В обращение са рекордните над 1,6 трилиона евро, а държави съветват хората да имат наличност за поне 72 часа
Правителството иска правото на плащане в брой да бъде записано в конституцията
Картата се доближава до терминала, телефонът издава кратък сигнал и покупката е платена. Без ровене за монети и чакане за ресто. Така изглежда все по-често ежедневието на европейците.
Банкнотите обаче не изчезват. Напротив – оказва се, че никога досега хората не са държали толкова много евро в брой. В края на 2025 г. в обращение са били 31,3 млрд. банкноти на стойност 1,6195 трилиона евро. За една година броят им е нараснал с 2,5%, а стойността – с 2%.
Така се получава явление, което Европейската централна банка нарича парадокс на банкнотите. Делът на покупките, плащани с карта, се увеличава - в България например са нараснали с 18,2% през 2025 г., което над два пъти по-бързо от еврозоната. Стойността се е вдигнала с 22,5% до 49,5 млрд. лв.
Но в същото време има покачване на стойността на кеша. Обяснението е, че банкнотата има две роли. С нея може да се плати, но може и да бъде прибрана като резерв. В нормален ден хората използват карта или телефон. Когато се появи страх от война, бедствия, кибератака или блокиране на банковите системи, те отново посягат към парите в брой.
Това поведение се видя ясно при няколко от големите кризи през последните години. По време на пандемията плащанията в брой намаляха заради ограниченията и опасенията от заразяване. Едновременно с това обаче
търсенето на банкноти
рязко нарасна
До края на 2020 г. количеството евробанкноти в обращение се увеличи с над 140 млрд. евро. Ръстът бе с над 85 млрд. евро от обичайното за годините преди пандемията. Хората използваха кеша по-рядко, но държаха повече пари у дома. Подобна реакция последва след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. В Естония, Латвия, Литва, Словакия и Финландия средното дневно пускане на банкноти през първия месец на войната беше с около 36% над очакваното.
ЕЦБ свързва увеличението със страховете от разширяване на войната, прекъсване на електрозахранването и кибератаки срещу банки и друга критична инфраструктура. Банкнотите отново бяха възприети не толкова като средство за ежедневни покупки, колкото като застраховка срещу неизвестното.
Най-нагледният пример дойде на 28 април 2025 г., когато огромна част от Испания и Португалия остана без ток. Засегнати бяха повече от 50 млн. души. На много места престанаха да работят картовите терминали, банкоматите, мобилните приложения и онлайн банковите услуги. Плащанията с физически карти в засегнатите райони на Испания се сринаха с около 41–42%, а онлайн покупките намаляха с приблизително 54%.
Общото потребление през деня се сви с близо една трета.
След възстановяването на електрозахранването тегленията от банкомати рязко се увеличиха. Домакинствата попълваха изхарчените наличности, а част от тях очевидно отделяха допълнителен резерв за следващ подобен случай.
Този срив промени и официалните препоръки. В Нидерландия, Австрия и Финландия властите вече съветват хората да разполагат с достатъчно пари в брой за най-необходимите покупки през първите 72 часа на извънредна ситуация.
Посочваният ориентир е между 70 и 100
евро на човек
Не става дума големи спестявания да бъдат изтеглени от банките и прибрани под дюшека. Препоръката е за сравнително малка сума, с която семейството може да купи храна, лекарства или гориво.
В България също няма признаци, че кешът е изгубил значението си. В края на 2024 г. стойността на левовите банкноти и монети извън касите на БНБ достигна рекордните 31,078 млрд. лв. Увеличението само за година беше с 5,5%. През 2025 г. започна обратното движение – количеството левове извън банките рязко намаля. Това не означава, че българите внезапно са се отказали от парите в брой. Основната причина бе подготовката за въвеждането на еврото. Всички внасяха натрупаните левове по банкови сметки, за да бъдат автоматично превалутирани, или ги обменяха в евро.
Показателен беше ръстът на банковите депозити на домакинствата. През 2025 г. те се увеличиха с около 18,1 млрд. лв., или с 19,5%. До 30 юни 2026 г. бяха обменени 29,4 млрд. лв., равни на 94,48% от тези в обращение в началото на 2025 г. Извън касите на БНБ все още оставаха около 1,7 млрд. лв. Централната банка ги обменя без такса и ограничение във времето.
Към същата дата БНБ беше пуснала нетно евробанкноти и евромонети за 8,8 млрд. евро. Тази сума обаче не показва колко кеш държат българските домакинства. Това е разликата между парите, излезли от централната банка, и върнатите обратно в нейните каси. А за юни в данните на БНБ са записани 17,063 млрд. евро като българския принос към цялата еврозона и годишен ръст от 29,9%. Но ЕЦБ предупреждава, че този показател е до голяма степен условна величина.
В еврозоната банкнотите се движат свободно между държавите. Евро, изтеглени в България, могат да бъдат похарчени в Германия, Гърция или Италия, както и обратното. Затова от статистиката не може да се изчисли колко пари има в домовете на българите или каква е средната сума, държана за всеки случай.
В проучване на ЕЦБ от 2026 г., в което участват и 408 български предприятия, 18% от малките и средните фирми у нас, които приемат плащане в брой, допускат, че през следващите пет години може да престанат да го правят. На равнище еврозона 92% от предприятията с физически обекти приемат пари в брой, 88% работят с физически карти, а 68% предлагат мобилни плащания. Огромното мнозинство от приемащите кеш очакват да продължат и занапред, но посоката е ясна – картата и телефонът постепенно заемат все по-голяма част от пазара.
Тъкмо опасността парите в брой да бъдат изтласкани, без формално да бъдат забранени, върна темата и в българската политика.
Правителството на премиера Румен Радев включи в управленската си програма намерение правото на плащане в брой да бъде гарантирано от конституцията.
Записаната цел е
защитата на икономическата
свобода на хората
и запазването на достъпа до различни платежни средства. Конституционният текст трябва да попречи кешът постепенно да стане неизползваем заради откази от търговци, недостиг на банкомати, високи такси или липса на касови услуги в населени места.
Засега това е политически ангажимент, а не внесен проект за промяна на основния закон. Правителството не може самостоятелно да предложи конституционна поправка. Това може да направи президентът или поне една четвърт от народните представители.
Дори да бъде приета, конституционната гаранция няма да означава, че банкнотите трябва да бъдат приемани при всякакви обстоятелства и за неограничени суми. Ще продължат да действат правилата срещу изпирането на пари, данъчните измами и плащането на големи суми в брой.
Подобен текст вече беше записан в унгарската конституция през 2025 г. Последваха и законови промени, които
защитиха възможността
за плащане в брой
при покупката на стоки и услуги, макар да бяха оставени изключения за онлайн търговията и автоматизираните устройства.
ЕС също подготвя отделен регламент за статута на евробанкнотите и евромонетите. Една от целите е да се ограничи практиката търговци предварително да обявяват, че приемат единствено карти. Държавите ще трябва да наблюдават както отказите от кеш, така и реалния достъп до банкомати и касови услуги.
