Повечето телекоми изграждат мрежата си веднъж. Yettel обаче го прави два пъти. Първо – при стъпването си на българския пазар, когато я създава от нулата. И отново години по-късно – когато я подменя изцяло и на практика я изгражда наново.
Гергана Дерменджиева, Даниела Хау и Илия Димчев са свидетели и на двата процеса. Те помнят времената от първите базови станции до днес, когато животът ни без връзка е немислим.
Да изградиш мрежа – първи път
Историята започва през 2001 г. като т.нар. greenfield проект – мрежа, която трябва да се създаде буквално от нищото. От нулата се изграждат центровете за данни, транспортната мрежа, базовите станции.
„Тогава положихме основите – заедно с Motorola и Ericsson. Екипът на Ericsson изграждаше мрежата в района от София до Кулата, а Motorola – от София до Пловдив и магистралата между тях“, разказва Гергана Дерменджиева, директор „Технологична стратегия и инженеринг“.
Първата базова станция е в София, близо до жълтите павета и под символичния №1001. Следват и други градове – Пловдив, Варна, Бургас, Хасково, Перник, Сливен, Стара Загора и още много.
Работата често продължава през нощта, а Даниела, експерт по основната мрежа, ясно помни тези моменти. Екипите на терен подготвят по няколко базови станции в даден град, а тя и останалите инженери в офиса зареждат софтуера и конфигурират средно по 10 станции на нощ, за да може на сутринта да „изгреят“ и градът да бъде покрит.
Да изградиш мрежа – втори път
През 2014 г., вече собственост на норвежкия оператор Теленор, компанията си поставя още по-амбициозна задача – да замени настоящото оборудване с ново, по-модерно.
„Това означаваше да премахнем старото и да изградим всичко наново – центровете за данни, цялата транспортна мрежа и всички базови станции, които към онзи момент надхвърляха 2000“, обяснява Гергана.
В сравнение с първия път, задачата се оказва много по-трудна. Новото оборудване трябва да замени старото в движение, без клиентът да разбере, че нещо се променя. Затова от екипа го сравняват с мозъчна операция на пилот във Формула 1, докато той продължава да се състезава.
„Изискваше се страшно много координация и оптимизация на малки стъпки. Ако сменяхме базова станция върху блок, трябваше поне една от съседните да е готова да поеме зоната ѝ, така че хората да не останат без услуга“, уточнява Гергана.
Пълната подмяна на мрежата се случва за 10 месеца – срок, който днес изглежда непосилен. В някои дни подменят по близо 30 станции на ден, а в някои седмици достигат почти до 100. За да успеят, на терен работят „армия“ от инженери, специалисти и консултанти.
„Работихме денонощно, но всички осъзнавахме колко голямо е това, което правим, и мотивацията беше огромна“, посочва тя.
Усилията не са напразни. Теленор не просто подменят старата мрежа с нова, много по-добра, но през 2015 г. първи сред големите оператори пускат 4G в България.
Днес същата мрежа е деветкратен носител на сертификата за най-добра мрежа Best in Test от независимата организация за сравнителен анализ umlaut – резултат от постоянното ѝ развитие и модернизация.
Когато потреблението на данни експлодира
Появата на 4G отключва масовото използване на мобилния интернет. По-бързите скорости променят изживяването – видеата вече не „въртят“, снимките се качват веднага, а стриймингът се превръща в ежедневие. В резултат хората започват да използват телефона по нов начин.
Илия, мениджър „Стратегическо планиране на мрежата“, подкрепя промяната с числа. „Когато в края на 2015 г. пуснахме 4G, трафикът на данни беше около 10 терабайта. Година по-късно той вече достигаше 23 – повече от двоен ръст“.
Сравнението с първите години е дори още по-впечатляващо. Когато през 2006 г. 3G поставя начало на масовото потребление на мобилен интернет, годишният трафик в мрежата на телекома е около 0,5 терабайта. Днес той достига близо 940 000 терабайта – ръст от почти 2 милиона пъти.
Това показва не само колко много се е променил животът, но и колко по-голямо е предизвикателството пред телекома. Ако в началото задачата е бързо да се постигне национално покритие, днес фокусът е мрежата да поеме непрекъснато растящото потребление, запазвайки високото качество на услугите.
Появата на 5G решава именно тази задача.
5G – между големите надежди и реалността
Новата технология осигурява по-голям капацитет, така че повече хора да ползват мрежата, без качеството да пострада. 5G позволява на телекома да направи и още една крачка – да навлезе във фиксирания сегмент със старта на две нови услуги – „Домашен интернет“ и интерактивната Yettel TV.
И тримата обаче са съгласни, че потенциалът е много по-голям.
„Около 5G се създадоха очаквания за почти революционна промяна в ежедневието. На практика обаче за обикновения потребител разликата не е толкова драстична“, посочва Гергана. Изживяването безспорно е по-добро, но за гледане на видео, работа с приложения или слушане на музика и 4G в много случаи е напълно достатъчно.
Според Илия истинската сила на 5G е в огромния брой свързани устройства, „умните“ градове и индустриалните приложения – области, в които пълният потенциал на 5G все още не е разгърнат.
„Въпросът не е само в технологията – тя си го може. Въпросът е, че пазарът все още не е достигнал до тези нужди, за да усети обществото напълно ефекта от 5G“, добавя Даниела.
Това естествено поражда и следващия въпрос – а какво ще може 6G?
Бъдещето на мрежите
Ключовата дума е изкуствен интелект. Очакванията са той да бъде много по-дълбоко интегриран в мрежата. До степен, в която ще поеме все повече от нейното управление – ще предвижда натоварването, ще локализира роботи и дронове с точност до сантиметър, ще разкрие нови приложения в области като телемедицината и ще доведе до появата на напълно нови индустрии.
6G ще осигури и още по-ниско времезакъснение, което е от ключово значение за всички самоуправляващи се системи.
„Представете си автономен автомобил – той непрекъснато обменя информация с мрежата за препятствия, разстояния и маркировки, а изкуственият интелект му помага да взема решения. 6G ще трябва да осигури мигновена реакция, защото дори минимално забавяне ще означава, че колата няма да завие навреме“, дава пример Гергана.
Даниела допълва и с друга прогноза – по-тясната интеграция между мобилните и сателитните мрежи. И тримата виждат сателитната свързаност по-скоро като допълнение, отколкото като пряк конкурент.
„Тя е особено полезна при отдалечените и труднодостъпни райони, където наземните мрежи не могат да осигурят пълно покритие. Но да заменим базовите станции със сателити – това не го виждам“, казва Илия.
Обяснява го с факта, че сателитният сигнал минава през цялата атмосфера, което неизбежно води до загуби. Докато базовите станции са много по-близо до хората, разположени са по-нагъсто и осигуряват по-силен и надежден сигнал.
Прогнозите за бъдещето са много и все смели. Но всички те водят до една проста истина – историята на една мрежа никога не е напълно завършена. Винаги някъде се подменя оборудване, увеличава се капацитетът, активира се нова базова станция или започва подготовката за следващата нова технология.
