„24 часа" и УНСС ще анализират по-високите сметки в първата година с евро
За пръв път от есента на 2025 г. националната статистика отчете спад на цените в България. Домати, краставици, дизел – всичко това наистина поевтиня през юни. Въпреки това хотелите, ресторантите, фризьорите и автосервизите очевидно продължават да пишат по-високи сметки.
„24 часа“ и Университетът за национално и световно стопанство започват съвместна проверка по европейски проект "Еврото с надбавка", която ще търси отговор на два конкретни въпроса:
- Колко от това поскъпване може да бъде обяснено с прехода към еврото?
- Каква част от завишените разходи се дължи на нещо съвсем друго - и какво е то?
Едно кафе за 1,20 лв. струва точно 0,61 евро по фиксирания курс 1,95583. Ако собственикът на заведението е решил да го закръгли на 0,70 евро – „за по-лесно“, „заради монетите“, „и без това всички го правят“ – клиентът плаща с около 14% повече, без никой да е обявявал повишение. Тази надценка се вижда в статистиката.
Не се вижда обаче откъде идва. Индексът на потребителските цени регистрира, че кафето е поскъпнало. Той не може да каже дали причината е по-скъпото зърно, по-високата заплата на баристата, или закръглянето.
Точно тази разлика – между това, което цените показват, и това, което ги е предизвикало – е предметът на проучването, което провеждат екипи на „24 часа” и УНСС.
Юни беше добър месец. На хартия
Данните на Националния статистически институт за юни изглеждат като облекчение. Месечната инфлация е минус 0,9% – първата дефлация от есента на 2025 г. Годишната се забави до 5,4%.
Разбивката обяснява откъде идва спадът. Транспортът поевтиня с 3,3% за месец, храните и безалкохолните напитки – с 1,9%, облеклото и обувките – с 1,1%. Дизеловото гориво падна с 9,4%, пропан-бутанът за автомобили – с 14,1%.
На зеленчуковия щанд промяната беше още по-драстична: краставиците са с 25,8% по-евтини от май, тиквичките и патладжаните – с 25,7%, пиперът – с 20,9%, доматите – с 20,2%, зелето – с 15%, картофите – с 10,5%.
Но да погледнем другата колона на същата таблица!
„Услуги на ресторанти и хотели“ – увеличение с 1,5% за един месец. Услугите по настаняване сами по себе си – с 6,3%. Образователните услуги – с 0,5%. Здравеопазването – с 0,2%. Лекарските услуги – с 1,2%, стоматологичните – с 1%. Бръснаро-фризьорските услуги и услугите за поддържане на добър външен вид – с 0,8%. Шофьорските курсове – с 0,7%. Поддържането и ремонтът на автомобил – с 0,5%.
На годишна база разликата между двата свята става трудна за пренебрегване. Храните са поскъпнали с 2,4% спрямо юни 2025 г. Услугите – със 7,7%. Общественото хранене – с 10,1%. Ресторантите и хотелите – с 9,6%. Образователните услуги – с 9,4%. Транспортът – с 16,8%. Личните грижи, измерени по хармонизирания европейски индекс, са нагоре с 10,3%.
С други думи: поевтиня това, което купувате всеки ден и забравяте на минутата. Поскъпна това, за което плащате рядко, но помните дълго – ремонтът, курортът, зъболекарят, вечерята навън.
За най-бедните 20% от домакинствата картината е още по-конкретна. Малката потребителска кошница от 100 жизненонеобходими стоки и услуги е паднала с 1% за месец, но на годишна база е нагоре с 2,7%, а услугите в нея – с 3,9%. Натрупаната инфлация за последните три години е 12,8%. За последните пет – 43,3%.
България вече е трета в ЕС по темп на поскъпване
Евростат потвърди в средата на юли, че годишната инфлация в България за юни е 5,2% по хармонизирания индекс – трета по големина в Европейския съюз след Румъния с 9,2% и Литва с 5,4%. Средното за еврозоната е 2,8%, за целия ЕС – 2,9%. През април и май България беше на първо място сред страните от валутния съюз с 6,3%.
Забавянето е реално. Но дистанцията спрямо останалите остава: страната ни поскъпва почти двойно по-бързо от средното за еврозоната, а Евростат посочва като основни двигатели именно услугите – хотели и ресторанти, образование, здравеопазване. В цялата еврозона услугите са добавили 1,51 процентни пункта към общата инфлация през юни.
Какво се случи в Словакия и Естония
Ако това ви звучи познато, то е защото се е случвало и преди.
Словакия влезе в еврозоната на 1 януари 2009 г., Естония – на 1 януари 2011 г. И в двата случая официалните оценки на Евростат бяха успокоителни. За Естония еднократният ефект от смяната на валутата върху инфлацията е изчислен между 0,2 и 0,3 процентни пункта. За Латвия, влязла през 2014 г. – между 0,12 и 0,21 пункта. За Хърватия през 2023 г. – между 0,08 и 0,22%.
Изводът на европейската статистика беше един и същ във всички доклади: ефектът е забележим, но не е от величина, която да движи общата инфлация.
Академичните изследвания на микрониво обаче намират нещо друго. Ръстът не е разпределен равномерно – той се концентрира в услугите и в нетъргуемите стоки, тоест точно там, където потребителят няма алтернатива и не може да сравни с внесен продукт. Изследването на Мирослав Беблави за Словакия, публикувано от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел, установява висока инфлация при нетъргуемите стоки едновременно на макро- и на микроравнище, свързана и със самата смяна на валутата. Работни материали на Европейската централна банка върху естонските данни намират, че най-силният ефект при храните е дошъл половин година преди самото въвеждане на еврото.
Хипотезата, от която тръгва нашето разследване, е че в Словакия независими изследователи са документирали кумулативен ръст от 4,4% над официално отчетената инфлация през първата година – основно чрез търговци, използвали закръглянето при конвертирането, за да вградят скрити надценки. Дали подобна разлика съществува и в България, е емпиричен въпрос. Именно на него ще отговорим.
Има и още едно обстоятелство от словашкия и естонския опит, което заслужава внимание: в двете страни еврото влезе в момент на забавяща се инфлация. Хората усетиха поскъпване тъкмо когато статистиката показваше обратното.
Защо в България рискът е по-голям
България влиза в еврозоната от най-ниската позиция в съюза. По предварителни данни на Евростат за 2025 г. брутният вътрешен продукт на човек, изчислен по паритет на покупателната способност, е 68% от средното за ЕС – наравно с Гърция и най-ниското равнище в целия съюз, при средно около 41 600 евро.
Това има пряко следствие за темата ни. Малко, системно ценово изкривяване – две-три стотинки на артикул, петдесет цента на услуга – е практически невидимо в обобщената статистика, но не и в бюджета на пенсионер, на семейство с един доход или на човек в малко населено място, където няма конкуренция между три вериги.
Защитата на потребителя при валутен преход е уредена на европейско равнище – Регламент (ЕО) № 1103/2001 съдържа правилата за превалутиране и закръгляне. Прилагането обаче е делегирано на националните органи. Тоест каква защита получава българският потребител зависи не от Брюксел, а от Комисията за защита на потребителите, НАП, КЗК и от текстовете, които парламентът е приел.
Тези органи не бездействат. Комисията за защита на потребителите наложи 20 000 евро санкция на ВиК дружество за смяна на пломба на водомер – услуга, която до 31 декември 2025 г. е струвала 11 лв., а от 1 януари 2026 г. – 13,80 евро, или 145% повече.
По Черноморието само през юни бяха извършени над 130 проверки на плажове и заведения; нарушения са установени в под 10% от случаите, а общо наложените санкции по линия на прехода вече надхвърлят 1,5 млн. евро.
През юни парламентът разшири правомощията на КЗП – глобите за необосновано повишаване на цените вече са от 10 000 до 100 000 евро за фирми, а предприятия с пазарен дял над 50% трябва сами да доказват, че не злоупотребяват с позицията си.
Въпросът, който никой досега не е поставял системно, е друг: достатъчно ли е всичко това? Има ли контролът инструменти да улови не единичния случай със 145% скок, а разпръснатата, дребна, търпелива надценка в хиляди обекти едновременно?
Защо точно сега
Защото прозорецът се затваря – и то буквално.
Периодът на двойно обозначаване на цените в левове и в евро започна на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. С него отпада и специалният режим, който забранява на търговците да вдигат цени без обективна икономическа причина и им дава пет работни дни да представят обосновка, когато КЗП поиска.
След тази дата остават общите правила за защита на потребителите. Остава и задължението на големите търговци да публикуват ежедневно крайните си цени в машинно четим формат – данни, които възнамеряваме да използваме.
Второто съображение е методологично. Международният опит показва, че ценовите изкривявания от валутен преход са най-откриваеми през първите 6 до 12 месеца. След това те се превръщат в новата база – потребителят свиква, статистиката ги приема за нормални, а регулаторът вече няма с какво да ги сравни. Разследванията, правени след осемнадесетия месец, редовно се сблъскват с консолидирани фирмени архиви и сменени служители.
Какво следва
До декември предстоят между 8 и 10 материала, изградени върху резултатите от иконометричния анализ на нашето проучване. Ще публикуваме интерактивен инструмент за проследяване на цените, а данните ще бъдат отворени за всеки, който иска да ги провери.
Всичко това има значение и извън България. Полша, Румъния, Унгария и Чехия предстои да минат по същия път. Методологията, която прилагаме, ще бъде публично достъпна – така че следващият, който влиза в еврозоната, да може да провери цените си сам.
Едно уточнение, което смятаме за важно още на този етап. Ние не твърдим, че някой е злоупотребил. Възможно е анализът да покаже, че цените в България са се движили в очакваните граници и че единствените причини за поскъпването са сезонността, разходите за труд, електроенергията и наемите – обяснението, което дава и самият НСИ за сектора на услугите.
Ако това се окаже така, ще го напишем. Първото научно потвърждение, че преходът е бил чист, е също толкова важен резултат – и в момента липсва точно толкова, колкото и обратното доказателство.
Гледайте тук видео презентации по темата - на български и английски:
Ако сте забелязали цена, която не се връзва – в кварталното фризьорско ателие, в аптека, в сервиз, в хотел – пишете ни. Проверката започва от такива наблюдения.
Слушайте тук подкаст, генериран от изкуствен интелект на базата на текста.
Същият подкаст, на английски.
Този материал е част от съвместно проучване на „24 часа“ и Университета за национално и световно стопанство по програмата Journalism Science Alliance.
