До 15 млн. евро глоба за компании с немаркирано съдържание с изкуствен интелект
Всеобхватните правила за прозрачност при ползването на изкуствен интелект (ИИ) на територията на Европейския съюз влязоха в сила на 2 август. Те са част от първата по рода си правна рамка, която засяга регулацията на новата технология, и превърнаха Брюксел в пионер в усилията за качествен контрол в този бързо развиващ се сектор.
Записани са в Закона на ЕС за ИИ, който влезе в сила на 1 август 2024 г. На практика тези правила налагат, че всяко съдържание, което е направено или създадено с помощта на ИИ, ще трябва да бъде ясно обозначавано.
Чатботовете и други подобни системи с ИИ ще трябва да уведомяват потребителите, че взаимодействат с ИИ,
а не с човек. Дийпфейковете (изображения, видеоклипове или звук, обработени или създадени с помощта на ИИ) ще трябва да бъдат обозначени. Създаденото или промененото от ИИ съдържание ще трябва да има знаци, за да може да бъде по-лесно разпознавано.
Тъй като ИИ става все по-способен и използван във всекидневието, европейските правила целят той да бъде разработван, внедряван и използван безопасно, за да има по-голямо доверие в технологията, се посочва в съобщение на комисията.
Доставчиците на модели с общ ИИ (GPAI) ще трябва да изпълняват допълнителни задължения за справяне със заплахите от мащабни вреди, причинени например от химически, биологични, радиологични и ядрени инциденти, загуба на контрол, киберпрестъпления, вредни манипулации и заплахи за основните права. Те ще трябва да оценяват заплахите за европейската киберсигурност и за ИИ, действащ извън човешкия контрол. Тези доставчици трябва да въведат политика за авторските права и да публикуват достатъчно подробно обобщение на съдържанието, използвано за обучение на техните модели.
Правилата се прилагат и за компании извън ЕС, като обхващат случаите, когато системи с изкуствен интелект се предлагат на европейския пазар или когато резултатите от системи с изкуствен интелект се използват в рамките на блока.
Новите задължения ще се контролират от три институции. Службата на ЕС за ИИ ще следи системите, създадени от самите автори на големите модели (включително във водещите онлайн платформи и търсачки). Националните власти ще отговарят за всички останали масови ИИ системи. Европейският надзор по защита на данните ще контролира единствено системите, които се използват от институциите и агенциите на ЕС. 15 млн. евро глоба, или
3% от нейния световен приход грози всяка компания, която дръзне да нарушава правилата
на Брюксел за прозрачност при работа с ИИ. Двете мерки ще се прилагат в зависимост от финансовите възможности и влиянието на провинилите се фирми. За да избегнат санкциите, те трябва предварително да опишат как ще маркират съдържанието, да проследяват как използват ИИ и точно да определят кои правила важат за тях и за бизнес партньорите им.
В разработването на иновативния Закон на ЕС за ИИ има и българска заслуга - докладчик в сянка бе Петър Витанов (бивш евродепутат в периода 2019 - 2024) , а главен докладчик в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика към Закона за ИИ бе Ева Майдел - член на ЕП и в настоящия му мандат.
Витанов изготви предварителен доклад за прилагането на изкуствения интелект в полицията и правораздаването, по който е писан законът. От доклада на евродепутата става ясно, че досега полицията е използвала редица дискриминационни практики - вече забранени от закона.
Майдел пък бе пряко замесена в изготвянето на подходящи пазарни условия и предоставянето на ресурси на европейските компании, които разработват сложната технология. Това бе важна част от законодателството, тъй като европейските регулатори имаха задачата да не задушат бизнеса със закона, а да го стимулират, за да бъде конкурентоспособен на технологиите в САЩ и останалата част от света.
Предложен за първи път от Европейската комисия (ЕК) през 2020 г., законът има една основна задача - да се справи с потенциално отрицателните въздействия на изкуствения интелект. Пример за такива е класифицирането на хората от машина на база на тяхното социално поведение или лични характеристики.
През юни 2023 г. на пресконференция председателката на ЕП Роберта Мецола обяви новаторския закон заедно с докладчиците Брандо Бенифеи и Драгош Тудораке. Тогава бе поставен акцент на утвърждаването на ориентиран към човека надежден ИИ, който да защитава здравето, безопасността, основните права и демокрацията от потенциално вредните му ефекти.
ЕП прие новаторското законодателство през март 2024 г., а на първи август същата година влезе официално в сила. Това определи поредица от дати и стриктен график, според който постепенно правителствата на държавите членки, както и бизнесите да се приспособят към законодателството, да го спазват и да го регулират.
Националните правителства на членките на блока, включително и българското, имаха срок до 2 август 2025 г., за да създадат органи, които да регулират технологичните компании и да наблюдават за спазването на закона. За България национален координатор по прилагането на Закона за изкуствен интелект е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
Въпреки че законът е в сила от 2024 г., правилата му започнаха да се прилагат едва този месец, защото идеята беше
да се осигури преходен период, в който бизнесът и правителствата да се приспособят, без да се създава хаос
За да се преодолее по-лесно преходният период преди пълното прилагане на правилата, Европейската комисия изработи Пакта за ИИ. С тази инициатива разработчиците на технологията имаха възможност доброволно да приемат ключови задължения по закона преди установените срокове, както и да споделят опит с професионалисти в сектора.
Технологичната индустрия изрази опасения относно новите разпоредби. Германският гигант в онлайн търговията на дребно Zalando, който твърди, че използва изкуствен интелект в приблизително 90% от своите рекламни и маркетингови материали, нарече новите насоки “още една ненужна регулация”.
По-опасна обаче ще бъде реакцията на САЩ в лицето на президента Доналд Тръмп, който разглежда регулацията на ИИ като атака срещу икономическите интереси на страната му.
“Опасността е, че настоящата администрация на САЩ третира това като атака срещу търговските интереси на САЩ, както направи, когато Комисията се опита да приложи правилата си за цифровите пазари през декември 2025 г. и по-скоро този месец, когато се опита да глоби Google съгласно Закона за цифровите пазари на ЕС”, каза евродепутатът от групата на “Обнови Европа” Майкъл Макнамара.
