Имотите в Докторската градина имат или минало, или подземни гаражи

Статията е част от луксозното премиум издание BUILD TREND, което събира на едно място прогнозите на инвеститори, предприемачи , собственици на агенции за недвижими имоти, икономисти, архитекти и дизайнери, които познават сектора задълбочено и отвътре. Списанието е ориентир. За хората, които инвестират. За компаниите, които строят. За семействата, които избират жилище. За бизнеса, който търси следващата си локация. И за всички,които разбират, че средата, в която живеем и работим, вече не е само фон, а важна част от качеството на живота.

Обяви за продажба в района се появяват рядко, но обектът веднага се купува, често на рекордни цени

Всеки голям европейски град има своя най-престижен за живеене район. В Лондон това са разположените един до друг Mayfair и Belgravia. В Париж такъв е 7-и район - Saint-Germain-des-Pres, пълен с шикозни кафенета и ресторанти, в близост до много исторически паметници и в който има най-много hotels particuliers, както наричат французите аристократичните имения.

Във Виена на тях може да се оприличи Innere Stadt – районът между операта и университета. В Милано такъв е районът Brera. Аналогът в София е районът около Докторската градина. Разположен е в близост до Националната библиотека и Софийския университет „Св. Климент Охридски", потънал е в зеленина, има сравнително широки улици и тротоари и е пълен с посолства и дипломатически резиденции. Както и с жилищни кооперации, които държат първенството по цени за България. Но това, което най-много свързва всички тези оазиси в големите градове, е историята. В тях няма случайно, а още по-малко хаотично построени сгради. Те не са и издигнати от случайни хора. Каквито и турбуленции да са преживявали собствениците им през годините, това, което придава най-голяма стойност на тези жилища, е, че те определено имат минало. 

 

Например ъгловата сграда на пресечката на улиците „Кракра" и „Оборище" от десетилетия приютява Британския съвет в България и нидерландското посолство. Това е всъщност къщата на големия тютюнотърговец от първата половина на ХХ век Дончо Палавеев. Строена е като фамилен имот за него и петте му деца, като проектът в стил ар деко е на големите архитекти Георги Овчаров и Йордан Йорданов. Дончо Палавеев доживя до дълбока старост – почина на 96 години през 1980 г. А в началото на 90-те фамилната къща бе реституирана от двама от синовете му, които бяха останали живи. Известен противовес на тази сграда е намиращото се в съседния парцел Национално музикално училище „Любомир Пипков", което всъщност е първата луксозна жилищна кооперация в България, предназначена за партийния елит след 9 септември 1944 г. В нея са живеели Тодор Живков, Вълко Червенков и други партийни величия. Забележителното е, че само един от тези огромни апартаменти в момента приютява между 5 и 8 класни стаи. Вътрешното разпределение и дори част от интериора са запазени и влизайки в час, учениците могат да видят с очите си колко нашироко е живяла социалистическата върхушка.

Улица „Оборище" всъщност е нещо като жив учебник по архитектура

Специално в частта между булевард „Васил Левски" и пресечката с улица „Асен Златаров" по сградите може да се проследи преходът на столицата към модерен европейски облик от края на XIX до средата на XX век, а дори и след това. Например съвсем в началото на „Оборище" често се среща сецесион, характерен за аристократичните домове навремето. Типични представители на този стил са къщата на д-р Георги Странски на номер 7 и бившият католически институт „Про Ориенте" на номер 5, който днес е превърнат в бутиков хотел.

Малко по-натам е сградата на френското посолство, всъщност бивша къща на Анжело Куюмджийски, изградена в стил късен сецесион с елементи на ар деко и неокласицизъм. Проектът е на Иван Васильов и Димитър Цолов, като сградата е завършена напълно през 1923 г. и малко по-късно е купена от френската държава. Измежду многото на брой представителни сгради, издигнати навремето, през последните две десетилетия в района се строят и луксозни съвременни жилищни или смесени сгради, чиито създатели поне се стремят да постигнат някакъв „диалог" с историческата среда. Например през 2007 г. бе завършена сградата на номер 10, в чиито приземни етажи има офиси, а нагоре – апартаменти. Тя е дело на архитектурно бюро ЕКСА и е нещо като съвременна интерпретация на неокласицизма.

Стремежът е към монументалност, но изпълнението е от съвременни материали. И разбира се, има подземни гаражи, защото „Оборище" съвсем не може да се похвали с достатъчно паркоместа. Точно в тази сграда през 2025 г. бе постигната рекордна за компанията посредник цена при продажбата на апартамент, като стойността е 10 800 евро на квадратен метър. Тъй като в договора има клауза за конфиденциалност, не бяха съобщени никакви други подробности, но според софийски брокери апартаментът има поне 250 квадратни метра, което означава цена от около 2,7 млн. евро.

В София има и много по-скъпи сделки за продажба на жилищни имоти, но предимно на къщи в „Бояна", които са несравнимо по-големи по площ. Малко по-натам от същата страна на улицата – на номер 26, в момента се довършва жилищна сграда с магазини на партера, която коренно се отличава от преобладаващите стилове наоколо. Тя се намира на мястото на старата телефонна палата и е дело на архитектурно бюро с водещ архитект Николай Марио. Стилистиката е съвременен модернизъм с елементи на брутализъм. Обемите са изцяло заоблени и криви, а фасадата използва специфични тухлени облицовки и прозорци френски тип – с цялата височина на етажа. 

В сградата има само 12 апартамента с площ между 180 и 390 квадратни метра. Тук също е отбелязана рекордна цена, при това за продажбата на жилище от инвеститора – 16 хиляди евро за квадратен метър. Става дума за панорамен апартамент на последния етаж, който по свидетелства на брокери е струвал малко над 6 млн. евро. Характерно за жилищния пазар в района – улиците „Оборище" и нейните пресечки „Сан Стефано", „Васил Априлов" и „Асен Златаров", както и „Велико Търново", „Шипка" и „Шейново", е, че публично обяви за продажба на апартаменти почти не се появяват. Предлагането е толкова малко, че всичко, което излезе на пазара, веднага влиза в категорията „луксозен имот", независимо от състоянието му. 

Средната цена на жилищата тук е малко над 6 хиляди евро на квадратен метър. А всеки апартамент с размери над 70 квадрата се оферира за над 1 млн. евро. Например на улица „Велико Търново" 10 се намира емблематична жилищна кооперация, построена през 1975 г., но силно различаваща се от масовото строителство по онова време. Тя е била предназначена за елита на БКП и в нея са живеели ключови фигури от управлението преди 1989 г., включително семействата на Георги Атанасов, Петър Младенов, Сергей Станишев и Александър Лилов. Сградата е проектирана така, че да осигурява максимално спокойствие и дискретност на обитателите си, а апартаментите са от порядъка на 200-300 квадратни метра с множество сервизни помещения и представителни гостни.

Обява за продажба на апартамент в тази сграда не се е появявала публично от 2012 г., а в нея все пак има 25 жилища. Това, което най-често е широко достъпно за продажба в този район, са маломерни апартаменти в обикновени жилищни кооперации от по 40-50 квадрата, които въпреки това се предлагат за по 400-500 хиляди евро.

„По принцип за тези имоти и в този ценови сегмент продажбите се извършват сравнително бързо – често между 1 и 4 седмици са достатъчни, за да се реализира една покупко-продажба, стига, разбира се, продавачът да не е надценил прекалено много имота. В такъв случай той ще престои на пазара доста по-дълго време", казва Светослава Георгиева, управляващ директор в Unique Estate-Christie's International real estate.

Според нея обаче 55% от сделките в района се сключват, без изобщо да има какъвто и да било коментар на цената, като в 30% от случаите изобщо не е искано предоговаряне. А в останалите 15% купувачът е поискал намаление, не го е получил, но въпреки това е сключил сделка. Сделките с отстъпка над 10% от офертната цена са едва 15% от всички, в останалите случаи намалението спрямо първоначалната е между 6 и 10%, казва тя.

Характерното за този район, както и за „Лозенец", е, че дори в началото на 2026 г. тук не се забелязва никаква индикация за отстъпление от първоначално оферираните цени. Което означава, че макар и по-малко на брой, купувачите на такива имоти все пак показват устойчив интерес.

„Което е съвсем естествено – допълва управляващият партньор на агенцията Весела Илиева. – Тези купувачи в никакъв случай не са сред онези, които търсеха как да похарчат левовете си преди въвеждането на еврото и затова бързаха да купят непременно жилища на всяка цена. Напротив, интересът към луксозните имоти в Докторската градина, „Лозенец" или „Бояна" е по-скоро осъзнат и рационален интерес от хора, които искат да оставят ценен актив на децата си и същевременно да живеят в „прилична" среда", обяснява Илиева.

Може да намерите „BUILD TREND" на местата за продажба на списания в цялата страна или да поръчате на тел. 02/942 2088

Автор на статията

Христо Николов Христо Николов


Споделете статията

Четете още