Министерството на финансите пласира във вторник дълг на международните пазари в размер на 2,5 млрд. евро. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев пред БТА след заседанието на Комисията по бюджет и финанси към парламента вчера.
Донев припомни, че тази емисия е съгласно приетото от парламента увеличаване на тавана на дълга в условията на удължителен закон с до 3,8 млрд. евро за 2026 година.
Набраният дълг е на три транша, обясни Донев. Падежите са 2032 година, 2038 година и 2042 година.
„Доходността, която е постигната за всеки един от тези траншове, е изключително добра за България. Вчера имаше купуване на дълг от друга държава членка на Европейския съюз, която постигна много по-висока доходност, отколкото България успя при днешния аукцион. Доходността е добра за България, не натоварва в дългосрочен аспект плащането по лихвите, така че изключително полезно беше това излизане на Министерството нa финансите на международните пазари", каза Донев.
Вицепремиерът заяви, че до края на годината е вероятно да има още едно излизане на международните пазари, тъй като все още не набран дългът, необходим за плащанията по Националния план за възстанояване и устойчивост и за покриване на дефицита.
Съгласно проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 година максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа" (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1 на сто от БВП. До днес набраният нов дълг от началото на годината възлизаше на 1,41 млрд. евро.
Фискалният съвет предупреди, че влизаме в дългова спирала. Това бе една от петте критични точки, които той видя в бюджет 2026 г.
"Отказът от свиване на текущите разходи води до натрупване на нов дълг, който се очаква да достигне 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) в края на 2028 г. Лихвените плащания нарастват рязко, изземайки ресурс от ключови сектори като образование и здравеопазване и превръщайки дълговото бреме в структурен дефект на бюджета", посочиха оттам.
