640 блока ще бъдат обновени по програмата, управлявана от банката
- ББР отново е във фокуса на вниманието покрай избора на ново ръководство. Каква е банката в момента и какви промени настъпиха през последните няколко години?
- Когато влязох в надзора на банката през 2022 г., първото, с което се заехме, бе да увеличим прозрачността и да направим ББР видима и разбираема институция за всички. Към Надзорния съвет сформирахме Консултативен съвет с участието на всички национално представени работодателски организации, двата синдиката и Националното сдружение на общините. В Консултативния съвет се разглеждат всички нови продукти и по-важни решения на банката, като винаги сме вземали предвид коментарите на членовете му. Получаваме и положителна обратна връзка, защото бизнесът, синдикатите и общините знаят какво се случва в банката и как тя се развива.
Възложихме на Transparency International проверка, която потвърди, че вътрешните правила на банката гарантират прозрачността в нейната работа. Важна част от трансформацията на банката през последните години е одобрението на ББР от ЕК за прилагащ партньор по InvestEU. Това означава, че банката може да работи директно с финансовите инструменти по InvestEU. Това е сериозно признание за ББР - за начина на управление, системите и процесите, които банката е изградила. В цяла Европа одобрените институции са само 17, тоест кръгът съвсем не е широк. Банката премина през двугодишен, задълбочен процес на акредитация и одит от ЕК. Към днешна дата на ББР са възложени 165 млн. евро, които се очаква да мобилизират финансиране за бизнеса за около 1,2 млрд. евро.
Признание и отговорност е решението средствата на ЕК по Плана за възстановяване и устойчивост за енергийното обновяване на многофамилни жилищни сгради да бъдат управлявани от ББР. Това беше единствената легитимна възможност за ЕК България да спаси средствата по тази инвестиция. Банката е гарант за законосъобразното и целево използване на ресурса. От гледна точка на системите, процедурите и начина на работа днес ББР е прозрачна, подредена и добре работеща банка.
ББР традиционно подкрепя малките и средните предприятия и ще продължи да го прави при ограничението от 2,5 млн. евро, заложено в устава, въпреки че ниският размер на този лимит затруднява бизнес модела на банката и към днешната дата съответства на нуждите на микропредприятия, а не на МСП. Паралелно с това ББР е инструмент за провеждане на публични политики и за подпомагане на правителството при подкрепа за стратегически инвеститори, инвеститори, получили сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите, публични проекти, държавни и общински дружества.
- Има ли изключения от този лимит?
- От лимита бяха освободени единствено държавните и общинските дружества. Така банката може да ги подкрепя, за да развиват дейността си и да работят по-устойчиво. Има и една сфера, която е изключително важна за българската индустрия - подкрепата за военно-промишления комплекс. Част от законовите задължения на ББР е да финансира износа. Когато става дума за производствени дружества, които изнасят продукцията си, лимитът не важи.
Законът допуска на ББР да бъдат възлагани конкретни дейности и проекти по програми и политики, които са приоритет на правителството. В тези случаи, когато е необходимо по-голямо финансиране, законът позволява да бъдат отпускани и кредити над общия лимит.
- Трябва ли лимитът да бъде премахнат?
- По-скоро смятам, че лимитът трябва да бъде актуализиран. Не виждам необходимост той да отпада изцяло, но има пазарни аргументи размерът му да бъде увеличен.
- До какви резултати доведоха всички тези промени в ББР?
- Резултатите на банката се подобряват през последните три години, като тенденцията продължава и през първото шестмесечие на 2026 г. За 3 г. делът на необслужваните кредити намаля от малко над 20% до под 9,5% към юни 2026 г. Трябва да се има предвид, че заради ниския лимит новият портфейл расте по-бавно и много по-трудно компенсира съотношението. Ако изолираме кредитите, отпуснати преди 2021 г., само за новия портфейл към края на миналата година съотношението при нас е 1,72% при средно 2,72% за банковата система. Това показва, че банката е работила достатъчно разумно и консервативно.
Като насърчителна институция банката не максимилизира печалба и прехвърля ползите към своите клиенти, т.е. самоиздържа се и не работи на загуба, но не цели максимална печалба, каквато е целта на частните търговски банки. Годишната печалба на ББР се движи от порядъка на 10-15 млн. евро, но по-важното за нас е да намалим съотношението разходи към приходи, което към юни е около 31% при средно 35% за банковата система.
- Една от ключовите задачи, с които беше ангажирана ББР, е програмата за саниране. Докъде стигна изпълнението?
- Програмата по ПВУ е сериозно предизвикателство за нас, но това е национален проект, подкрепен с европейски средства, с който ще се справим. Крайният срок за подписване на споразуменията е 31 август и сме създали необходимата организация, за да го спазим. Не по-малко важно е да контролираме строителния процес и усвояването на средствата, както и да гарантираме изпълнението пред ЕК.
По първия етап подписахме договори за 445 сгради. От резервния списък се очаква да бъдат включени още около 200. Така около 640 блока ще бъдат санирани. Ако измерим мащаба в разгъната застроена площ, става дума за 1,3 млн. кв. м, които трябва да бъдат обновени. Това е особено важно, защото има пряк ефект върху качеството на живот на хората и подобрява средата.
- Друг акцент в работата на ББР е подкрепата за фермерите. Може ли банката да се превърне в институцията, която улеснява достъпа им до финансиране?
- ББР има история в подкрепата за земеделските производители чрез дъщерното дружество Национален гаранционен фонд. Работещата досега схема бе с първоначален ресурс от 28 млн. евро. Средствата гарантираха до 50% от портфейла на търговските банки. Към днешна дата общият размер на кредитите, отпуснати с тази гаранция, е 137 млн. евро. Това е много добър пример как сравнително ограничен публичен ресурс, насочен на правилното място, може да мобилизира близо 5 пъти по-голям обем финансиране.
За новия програмен период, след промяна в закона и преговори с Държавен фонд “Земеделие” и министъра на земеделието, успяхме да договорим 80% гаранция. Това ще доведе до още по-съществено облекчение за земеделските производители. Програмата обхваща земеделието в най-широк смисъл - животновъдство, растениевъдство, производство на плодове и зеленчуци.
В момента Националният гаранционен фонд преговаря с търговските банки. Те заявяват интерес и посочват обемите и сумите, които биха искали да използват, за да отпускат кредити. Така ще разширим достъпа до ресурса за по-голям брой кредитополучатели.
- Като че ли за първи път се провежда публичен конкурс за нови изпълнителни директори. Това ли е пътят, по който трябва да се върви?
- Досега не е имало публичен конкурс с отворен подбор. Настоящият формат следва политиката ни за прозрачност и за все по-силен фокус върху професионализма. Изпълняваме и одитните препоръки на Сметната палата за такъв тип конкурси, така че процесът да бъде публичен и прозрачен.
Обявата за конкурса беше публикувана за месец. Получихме 27 кандидатури, което за такава позиция е доста сериозен интерес. Това е и доказателство, че банката е добро място за работа. До финалните интервюта стигнаха 13 кандидати. След оценяването Надзорният съвет определи трима кандидати, които бяха изпратени в БНБ според изискваната от Закона за кредитните институции процедура по предварително одобрение.
- Не би ли трябвало държавата като принципал да определя кой ще ръководи ББР?
- Принципалът назначава Надзорния съвет, а по закон Надзорният съвет избира членовете на Управителния съвет. При банковите институции регулаторната рамка е много строга и поставя високи изисквания към професионалната квалификация и надеждността както на контролните, така и на управителните органи.
Конкретната процедура беше необходима по институционални причини. За един от изпълнителните директори има решение на Министерския съвет да заеме позиция в друга международна финансова институция. По закон банката трябва да се представлява най-малко от двама изпълнителни директори. Затова конкурсът трябваше да бъде проведен в срокове, които позволяват добро оперативно управление на институцията и нейното законосъобразно функциониране.
- Вие влязохте в Надзорния съвет, когато Александър Пулев беше министър, но в служебно правителство. Има ли проблем сега този Надзорен съвет да избира нови членове на Управителния съвет?
- Надзорният съвет е органът, който по закон има правото и задължението да избира членовете на УС. Процедурата беше проведена при стриктно спазване на закона, устава, вътрешните правила, приложимата регулаторна рамка и препоръките на Сметната палата. За първи път подборът беше открит и публичен, с предварително обявени критерии и възможност за участие на всички кандидати, които отговарят на тях. В този конкурс водещи бяха професионалните критерии и интересът на банката.
Принципалът има законовото право да определя състава на Надзорния съвет. Докато изпълняваме мандата си, наше задължение е да упражняваме всички законови правомощия и да носим отговорност за решенията си.
