Водачите на камиони обаче не стигат, фирмите готови да наемат веднага още 5000
В едно отминало време, когато вносните шоколади, дънки и други “луксозни” стоки бяха валута, а парфюмите – легенда, българският тираджия не просто прекосяваше граници, а носеше със себе си малко от света.
Днес пътищата и камионите са други, а шофьорите им са по-често в черната статистика. След катастрофите в последните месеци тираджиите не са “добри герои”, а от бранша признават, че на шофьорите им е тежко, когато ги наричат убийци на пътя.
Тираджиите са армия, която управлява многотонни чудовища по пътищата у нас и в Европа. Празен, тирът тежи 12 тона, а натоварен може да стигне и 40.
Само в България камионите са над 89 хиляди,
като 77 500 са с международен лиценз, а тези за вътрешни превози са 11 512. Професионалните шофьори - на камиони и автобуси, са 203 302, от тях 77 500 извършват международен превоз. Транспортните фирми са над 15 000, като 80 на сто от тях са с до 5 камиона.
И въпреки тези внушителни числа и доброто заплащане няма достатъчно хора. На месец шофьорите получават между 3000 и 3500 евро. Още утре браншът може да поеме 5000 шофьори без никакво усилие. Кормилото на тежките камиони вече въртят и узбеки, индийци, пакистанци. Сертификати са издадени и на по един от Лесото, Зимбабве и дори от Непал. В бранша приемат като преходен етап наемането на чужди шофьори. Разчитат да бъде въведена държавна поръчка за транспортните училища, както е било някога, за да има достатъчно подготвени кадри.
В момента между 8500 и 10 000 ученици се обучават в България. Само малка част обаче по-късно сядат зад волана на тежкотоварен камион. Повечето се насочват към автосервизи, логистика, диагностика, мехатроника или висше образование.
Въпреки това обаче все още повечето от хората зад големия волан са опитни шофьори.
Николай Ботев например е от поколението на тези между 50- и 60-годишни. 80% от международните водачи, както сега държат да бъдат наричани, са на тази възраст. Те са обучавани в училища, школи към фирмите, животът им е минал по пътищата в Европа.
Животът на камионджията е самота, непредвидими ситуации, висене в задръствания, раздяла за дълго със семейството, изрежда Ботев. Той от месеци не е бил в България за дълго.
Летял е до вкъщи заради абитуриентския бал на внука си за 4 дни. Навъртял е 33 години зад волана, завършил е СПТУ по автотранспорт и механизация, от 1983 г. има книжка, а от 1993 г. е международен шофьор. На въпрос как съпругата му се отнася към професията споделя, че са женени от 40 години. Още се обичат и се чуват по няколко пъти на ден. Спи в леглото зад седалките, когато се налага. Спира и на паркинги, където има баня, места за хранене.
Камионът на Ботев е оборудван за живеене. Когато спре за по-дълга почивка, вади сателитна чиния и пуска телевизор. Готви си - всичко може да забърка на газовия котлон в ремаркето. В хладилника държи и суха храна за всеки случай. Има и подвижен душ - единият край се потапя в кофа с вода, със стойка се закрепва на камиона и с две кофи човек може да се изкъпе.
Ботев признава, че в бранша са се появили хора, които не могат да управляват камиони, но си мислят, че се изкарват много пари: “Хора, които до вчера бяха сервитьори и бармани, се качиха на камионите и не знаят какво правят и как се върши тази работа. И затова стават толкова много бели по пътищата.”
Смята, че новите шофьори са много различни от старото поколение. Споменава индийците и пакистанците, които сега са дошли в българските фирми.
Питаме кои според него са най-важните умения за тази тежка професия. “Всеки трябва да си гледа работата и да мисли какво прави.
Много от новите карат и в същото време си ровичкат в телефона, гледат клипчета
Като спреш, гледай в телефона, ровичкай колкото искаш”, описва казва Ботев.
Факт са и различията между поколенията.
Младите рядко ще сменят гумата, ако се спука, не им се плаща за това. Големите компании имат договори със сервизи, които пращат екип.
По-младото поколение иска да работи 8 часа на ден и нормални условия за почивка.
Опитните знаят, че в сложни ситуации трябва да се справят сами и да намерят решение, коментира Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи.
При големите фирми има диспечери, които са в постоянна връзка с шофьорите и им направляват стъпките - казват им например на кой паркинг да спрат, как да се оправят с документите при предаване на стоката.
