Боите, които древните египетски художници ползвали, са били доста по-сложни, отколкото се смяташе досега, сочи ново изследване в Science Advances.
Учените са анализирали 28 микроскопични проби от 14 произведения на изкуството, датиращи от около 1425 г. пр.н.е. до 400 г. от н.е. Сред изследваните предмети са ковчези, фрагменти от стенописи, рисуван варовик и мазилка от погребални маски.
С помощта на специализиран анализ учените са установили наличието на различни животински и растителни съставки в боите и свързващите вещества.
В повечето проби, съдържащи животинско лепило, е открито лепило от едър рогат добитък, но са установени и следи от вещества, произхождащи от овце или кози, магарета, коне и вероятно диви антилопи. Анализът показва, че животинските лепила, използвани като свързващи вещества в боите, са били произвеждани от кожи и съединителна тъкан на различни животни, а не само от кости, пише БТА.
Особено изненадващо е откриването на растителни белтъчини, включително от сусам и дървото моринга. Според учените това е първото документирано доказателство за използването на тези растителни материали в произведения на древноегипетското изкуство.
Допълнителните химични анализи показват, че художниците вероятно не са използвали чисти растителни масла. Вместо това те може да са използвали така наречения пресов шрот – богатия на белтъчини остатък, който остава след извличането на масло от семената.
Изследователите смятат, че откритията показват значително по-голяма изобретателност и сложност при изработването на боите в Древен Египет. Резултатите могат да помогнат и на съвременните реставратори да разбират по-добре състава на древните произведения и да разработват подходящи методи за тяхното съхранение.
