Историята на Георги Тошев започва като американска мечта, но по български. Завършва образованието си във Великобритания и се връща, за да се включи в семейния бизнес със строителство. Световната рецесия обаче драстично намалява работата и той решава да се преориентира. Вместо да избере лесния път, той вижда възможност там, където има постоянна нужда - в производството на плодове и зеленчуци.
„Обичам предизвикателствата. Когато си поставя цел, я преследвам, а когато я постигна - си поставям нова“, казва той. Така през 2013 г. засажда първите 5 декара с патладжан - култура, която и до днес нарича “своята голяма страст”. „С него започнах и ако някой ден се наложи да приключа с този бизнес, патладжанът ще е последната култура, която ще спра да отглеждам”, говори разпалено той. И макар днес стопанството да произвежда още тиквички, пипер, карфиол, зеле, тикви и пъпеши, именно патладжанът остава символът на началото.
Дните на Георги започват преди всички - в 4 часа сутринта. В 5 посреща първите работници на нивата. Следват проверки на полетата, наблюдение на растенията за вредители и непрестанна борба с времето. „Много хора си мислят, че е достатъчно да посадиш едно семе и след това да береш плодове. Истината е съвсем различна.“ В неговия „завод на открито“, както сам нарича стопанството, всичко може да се промени само за няколко минути. Георги добре помни 2015 година, когато унищожителна градушка заличава почти цялата реколта, в която е вложил всички семейни спестявания.
„Тогава видях как за 15 минути природата унищожи труда ни. Много тежко го преживях, но това е от онези моменти, в които си даваш най-ясна сметка с какво точно си се захванал и дали можеш да продължиш. Тогава разбрах, че това е моят път”, спомня си Георги.
Същият сценарий се повтаря 6 години по-късно, когато нова градушка унищожава около 350 декара реколта. Вместо да се откаже, той отново се изправя и продължава.
Именно в подобни моменти личи колко важно е да имаш стабилен партньор. Още от самото начало на своя път Георги започва работа с Kaufland, а от старта на програмата за Договорено изкупуване на ритейлъра от 2019 г. партньорството се развива още по-системно. Днес двете страни вече повече от десетилетие изграждат отношения, основани на доверие, предвидимост и взаимно уважение.
„Kaufland бяха първите ми бизнес партньори, с които съм започнал да работя и смея да кажа, че през годините много добре си партнираме. Надявам се и за в бъдеще да продължи това наше добро бизнес партньорство“, категоричен е той. За производител, който работи изцяло на открито, сигурността е безценна. Той е и един от първите производители, които сключват договор с Kaufland за предварително изкупуване на продукцията през 2019 г. Договорените количества позволяват стопанството да планира площите, инвестициите и работната ръка месеци напред. „Ако произведем повече - Kaufland взима повече. Ако заради суша или градушка произведем по-малко - срещаме разбиране. Това ни дава спокойствие да планираме следващата година“, допълва Георги.
Тази предвидимост се превръща в двигател на растежа. От първоначалните 5 декара стопанството достига стотици декари разнообразни култури. Само през 2026 г. Kaufland планира да изкупи над 900 тона български патладжани и тиквички, като повече от половината ще бъдат отгледани на полетата на „Еко Бул Плантс” в гр. Раковски.
Близостта на стопанството до логистичната база на Kaufland също е ключова за качеството на продукцията. Зеленчуците се берат от полето, сортират се и само след няколко часа потеглят към Централния склад на веригата в с. Стряма. Още на следващия ден те вече са на щандовете в магазините в цялата страна. Тази скорост обаче е възможна само защото зад нея стои огромна дисциплина. Особено при тиквичките, които трябва да се берат всеки ден.
„Те растат с часове. Няма значение дали вали, гърми или има буря – ако пропуснем един ден, продукцията вече не става”, разказва още Тошев. Всяка партида преминава през строг подбор, защото само зеленчуците, които покриват високите изисквания за размер, свежест и качество, достигат до клиентите.
Но може би най-голямата инвестиция на Георги не е в земята, а в бъдещето. Синът му вече познава растенията още от семената, прекарва доста време на полето и мечтае един ден да кара тракторите на баща си. „Виждам, че отвътре го влече. Нашата работа е трудна и тежка, но - както се казва, ако не е трудно, не е сладко. Надявам се един ден той да продължи това, което сме създали”, завършва разказа си той.
