Първият новоизграден рудник в България от четири десетилетия преминава през целия жизнен цикъл на съвременния минен проект
Денят на миньора – 18 август, тази година има различен смисъл за Крумовград. Рудник “Ада тепе” - първият новоизграден рудник на Балканите от над 40 години, приключи производствения етап от своя живот. Последният производствен взрив е в историята, преработена е и последната добита руда, а фокусът се премества към следващата голяма задача – рекултивацията и превръщането на терена в място за туризъм и нови социално-икономически ползи.
Какво оставя след себе си един рудник, след като добивът приключи?
Дейността в рудник “Ада тепе” официално започва през август 2019 г. след инвестиция от над 164 млн. долара. С началото на рудника един от важните въпроси е как присъствието на голям инвеститор ще се отрази на малка община като Крумовград. Осем години по-късно част от отговора е ясен, а ефектите могат да бъдат измерени.
В рудника са работили 310 души, предимно местни хора от района на Крумовград, а по данни на “ДПМ Металс” инвестицията е допринесла за създаването на над 1000 работни места в общината. В местната общност са инвестирани 27 млн. лева. Към държавата са платени 142 млн. лв. концесионни възнаграждения и още 180 млн. лв. други плащания. Половината от концесионните такси остават в общината. Зад тези числа стоят местни доставчици, нови бизнеси, доходи за семейства и икономическа активност далеч извън границите на рудника.
По-трудният въпрос винаги е бил какво ще се случи с Крумовград, когато животът на рудника приключи. Затова още през 2019 г. “ДПМ Крумовград” и общината създават сдружението “Фонд за подкрепа и насърчаване на микро-, малък и среден бизнес”. До края на 2025 г. чрез него са подкрепени 89 проекта с над 6,7 млн. лв. безвъзмездно грантово финансиране и са създадени 173 работни места. Зад статистиката са местни предприемачи и
семейни компании, които ще продължат развитието си независимо от рудника.
През годините на добив и преработка компанията инвестира в образование, инфраструктура, култура и опазване на природата.
Финансираните от “ДПМ Крумовград” археологически изследвания доказаха следи от златодобив на “Ада тепе” още през второто хилядолетие пр. Хр. и сложиха община Крумовград на картата с най-древния известен в Европа златодобивен рудник. Изложбата “Първото злато. Ада тепе - най-старият златен рудник в Европа” във Виена привлече над 100 000 посетители. През 2022 г. в Крумовград отвори и Музеят на златото, създаден съвместно от “ДПМ Крумовград”, общината и НАИМ-БАН.
Сега историята отново се връща към хълма “Ада тепе”, който е част от европейската екологична мрежа “Натура 2000”. Рекултивацията е част от проекта още от неговото начало, а грижата ще продължи с внимание към местните видове и спазване на високите изисквания към опазването и възстановяването на околната среда.
Интегрираното съоръжение за минни отпадъци е най-модерният начин за съхраняване на смляната и преработена скална маса, която заедно с част от материала от рудника не само има по-малък отпечатък върху околната среда, но и позволява големи участъци да бъдат възстановени още по време на експлоатацията.В края на 2025 г. вече са залесени и приети като рекултивирани близо 12 ха и засадени повече от 180 000 дървета от видовете бял бор и дъб. След края на производствената дейност рекултивацията се превръща в основен фокус за следващите години, като предстои земята постепенно да бъде върната към природата и ползвана за туризъм и отдих.
Най-важната част от историята на “Ада тепе” обаче са хората. Зад инвестициите и производствените резултати стоят български миньори, инженери, геолози, обогатители, механици, еколози и специалисти в десетки професии. С техния труд инвестиционният проект се превърна в работещо предприятие, а “ДПМ Крумовград” с уважение и грижа създаде поколение специалисти с опит в съвременното минно производство. Затова на този 18 август в Деня на миньора признанието е преди всичко за хората, извървели пътя на “Ада тепе” от изграждането до последните тонове добита руда и произведен концентрат.
С приключването на производството започна подготовката и за следващия етап в професионалния им път. Част от служителите имат възможност да продължат в “ДПМ Челопеч”, а за други се търси реализация в минната, металургичната, производствената и строителната индустрия. На 16 юли десет от най-големите компании представиха пред служителите на “ДПМ Крумовград” свободните си позиции и възможности. Повече от 150 от общо 269 служители вече са преминали или участват в обучения в 21 направления, а 19 са включени във финансирани от компанията магистърски програми. Така натрупалите знания и опит ще продължат своя път в Челопеч, в други предприятия на компанията или в нова професионална реализация.
Тъкмо това прави равносметката на този Ден на миньора по-различна. След добива остават местните бизнеси и работни места, инвестициите в общността, инфраструктурата, приходите за общината и държавата и съхранената хилядолетна история на златодобива.
Остава и професионалният опит на хората, които работиха тук. А на самия хълм започва последният голям етап - пълното възстановяване на терена и новите възможности.
Именно с него ще се затвори целият път на “Ада тепе” от изграждането на един съвременен рудник до връщането на терена към природата. А истинската мярка за успеха на този път ще бъде не само как е работил рудникът, но и какво е оставила след себе си за Крумовград компанията.
