този бизнес, която вероятно му позволява не само да оцелее, но и да се развива повече от добре. Независимо че браншът много обича да се оплаква и да иска помощи от държавата.
Единственият начин да се разбере това, е от годишните финансови отчети поне на 15-те най-големи фирми в бранша, защото не е физически възможно да се проверят всичките – те са над 22 хиляди с общо 105 хиляди заети.
Първото нещо, което прави впечатление, е огромната разлика между стойността на суровините и приходите от продажби. В секторните анализи, които КЗК направи на търговията с храни на дребно, се говореше за отделно взети случаи на гигантски надценки от порядъка на 100 и дори 150% за минерална вода и още един-два продукта. Но финансовите отчети на големите търговски вериги показват, че средният марж при тях е значително по-нисък – движи се между 5 и 6%, рядко достига до 7%, а има години, в които пада и до 4%.
За сравнение, фирмите, които държат най-големите дискотеки и нощни клубове у нас,
отчитат между 80 и 85% разлика между разходите за продукти и приходите от продажби
Това е, без да се отчитат разходите за заплати, наеми и всичко останало, за което един нощен клуб плаща. Ако се сметне и това, разликата пада до между 15 и 20%, което обаче пак е много. По принцип бизнес, който да осигурява такава висока възвръщаемост, е рядкост.
Баровете и питейните заведения също дават висока възръщаемост. Заради големите надценки на алкохола, които са в пъти, при тях маржът е между 75 и 85%, но пада до 10-15% ако се включат заплатите, енергията и всичко останало. Според хора от този бранш сметката за тези два рода заведения излиза най-добре. От няколко зърна кафе и малко гореща вода се получава напитка, чиято крайна цена е десетки пъти по-висока от цената на вложените суровини. Освен това в баровете я няма тежката издръжка на кухненски персонал и загубите от брак на храна.
При ресторантите ситуацията не е чак толкова добра, но е повече от прилична в сравнение с много други дейности извън този бранш.
Успяват да докарат нещата до 40% разлика между разходи и приходи (виж инфографиката).
Веригите за бързо хранене също печелят добре,
дори повече от класическите ресторанти със сервитьорско обслужване. При тях се плаща на каса, често на пълно самообслужване, т.е. нямат големи разходи за персонал, порциите им са стандартизирани, което намалява брака до минимум. Но имат големи разходи за наеми в моловете.
Годишните финансови отчети показват и друго - невероятно добро данъчно оптимизиране. Например най-големите вериги ресторанти у нас почти никога не са собственост на една фирма. Всяко заведение или група заведения в даден град е собственост на отделно юридическо лице, които обаче имат за собственици свързани физически лица. Така отделното заведение може да излезе и на нулева печалба, но плаща огромни такси на друга фирма и реалната рентабилност остава скрита поне на пръв поглед.
