Светът е изправен пред риск от нова инфлационна вълна при храните, тъй като войните в Иран и Украйна, съчетани с климатичното явление Ел Ниньо, създават „перфектна буря" от по-високи производствени разходи и по-ниски добиви. Това заяви главният икономист на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) Максимо Тореро в интервю за Ройтерс, цитирано то БТА.
По думите му цените на селскостопанските суровини вероятно ще започнат да се повишават още през следващите месеци, а до края на годината това ще се отрази и на цените на храните.
„Очаквам цените на суровините да започнат да се повишават повече сега, а цените на храните да започнат да растат до края на годината, като догодина със сигурност ще се увеличат още повече", каза Тореро. Според него ефектът от поскъпването на суровините до крайните цени на храните се пренася за период от три до шест месеца.
След пика на инфлацията през 2022 г. цените на храните останаха относително стабилни през по-голямата част от тази година. Според ФАО обаче спокойствието вероятно ще бъде краткотрайно заради по-високите цени на петрола, недостига на торове и дизелово гориво, както и екстремните климатични условия.
Тореро посочи, че Ормузкият проток е ключов фактор за световното земеделие, тъй като през него преминават доставки на енергийни ресурси, необходими за производството на храни. По-високите цени на петрола оскъпяват транспорта, преработката и опаковките, а природният газ е основна суровина за производството на торове.
Допълнително напрежение създават и ударите по руската нефтена и газова инфраструктура, които ограничават доставките на дизел и природен газ за световните пазари.
Въпреки че цените на пшеницата, царевицата и ориза вече са се повишили през последните месеци, според ФАО те все още отразяват сравнително добрите реколти, а не очакваните проблеми през следващата година.
Нарастващите разходи вече влияят върху решенията на земеделските производители. В САЩ част от фермерите заменят царевицата със соя, която изисква по-малко торове. Анализ на Американската федерация на фермерските бюра показва, че без федерална подкрепа производителите на девет основни култури могат да загубят общо 32 млрд. долара през 2027 г., като всяка от тях се очаква да остане под прага на рентабилност.
Подобни тенденции се наблюдават и в Австралия, където прогнозите са производството на зимни култури да намалее с 21% заради поскъпването на горивата и торовете, както и несигурността около доставките на суровини.
Допълнителен риск носи и очакваното силно проявление на климатичното явление Ел Ниньо, което може да промени моделите на валежите в много региони на света. Според ФАО това би могло да доведе до ново поскъпване на селскостопанските суровини и да тласне десетки милиони хора към остра продоволствена несигурност.
Първите признаци вече се наблюдават в Индия, където мусонният сезон се забави, а валежите остават под средните нива. Това поражда опасения за по-слаба реколта от ориз и нов натиск върху световните цени на храните.
