Бившите вилни зони около столицата, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора предлагат тишина и спокойствие, но и достъп до работа и училище
Статията е част от луксозното премиум издание BUILD TREND, което събира на едно място прогнозите на инвеститори, предприемачи , собственици на агенции за недвижими имоти, икономисти, архитекти и дизайнери, които познават сектора задълбочено и отвътре. Списанието е ориентир. За хората, които инвестират. За компаниите, които строят. За семействата, които избират жилище. За бизнеса, който търси следващата си локация. И за всички,които разбират, че средата, в която живеем и работим, вече не е само фон, а важна част от качеството на живота.
По време на пандемията мнозина забелязаха тенденция, която всъщност винаги е съществувала - изнасянето на основното жилище извън големия град, но все пак в близост до него. В прочутата филмова комедия от 1975 г. на режисьора Едуард Захариев „Вилна зона" са изобразени потресаващи сцени от годините, в които бивши села около големите градове са превърнати в места, в които на соцгражданите бе разрешено да имат второ жилище. Група новодомци се събират и пребиват свой съсед, който според тях живее незаконно на парцела. Семейство със син, влизащ в казармата, организира изпращане с надеждата да го сгоди за дъщерята на важен началник, собственик на най-голямата вила в района. И още ред такива трагично-комични случки.
Филмът е сниман в едновремешното село Бистрица точно в годините, в които то лека-полека започва да придобива статут първоначално на вилна зона за столичани, а впоследствие и на жилищен квартал с прозвището „спалнята на богатите". Бистрица отдавна е урбанизиран жилищен квартал на Софийската община, част от район „Панчарево" и със статут на кметство. Т.е. жителите му са с постоянно местоживеене в столицата и ползват градски транспорт до София и административни услуги от район „Панчарево".
Бившите земеделски земи и вилни имоти са преотредени за нискоетажно жилищно строителство, т.е. обитателите на новопостроените жилищни кооперации и затворени комплекси могат да живеят целогодишно в тях и да плащат данъци по високите ставки на Столичната община. При последното преброяване на населението 5237 български граждани се оказаха с настоящ адрес в „Бистрица" и ако статутът продължаваше да бъде село, то щеше да е третото по големина в България. Разбира се, в числото на постоянните жители попадат и онези, които живеят в намиращите се наблизо вилни зони Бункера, Косанин дол, Калфин дол и още няколко местности.
Във всички тях през последните години преобладава строителството на комплекси – затворени или отворени, състоящи се от малки, средни или големи къщи или сгради за по две-три семейства. Макар цените да не могат да се мерят с тези в „Бояна", средната достига поне до нивото на тези в „Драгалевци" и „Симеоново". Към момента има 122 валидни обяви за такива къщи, като средната цена е 914 хиляди евро. Но тази цена се получава заради немалкото обяви за продажба на стари наследствени къщи, които очевидно биха били купени заради мястото. Иначе е пълно и с обяви за много нови луксозни къщи с цени над 1,5 млн. евро. Колкото до апартаментите в затворени комплекси, няма да намерите дори маломерен за под 300 хиляди евро.
На „Бистрица" се носи славата на очарователно селище, което дори масовото ново строителство все още не е успяло да загрози особено. Преди всичко от почти навсякъде се открива прекрасна панорама към софийското поле. Тук се намира най-голямата и модерна в страната пречиствателна станция за питейна вода, а над „Бистрица" минава Рилският водопровод, по протежението на който има туристическа пътека, също с прекрасен изглед към София. На този фон е малко куриозно, че няма цялостна канализация и много постройки са на септични ями.
Неудобството на „Бистрица", както и на повечето бивши вилни зони около големите градове в България, превърнати напоследък в крайградски квартали, е транспортната инфраструктура. Дотам се стига по улица „Бистришко шосе", която в един момент се превръща в двулентов път, много често задръстен от тапи при кръговото на „Ринг Мол" и влизането в жк „Младост 4". Има три автобусни линии, сравнително редовни, но и автобусите често засядат в трафика и понякога са нужни по 30-40 минути, за да се излезе на околовръстното. Отделно още толкова, за да се стигне до центъра на столицата. По отношение на трафика близо до София, но в обратната посока има друго селище, което е с потенциал да се превърне в хитово – Мало Бучино. Намира се в близост до магистрала „Струма", на около 8 километра от изхода от столицата при жк „Люлин", и ако няма инцидент на самата магистрала, достигането от последните блокове в „Люлин" до селото е буквално за минути.
Мало Бучино също е сравнително голямо село – има вече към 800 постоянни жители, като почти половината са новодошли. Южно от него винаги е имало вилна зона, която напоследък се разширява. Предимно от млади семейства, чиято месторабота е в западните части на столицата. Може би донякъде ги привлича фактът, че цените все още са ниски – тук може да се намерят прилични къщи за по 100-150 хиляди евро и само най-луксозните нови постройки стигат до 300-350 хиляди евро. Независимо че е близо до магистрала, Мало Бучино е с чист въздух, защото се намира в подножието на Люлин планина и има постоянни въздушни течения. На юг вилната зона граничи със защитената местност Еленина бара и оттам започва екопътека, която стига до Горнобанския манастир. Мало Бучино не бива да се бърка с Големо Бучино, което се намира на отсрещен склон на планината на около 7 километра. Но попада в област Перник и тъй като до него се достига по третокласен път, разстоянието се взема за около 15-20 минути. На 7 километра северно от Мало Бучино се намира друг район на столицата, отдавна известен като предпочитано място за крайградски дом – Банкя - град със статут на курорт с национално значение и балнеологичен център. Това предопределя редица ограничения за застрояване и промишленост и неслучайно
Банкя носи славата на „зелена система" на София
От площад „Св. Неделя" до центъра на Банкя са приблизително 17 километра и в почивен ден разстоянието може да се вземе за около 20 минути. Но мнозината софиянци, които са избрали Банкя за основен дом, избягват да пътуват в час пик, защото, откъдето и да минат, ги очакват задръствания, които увеличават времето за прибиране в най-добрия случай двойно. Имотният пазар в Банкя в момента се състои предимно от къщи, независимо че има и множество малки кооперации, в които се продават апартаменти. Тяхното строителство се развихри в последните няколко години и фактът, че апартаментите в тях се продават на зелено, прави цените относително ниски – средно около 2200 евро на квадратен метър, а това е златната среда за софийския имотен пазар. Много повече са къщите, които са най-разнообразни – продават се парцели със съборетини върху тях, но и ултрамодерни еднофамилни къщи, чиито цени са от порядъка на 1 млн. евро и нагоре.
Своеобразен хит за района на Банкя е бившата вилна зона Градоман, която се намира на около 3 километра от центъра на Банкя, над резиденцията. До 1971 г. това беше самостоятелно село, днес се води квартал на Банкя. Местността е живописна и е с голяма денивелация, затова и цените на имотите и парцелите тук доста варират. Предлагат се и модерни масивни къщи, чиито цени достигат таван от около 600-700 хиляди евро. Но пък по-стари вили може да се намерят и за под 100 хиляди евро. Парцелите, върху които може да се строи, вървят по около 80-120 евро за квадратен метър, но в по-крайните райони, където и денивелацията е по-голяма, може да се намерят и по 35-50 евро. Стига, разбира се, човек да е съгласен да живее на място, до което все още няма изградена истинска улица и трябва да се катери нагоре.
Жителите на Пловдив също има къде да се изнесат
Понеже държат на прохладата през лятото, обикновено избират селищата от така наречената Родопска яка: Марково, Белащица, Храбрино. Марково и Белащица са почти едно до друго – южно от града, и достъпът до тях минава отчасти през пътя Пловдив– Асеновград и отчасти по пловдивското околовръстно шосе. От над десетилетие те биват наричани „пловдивският Бевърли хилс", защото са бързоразвиващи се зони за масивно строителство на луксозни къщи и комплекси. И двете села въпреки близостта си до Родопите са почти изцяло в рамките на пловдивското поле, макар че по-отдалечените им местности са със сравнително голяма денивелация. Цените много варират, но не само заради местоположението на жилищния имот, а и заради това, че „пловдивският Бевърли хилс" все още се застроява. Почти само с еднофамилни къщи, като има и много модерни домове за по 400 хиляди, най-много 500 хиляди евро, но има и стари къщи, които собствениците им продават заради големия интерес. Техните цени, независимо от състоянието им, са значителни – по над 150 хиляди евро.
Храбрино е още по-близо до Родопите и по-отдалечено от центъра на Пловдив. Имотният пазар там е разделен на три части. В центъра на селото се продават типични стари къщи, които може да се купят дори и за 50-60 хиляди евро, но са в доста лошо състояние. Има обаче и две вилни зони, в които напоследък има луксозно строителство на еднофамилни къщи, като цените на по-големите стигат до около 350-400 хиляди евро. В тези два района се строи усилено и цените на парцелите отдавна вървят само нагоре. Например урегулирани терени с ток и вода струват до 160 евро за квадратен метър.
Пътят за Храбрино минава през Първенец и е много живописен, но е тесен и пълен с остри завои, което прави придвижването много трудно, особено при лошо време. Варна и Бургас също не са лишени от близко разположени до градовете селища, които на практика са извън града, но близо до него. Особеното на местния имотен пазар е, че трудно може да се определи дали това са ваканционни имоти, места за основно местоживеене или нещо средно. На север от Варна по протежението на главния път Варна – Златни пясъци на практика няма вече незастроено място чак до границата с Кранево, която е в област Добрич.
Градската част на Варна отдавна преминава плавно в курортни зони и комплекси
Последният същински квартал на Варна в северна посока е „Бриз", но съседната местност Свети Никола също вече е застроена с луксозни къщи и кооперации. Има множество отворени и затворени комплекси, като средната цена на апартаментите в тях наближава около 2 хиляди евро на квадратен метър. Има и немалко масивни еднофамилни къщи, чиито цени тръгват от 300 хиляди евро, за да стигнат до над 1,5 млн. евро, особено ако са с хубав изглед към морето. Следва Акчелар. Тук денивелацията е огромна, което позволява отлична панорама към околностите, но затруднява строителството и комуникациите. Независимо от това е пълно със скоро построени къщи, които се продават на цени между 200 и 400 хиляди евро.
На север от Акчелар е традиционно елитният район Траката. Преди промените от 1989 г. това беше крайградска зона, потънала в тишина и зеленина. Днес от зеленината е останало много малко, защото всеки свободен парцел се застроява, предимно с луксозни къщи. В интерес на истината много от по-големите дворове са запазени, но съвременна къща с голям двор няма как да се намери за по-малко от 100 хиляди евро, дори постройката да е миниатюрна. Средната цена на имотите в долната част на Траката се движи между 1800 и 2000 евро на квадратен метър. Малко по-достъпна е една част от тази местност, наречена Манастирски рид, която все още не е силно застроена. Там се продават парцели с цени около 80-85 евро на квадратен метър. Следват Св. св. Константин и Елена, Ален мак, Кабакум, Златни пясъци. Като не забравяме и Евксиноград, където обаче застрояването е под главния път. Но в тези райони по-скоро става дума за инвестиционни имоти, които се купуват с цел собствениците им да почиват през лятото в тях или да се дават под наем на туристи. Техните цени се влияят предимно от това колко са отдалечени от плажната ивица.
Бургас е център на жилищното застрояване за Южното Черноморие – и на север, и на юг от него вече се е получила непрекъсната линия от къщи и комплекси. „Сарафово" е най-горещата точка на бургаския имотен пазар, като той се води квартал на града. Но местността Лахана между „Сарафово" и Поморие е още по-елитна, макар че там застрояването започна по-късно.
В Лахана се строят изключително само модерни еднофамилни къщи – със или без изглед към морето, в зависимост от това какъв терен си е намерил собственикът.
Към Поморие и след него – към Ахелой, Равда, Несебър, Слънчев бряг и Свети Влас, също се е получила непрекъсната строителна линия. В отделни моменти през последните 4-5 години Агенцията по вписванията в Несебър, която обслужва целия регион, често регистрираше повече имотни сделки, отколкото тази в самия Бургас. Но тук става дума изцяло за ваканционни имоти.
На юг от Бургас може да се говори за малко по-нишов имотен пазар. Преди всичко, защото тук природата е по-непокътната, по-зелено е и най-вече няма масово строителство на комплекси. Любопитното е, че напоследък се развива имотният пазар и на места, които съвсем не са на първа линия до морето, а малко по-навътре. Например бившите вилни зони Банево и Ветрен, където много бургазлии предпочитат да живеят. Те вече са квартали на Бургас и една от причините за оживяването на строителството там е, че имат много добра транспортна свързаност. Специално Ветрен се намира почти до магистрала „Тракия", а наблизо ще минава и връзката с бъдещата магистрала „Черно море" поне според идейния ѝ проект. Не на последно място, Ветрен е в близост до Бургаските минерални бани. В момента имотният пазар там е в пикова фаза, като терените с правилна форма и равен терен се продават много бързо, пък и са сравнително евтини – между 50 и 90 евро за квадратен метър.
Банево се намира малко по-високо, но това също има своите предимства – има по-чист въздух от промишлените райони на Бургас, но без влагата, характерна за първата линия до морето. От останалите големи градове за завиждане са единствено старозагорци – в което и село или бивша вилна зона извън града решат да живеят, пътят им до центъра на града ще е не
повече от 15-20 минути.
На север - в Средна гора, най-популярно място за живеене са Старозагорските минерални бани, Змейово и Ново село. Те са предпочитани заради прохладата, чистия въздух и природата, като безспорно най-елитната зона са баните. На юг и изток близките са Богомилово, което отскоро вече е квартал на Стара Загора, селата Малка Верея и Колена. На запад популярен избор особено за млади семейства е село Хрищени. Цените на имотите около Стара Загора изобщо не може да се сравняват с тези около София или Пловдив. Дори в Старозагорските минерални бани парцели за строителство може да се намерят и за по 50 евро на квадратен метър. Но дори и най-модерните и луксозни къщи се продават максимум за 250- 300 хиляди евро, а старите вървят по 40, максимум 80 хиляди евро.
Може да намерите „BUILD TREND" на местата за продажба на списания в цялата страна или да поръчате на тел. 02/942 2088
