Млекопреработвателното предприятие „Ненко Трифонов Фуудс“, собственик на мандра „Ведраре“, се цели в европейския пазар с нов продукт – сирене „Дунавия“ от овче и козе мляко. Производителите са категорични, че такова сирене не се прави по света, защото за него се изисква хубаво овче и козе мляко с брилянтна чистота. Да намериш такова мляко не е лесна задача, но те успяват да се договорят с няколко български ферми, където процесът е автоматизиран, а хигиената – безупречна. Сега целта е да направят пробив в чужбина с готовия продукт, разчитайки на партньорството си с Lidl.
Мандра „Ведраре“ възкреси производството на „Дунавия“ през 2022 г. и днес отчита 40 на сто ръст на продажбите за първите седем месеца на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. Оборотът на дружеството за миналата година е 13 млн. евро, като половината от него е направен чрез партньорството с Лидл България. Мандрата разполага с модерно оборудване, собствена животновъдна ферма и отглежда с капково напояване над 3000 дка царевичен силаж за изхранване на своя добитък. Да разпъваш маркучи всяка година на такава площ е истинско предизвикателство, но усилията си заслужават щом искаш животните да дават хубаво мляко, от което да се произвеждат качествено сирене и кашкавал. За трудностите в бизнеса, за качеството и цената на суровината, за вноса и отношенията с търговските вериги разговаряме с Наско Тачев, директор „Бизнес развитие“ на „Ненко Трифонов фуудс".
- Г-н Тачев, наскоро стана ясно, че мандрите са във фокуса на проверките на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), за да се изсветли секторът и да се види какво мляко се използва. Смятате ли, че това е оправдано?
- Официален контрол винаги е имало. В момента се изисква всеки ден да се декларира какво мляко влиза в предприятията. Преди правехме същото на месечна база. Отделно в НАП всички доставки над 5000 лв. – сега съответната сума в евро, се декларират. Така че и там има база данни за суровото мляко. Новото е, че афлатоксин М1 е вече във фокуса на Българската агенция по безопасност на храните. Според европейските норми позволеното му съдържание в суровото мляко е 0,05 микрограма на кг и ние следим строго този показател, защото сме доставчик на Лидл България, а от три години те го изискват от нас. Те вече изследват за него и готовите продукти, макар че в ЕС все още няма някакви задължителни норми. Така че за нас това е тема, по която работим отдавна.
- От какво се получава афлатоксин М1?
- Това е микотоксин, който се развива от плесени във фуражите. Твърди се, че повишеното му съдържание в последните години е заради климатичните промени. Честите обилни валежи, които се редуват със засушавания, водят до появяването му. Той предизвиква образуването на това токсично вещество, което преминава в млякото, а оттам и в млечните продукти.
Проблемът е, че няма препарати, с които да се третира срещу него, за да го няма в царевицата, съответно в млякото. Хубавото е, че сега всички мандри започват да следят за наличието му. Като доставчик на Лидл България ние преди три години си купихме модерни бързи тестове, които показват не само има или няма афлатоксин М1, но и неговите стойности. И като видим, че на някоя ферма, от която купуваме мляко, резултатите тръгват нагоре, превантивно им се обаждаме, за да променят рецептурите на хранене и да вземат мерки, така че замърсяването да се овладее навреме.
- А как стои въпросът със суровото мляко? Има ли достатъчно суровина за мандрите? Министър Абровски опроверга твърденията, че вносът е голям. Оказва се, че местните ферми могат да покриват 80% от нужната суровина за млекопреработвателната промишленост.
- Числата са такива, ако се гледа само митническият код, който е свързан със суровото краве мляко. По тези данни вносът за 2025 г. е 45 000 тона, а декларираната от мандрите преработка е 686 000 тона. Следователно, вносът на суровото краве мляко представлява 6,6%. Но се пропуска, че вносът на сухо обезмаслено краве мляко е 13 хил. тона, което, за да стане обратно мляко, се умножава по 10. Това прави още 130 хил. тона. Внася се също обезмаслен концентрат, обезмаслено мляко, калията – това е неизпарена сиренина, от която може да се направи кашкавал или по-точно – нещо като кашкавал. Внася се и готово, пакетирано прясно мляко. С други думи недостигът на суровина е не по-малко от 30 на сто.
Ако го нямаше вносното сурово краве мляко, сухото мляко, ако го нямаше обезмасленото, пакетираните млека, калиятата. Ако ги нямаше вносните сирена като „Гауда“, „Едам“ и други, нямаше да може да се изхраним.
- Ваши колеги в бранша казват, че на пазара ще има повече местна суровина, ако фермерите хранят по-добре животните си. Сигурно и в това има нещо вярно?
- От доста време малки стопанства у нас няма. Най-малките са по 100 крави. Ние имаме собствена кравеферма и гледаме 1000 крави. Храненето, както и породистият състав, са много подобрени. Млеконадоят у нас вече не е много по-различен от този в най-напредналите държави. Средният в нашата ферма е 33 литра на крава. В най-добрите стопанства на Нидерландия и Дания е 35 до 40 литра на ден. Проблемът при нас е, че млякото е много скъпо поради неговия недостиг. Исторически тази и миналата година в света има свръхпроизводство на мляко. Така в началото на годината спот цените паднаха до 10 евроцента на литър. И тогава естествено тръгна повече внос. Но в момента, ако на датските фермери плащат по 40 евроцента на литър, то нашите получават по 50, което е над 25 на сто повече. Как тогава кашкавалът да е евтин?
Затова мисля, че държавата трябва да се намеси и да подпомага фермите на база произведено мляко. Подчертавам, не на база брой добитък. И по този начин те ще имат стимул да произвеждат повече и повече. Така че да стигнем до момент, когато ще произвеждаме толкова, че да можем да се изхраним.
- Отговаря ли нашето сурово мляко на изискванията за качество?
- За да имаш качествено мляко, трябва да имаш добра хигиена и да я съблюдаваш. На първо място млякото трябва да е чисто микробиологично. Вторият показател е наличието на афлатоксин М1. На трето място са физико-химичните показатели, които определят неговата хранителна стойност. За съжаление, в България млякото не е толкова богато на мазнини и протеин. Това идва от начина на хранене и от породите. Порочна е и практиката на мандрите през годините млякото да се плаща на литър, а не според качеството му. Ще ви дам и няколко примера. Средната масленост в Нидерландия е 4,5%, а съдържанието на протеин – 3,6%. В България е 3,8% и 3,3% на протеина. Или ние, преработвателите, не само плащаме повече, но и рандеманът е по-слаб. За сравнение пазарната цена на гаудата и едама в момента е 3,40-3,50 евро за кг, докато себестойността на нашия кашкавал е 6,50 евро за кг.
- Защо нашият кашкавал е толкова скъп?
- Защото млякото ни е по-скъпо, рандеманът е по-лош. Плюс това ние не може да се сравняваме с фабрики, които преработват по 1000-2000 т мляко на ден. Ние в нашата мандра преработваме по 30-40 т. Следователно инвестициите при нас трябва да се насочат в две посоки – първо в модерни мощности, които да се автоматизират. И второ, мандрите трябва да се фокусират в един-два, максимум три продукта и да ги правят перфектно и в нужния мащаб, така че общият разход да бъде намален. Ако има и субсидия от 10 евроцента на литър за фермерите, те ще могат да продават млякото си на 40 цента. Така цената на суровината ще се доближи до тази в Дания, Германия и Нидерландия и себестойността на кашкавала ще започне да доближава цената на масовите жълти сирена, които идват от Европа.
- Как гледате на усилията на правителството да намали цените на храните с промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията? Доколкото знам, в „Кошницата с грижа“ е включен и ваш продукт. По информация на Лидл България това е сирене от краве и биволско мляко, което през август се продава със 17% по-евтино.
- Аз нямам информация, защото включването на продукти в т. нар. „Кошница с грижа“ не се прави от нас. То е за сметка на търговската верига - в случая, това се прави от Лидл България, което само по себе си опроверга твърденията, че търговските вериги притискат производителите да намаляват цените. Извън този пример, искам да подчертая, че много вярвам в свободния пазар. Всякакви мерки, които нарушават свободния пазар, за мен са грешни. Не казвам, че не трябва да има регулации, че не трябва да има контрол, но всеки опит за ограничаване на цените под каквато и да било форма за мен е вреден. Ще ви дам един пример от нашия бизнес. Цената на маслото преди две години достигна исторически връх в Европа. Пакетчетата станаха много скъпи и всички се оплакваха. Но сега, когато цената падна поради свръхпроизводството наполовина, и това може да се види във всичките вериги, никой не казва нищо. А всичко това се случи по чисто пазарен път.
- В контекста на казаното дотук, как може да се прави устойчив бизнес във вашия сектор?
- Едно от предимствата ни е, че над 50 на сто от суровината, която използваме, е от нашата ферма. Другото важно нещо е, че имаме добри и предвидими партньори в лицето на търговските вериги. Ние без тях не можем да съществуваме. Над 90% от продажбите ни са към тях. Лидл България е най-големият ни клиент. 50% от нашия оборот реализираме през тях. И ако нямаме такива стабилни партньори, нас няма да ни има, защото какво от това, че имаме собствена ферма и хубави продукти, ако няма къде да ги продаваме.
- Преди няколко години възродихте сирене под бранда „Дунавия“. Щеше ли да се случи този проект без партньорството с Лидл България?
- Без Лидл България нямаше да тръгнем към реализацията на тази идея, защото инвестицията по онова време беше голяма. 6,7 млн. лв. за 2022 г. бяха много пари. Затова се обърнахме към Lidl с въпрос дали, ако започнем да произвеждаме този продукт, ще го купуват. И когато получихме положителен отговор, се решихме. Освен това, банката нямаше да ни финансира, ако ние не бяхме представили големите си обороти с търговската верига. Те бяха гаранция, че ще можем да обслужваме кредитите си. Рискът беше голям и по друга причина. Ние до този момент не бяхме виждали машините, но се доверихме на датската фирма, която изпълни инженеринга. Бяхме сигурни, че ще изработят добър проект. И това се случи.
- Как възникна идеята да дадете нов живот на сиренето под бранда „Дунавия“?
- Това сирене винаги ми е напомняло за детството. За производството му в началото на 80-те години на миналия век у нас са изградени четири завода. Те са произвеждали по 20 тона на ден, всеки един от тях. Има и още нещо, което е много любопитно. По това време кравето сирене струва 2,60 лв. за кг, т.е. то е тежко субсидирано от държавата. Но понеже при „Дунавия“ се хващат всички мазнини и протеини и няма никакви загуби, продуктът излиза на печалба и не е било необходимо да се субсидира. Така в един момент тя стига около 30% от производството на бялото сирене у нас. Но идват промените. Заводите спират работа. Ние започнахме внос на сирене от този вид от Дания през 2016 г., като тук го преопаковахме. През 2021 г. решихме, че ще инвестираме и ще възстановим производството в България. Както вече казах, през 2022 г. инвестицията беше факт и малко след това започнахме да продаваме „Дунавия“, включително и под марката на Lidl – „Родна стряха“.
- Как вървят продажбите сега?
- За първите седем месеца на тази година реализираме 40 на сто ръст по отношение на продадените количества спрямо същия период на миналата година. Началото беше трудно, но от две години продажбите са стабилни и непрекъснато растат. Продуктът е много хубав и качеството е безкомпромисно и все повече хора започват да го купуват.
- Колко време е нужно за налагането на един нов продукт?
- Някой път и пет години не стигат. Не може всичко да тръгне изведнъж. Нужно е време хората да го опитат, да го харесат, да кажат на други. Нужно е физическо време. Но няма по-добра реклама от тази – когато един човек каже на друг, че нещо е хубаво и си заслужава. Не правим никакви компромиси с качеството. Това е нашето верую. Работим само със сурово мляко. Не ползваме подобрители. Искаме да правим традиционни, хубави млечни продукти и именно тук гледаме в една посока с Lidl, защото те също държат изключително много на качеството.
- Предвиждате ли нови проекти?
- Успяхме да направим сирене под бранда „Дунавия“ от овче и козе мляко. Оказа се, че такъв продукт не се предлага никъде по света. Това показа проучването ни. Искаме този продукт да е експортно ориентиран. Няколко пъти изпращаме мостри до Германия и надеждата ни е той да се продава в европейската мрежа на търговската верига.
- Защо това сирене е толкова специално?
- За да направиш такова сирене, трябва да имаш много качествено мляко. В България има десетина козеферми и двайсетина овцеферми, които отговарят на нашите критерии за качеството на млякото. Ние работим с някои от тях, където доенето е механизирано, хигиената е много добра и млякото е много чисто. Затова не мирише. Смятаме, че станаха много хубави продукти. Но контролът на Лидл България е железен. В момента вече изследванията за всеки отделен продукт са около стотина страници. Мерят абсолютно всичко. И ако има нещо нередно, ние ще сме първите, които трябва да се обясняваме.
- Напоследък се заговори за производство на кашкавал по технология, различна от традиционната на базата на продукт, наречен калията. Бихте ли обяснили какво е това?
- След като млякото се подкваси и му се сложи мая и закваска, се реже на дребни зърна. Тези зърна започват да се изпичат и се отделя суроватката. След това се прецеждат и се вкарват в попарващ агрегат при температура от 72 градуса, където се получава кашкавалът. Това е технологията. А калиятата се получава, когато сиренните зърна се замразят. Така замразени те идват у нас, преминават през друг вид попарващи агрегати и се превръщат в млечен продукт, който се продава за кашкавал. Проблемът е, че тези зърна са направени за производство на чедър, едам, гауда, топено сирене, а не на кашкавал. Затова този млечен продукт не трябва да се нарича кашкавал. Нека го кръстят по друг начин. Жълто сирене или нещо друго, но не кашкавал, защото водното съдържание е различно, температурната обработка също. Потребителят трябва да е информиран и сам да прецени дали да купува, защото този „кашкавал“ е много по-евтин. Всичко това може да се регламентира с промени в Наредбата за млечните продукти, за да знаем какво слагаме на трапезата си. Доколкото знам, в момента се подготвят промени. Въпросът е после да има контрол дали разпоредбите се спазват.
- А защо хората се плашат много, когато видят, че в един продукт е използвано сухо мляко?
- Сухото мляко се произвежда от сурово мляко, като у нас се използва предимно обезмаслено сухо мляко. А то се прави от сурово мляко, което се обезмаслява, концентрира се в съотношение 10 към 1 и се изсушава. След като дойде в предприятията, се извършва обратният процес. Добавят се 10 литра вода и се получава обезмаслено мляко. Продуктът е много чист, защото минава през висока температура и се убиват всички бактерии. В миналото обаче беше популярно обезмасленото сухо мляко да се комбинира с растителна мазнина и да се получи евтин млечен продукт. Затова хората имат предубеждения. Иначе в сухото мляко няма нищо лошо.
