Визиите за развитие на столицата на двама бивши главни архитекти - Петър Диков и Здравко Здравков
Статията е част от луксозното премиум издание BUILD TREND, което събира на едно място прогнозите на инвеститори, предприемачи , собственици на агенции за недвижими имоти, икономисти, архитекти и дизайнери, които познават сектора задълбочено и отвътре. Списанието е ориентир. За хората, които инвестират. За компаниите, които строят. За семействата, които избират жилище. За бизнеса, който търси следващата си локация. И за всички,които разбират, че средата, в която живеем и работим, вече не е само фон, а важна част от качеството на живота.
Как и накъде да се развива столицата - по темата няма еднозначна визия и все още липсва зададена посока. Най-общо една част от урбанистите смятат, че столицата не бива да расте и да се разширява повече, а трябва да се търси възможност в рамките на компактния град за нови квартали, а друга - търсят развитието към все още непопулярни територии, но с потенциал, например на север. В тези полюси са и визиите на двама бивши архитекти на София - Петър Диков, който в момента е председател на Съюза на архитектите в България, и Здравко Здравков - сега началник на РДНСК - София.
Според Здравков, който бе главен архитект от 2016 до 2024 г., преди да се дава отговор на въпроса как ще се развива София, трябва да се оценят мащабите на урбанизацията и предизвикателствата пред града - опазването на околната среда, кризата с отпадъците, транспортните неволи, безпрецедентното въздействие на технологиите и чисто човешките проблеми, свързани с трудовите пътувания, постоянното застаряване на населението, миграцията, социалните неравенства и все по-стресиращия темп на живот.
Към всичко това той добавя и „очевидната ни неподготвеност за справяне с инфекциозни пандемии, несигурността на пазара и растящото очакване на потенциална емигрантска вълна, провокирана от войните до нас". „София спешно трябва да преосмисли пространственото си развитие и административното си управление, за да бъде готова за новите реалности и глобални изменения", убеден е арх. Здравков. И е категоричен, че развитието на града не трябва да става за сметка на усвояването на нови земеделски или горски територии по периферията. Затова припомня, че като главен архитект с екипа му са идентифицирали достатъчно ценни пространствени ресурси в рамките на компактния град. Например терените на бившите военни поделения, както и тези в обхвата на жп възел София, включително и контактните им бивши индустриални зони. Това са потенциални територии за градско възстановяване и развитие с обща площ около 400 хектара.
„Важно e да се премести фокусът на градско планиране към тези изоставени и маргинализирани територии, създаващи значителни градски бариери и допринасящи за развитието на социални и икономически дисбаланси", смята арх. Здравков. Според предшественика му на поста - Петър Диков, който бе главен архитект на София в периода 2006 - 2015 г., развитието на града е определено ясно в Общия устройствен план (ОУП) и е основно на север и на запад. „За да може обаче да се осъществи, следва да се заложат необходимите инвестиции за изграждане на обслужващата транспортна и инженерна инфраструктура - улици, водопровод, канализация, елмрежа, както и социалните обекти - детски градини, училища, търговски. Едно от важните предложения за развитие, което, за съжаление, не получи никакво движение, е осъществяване на сателитна градска структура на територията на закрития металургичен комбинат „Кремиковци", посочва арх. Диков.
Според него действащият ОУП е направен професионално, но „за съжаление, почти нищо не е изпълнено в неговата инфраструктурна част", а „никой от мераклиите да променят настоящия ОУП или да се изработи нов не е дал ясни мотиви защо това е необходимо". Усиленото пълнене със сгради - основно жилищни, на отредените за тази цел територии, без да се направят необходимите инвестиции за изграждане на техническа и социална инфраструктура, а не ОУП, доведе до сериозни затруднения във функционирането на градския организъм. Например широко дискутирания проблем със зелените площи. И по ОУП, и в наличното си състояние София е един изключително зелен град спрямо повечето големи европейски градове. Лошата поддръжка или направо занемарените големи зелени площи, както и липсата на отчуждаване на терени, предназначени за нови паркове, създават впечатление за недостатъчно зеленина.
За 20 г. от влизане в сила на ОУП не е отчужден нито 1 кв. м терени за озеленяване, акцентира арх. Диков. Според него решението на Конституционния съд за отпадане на необжалваемостта на общите устройствени планове води до реална невъзможност за одобряване на нов ОУП.
„Само си представете половин милион жалби срещу плана - реално всички засегнати, например собствениците на терени, предвидени за паркове, за улици и булеварди, за училища и детски градини и т.н., ще обжалват", казва още арх. Диков. На другия полюс обаче е арх. Здравков, който смята, че генералната промяна в пространственото управление на града е закъсняла и спешно трябва да стартира процедура по изработване на задание за изменение на ОУП и промяна в специалния закон за столицата - този за устройството и застрояването на Столичната община. Това обаче не трябва да става под политически и обществен натиск, а след ясно дефиниране и картиране на проблемите, които предизвиква прилагането на плана от 2007 г. до днес.
„Необходимостта от нов ОУП е обусловена и от задължителната промяна на мобилността в града, опазването и осигуряването на зелената и публична инфраструктура, която пък ще ни е необходима за поддържане на устойчив растеж", добавя арх. Здравков. Относно презастрояването арх. Диков настоява първо „употребяващите този термин да обяснят какво според тях значи".
„Ако това е гъстотата на обитаване или количеството сгради на определена територия, то нека се направи сравнение на София с други, много прекрасни големи градове в Европа и по света и да се покаже къде сме в сравнението", категоричен е арх. Диков. „Използваните до момента нормативни и регулационни инструменти, стъпили само върху количествените параметри като височина на застрояване, плътност и коефициент на интензивност, показват, че прилагането им не води до трайно подобряване на градската среда, а напротив", смята пък арх. Здравков и добавя, че проблемът с презастрояването на София може да бъде разрешен, но не и при сега действащата нормативна рамка.
Нужни са допълнителни анализи, свързани с намиране на стимули за мултифункционалното развитие на града, намаляване на коефициентите на интензивност и увеличаване на разстоянията между отделните сгради. Трябва да се създадат и нов тип нормативни инструменти за въвеждане на по-ниско ниво на зониране към устройствените категории в ОУП, което да дава възможност за промяна в параметрирането според спецификата на съответната подзона. Арх. Диков пък определя липсата на идеи като „най-голямото и страшно предизвикателство пред градоустройството".
„Имам предвид бездействието по отношение на отчуждаването на предвидените за озеленяване терени, забавянето, да не кажа липсата на изграждане на нова транспортна инфраструктура, с изключение на метрото, практически отсъствието на развитие на социална инфраструктура и др.", уточнява той.
За арх. Здравков пък основен проблем е погрешно замислената реституция и невинаги напълно прозрачна процедура по промяна в собствеността след 90-те години на миналия век. „Тя заложи капан на нас и следващите поколения градостроители по отношение цялостното реализиране на мероприятията, свързани с опазване и развитие на зелената система, включително и развитието и поддържането на социалната и инженерната инфраструктура", казва той. И е категоричен, че „процесът на възстановяване на земеделски земи в границите на града и конкретно в кварталите с комплексно застрояване напълно провали възможностите на формиране на комфортна жизнена среда и провокира непреодолими конфликти между собствениците в жилищните блокове, т.нар. реститути и администрацията".
Относно мястото на небостъргачите и дали е нужно те да са определени, арх. Диков казва, че в Европа, за разлика от Америка и Азия, има само два случая на съсредоточие на високи сгради в определена зона - „Дефанс" в Париж и новия център на Москва. И добавя, че „и двата случая са определени като градоустройствени грешки".
Арх. Здравков посочва, че строителството на нови много високи сгради би провокирало сериозни предизвикателства пред градската мобилност, публичната инфраструктура и опазването на ценните гледки и перспективи в града. Според него довършването на анализа на визуалните коридори ще предложи допълнителен инструмент за защита на важните гледки както към знакови места в самия град, така и от София към околните планини и най-вече към Витоша. Затова той определя като една от важните задачи при следващото изменение в ОУП внимателното анализиране на тези визуални коридори, които ще укажат и местата на бъдещите зони за много високо застрояване - т.нар. ситита. През 2025 г. пък изтече срокът, в който паднаха ограниченията за застрояване на далекоперспективните територии. И един от градоустройствените въпроси пред София е какво точно ще се случи с тях. Арх. Диков е категоричен, че в тези зони никога не е имало ограничение за застрояване.
„Единственото ограничение, въведено в ЗУЗСО, бе, че инвеститорите в тези територии могат да строят, ако поемат финансовия и организационен ангажимент за изграждане на инфраструктурата. Това бе предвидено, за да не се претовари прекомерно общината с финансова тежест, която не може да поеме. Груба грешка бе, че общината не предприе никакви действия за удължаване на срока след края на 2025 г.", убеден е арх. Диков. Арх. Здравков пък вижда в далекоперспективните територии потенциал, а „дългоочакваните „добиви" от страна на собствениците им да станат факт въпреки липсата от необходимост от ново развитие на града по периферията".
„За да се преодолее този очевиден дисбаланс между очакванията на собствениците и интересите на общината, ще трябва да се направи спешна промяна в действащата нормативна уредба, която да гарантира три водещи принципа. Първо, разрешаването на строителството в тези територии да се допуска само при изработване на цялостни планове. Второ - ясен ангажимент от собствениците за изработване на необходимите проекти за комуникационно-транспортните и инженерните мрежи, включително сключване на договор за изграждането и предаването им към общината с поемане на съответните гаранционни срокове. И трето - разрешаване на същинското строителство в имотите, да се допуска само след приключване изграждането на инженерната инфраструктура", казва арх. Здравков.
Може да намерите „BUILD TREND" на местата за продажба на списания в цялата страна или да поръчате на тел. 02/942 2088
