През 2026 г. социално отговорната програма на Yettel – „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“ – отбелязва своята 20-та годишнина. За две десетилетия тя се трансформира и разгръща от съвети за родители, изпращани чрез SMS, до цялостна образователна платформа за учители, ученици и родители с обучения, ресурси, интерактивни уроци, онлайн и офлайн игрови формати.
За еволюцията на програмата, работата с партньори и уменията, които ще бъдат все по-важни в дигиталния свят, разговаряме с Боян Иванович, директор „Корпоративни комуникации“, и Маргита Колчева, мениджър „Устойчиво развитие“ в Yеttel.
- Преди 20 години влизахме в интернет от време на време. Днес сме онлайн ежедневно, а много деца „израстват“ в дигитална среда. Какви рискове имаше тогава, какви са днес и кое е онова, което запазихте в програмата за всички тези години?
Боян: През 2006 г. интернет беше съвсем различно място, а опасностите бяха по-ясни: непознат в чат стая, подозрителен сайт, вирус, нежелано съдържание, прекалено много време пред компютъра. Facebook тъкмо се отваряше за по-широка аудитория, YouTube бе на около година, а първият iPhone дори още не бе представен. Съветите бяха прости: не разговаряй с непознати, не давай личните си данни, не отваряй съмнителни файлове. Днес трудното е да разпознаем опасността. Ако преди се притеснявахме, че зад даден профил стои непознат, днес се съмняваме дали изобщо това е реален човек. Гледаме видео и не знаем дали е истинско, чуваме познат глас и се оказва, че той е генериран с изкуствен интелект. Има и друга голяма промяна – вече не се питаме какво може да срещне детето онлайн, а как дигиталната среда влияе на поведението му и как алгоритмите управляват вниманието му.
Маргита: Най-сериозно за тези години се промени мащабът на програмата, а подходът към темата стана по-зрял и комплексен. Запазихме мисията си да помагаме на хората да използват интернет безопасно, уверено и отговорно. Останахме близо до аудиторията си, следяхме нуждите на хората и предизвикателствата, пред които се изправят в дигиталния свят. През годините запазихме и стремежа си към по-нетрадиционни подходи – интерактивни и игрови формати, чрез които изграждаме устойчиви знания, умения и навици.
Как измервате успеха на програмата?
Маргита: Количественият ни измерител е годишната цел, заложена в стратегията за устойчиво развитие – да подкрепяме развитието на дигиталните умения на поне 50 000 души. За щастие, всяка година успяваме да я преизпълним, като само през 2025 г. достигнахме до над 60 000 деца и младежи по темите за безопасността онлайн, а близо 13 000 учители, родители и ученици развиха своите дигитални умения.
Но за мен истинският успех е връзката, която изградихме с аудиторията, и промяната, която виждаме в поведението. Най-силно го усещам в разговорите с ученици, учители и родители. Случва се по време на игра да предразположим дете да сподели за пръв път нещо, с което се е сблъскало онлайн, за което дори родителят не знае – това значи, че сме намерили правилния път да се случи този разговор.
Наскоро една учителка ми разказа колко полезни са били интерактивните уроци и какъв позитивен отзвук са имали у децата. В тези моменти изпитвам истинско удовлетворение и се уверявам в положителното въздействие на програмата ни.
- Кое работи в комуникацията с днешните „дигитални деца“ и млади хора?
Боян: Мога веднага да кажа кое не работи – да говорим на подрастващите все едно ние познаваме интернет, а те – не. Преди 20 години най-популярният съвет за безопасност към родителите беше съвсем просто отрязване на достъпа – „извадете кабела на модема“ или „сложете компютъра в хола, за да виждате екрана“. Днес интернет е постоянно в джоба на децата. Те на практика не познават свят без екрани и интернет. Затова се стремим да ги поставим в ситуация, в която сами да вземат решение. Не искаме просто да кажем „пази паролата си“ или „внимавай с измамите“ – предизвикваме децата чрез загадки, в които трябва да разпознаят проблема сами. Защото в играта можеш да направиш избор и веднага да видиш последиците, а после да опиташ отново, без реалният риск да е настъпил. Например получаваш съобщение от приятел с линк – отваряш ли го? Някой публикува унизителна снимка на съученик – как реагираш, споделяш ли я?
Ако преди 20 години сме давали съвети на родителите по SMS, то днес форматите са много и разнообразни – интерактивни видео уроци, казуси, анкети, онлайн игри като Digital Scouts, ролеви игри и др. Ролята на родителя също се промени – не е да налага забрани, а да бъде довереният възрастен, с когото детето да обсъди конкретна ситуация, без страх, че ще му се карат или ще му вземат телефона.
- От една страна имаме рисковете, които дебнат в интернет, а от друга – позитивния аспект на дигиталния свят като пространство за знания, творчество и развитие. Как постигате баланса в посланията?
Боян: Отново ни връщам двадесет години назад – през 2006 г. възрастните възприемаха интернет като нещо, в което „влизаш за малко“ пред компютъра за точно определена задача, и после се връщаш в реалността. За днешните подрастващи това разграничение не съществува – интернет е естественото им пространство за творчество и развитие. Ако говорим на децата само за опасностите в интернет, пропускаме огромна част от реалността им. Там те учат, създават, играят, намират общности, развиват интереси и получават достъп до знания. Да кажем на едно дете „стой далеч от интернет, защото е опасен“ е все едно да му кажем „не излизай навън, защото има автомобили“. Забраната не изгражда умения – затова залагаме на позитивна комуникация, която не омаловажава риска, но помага на децата да развиват умения и увереност в дигитална среда.
- Как виждате ролята си като телеком за изграждането на дигитално грамотни и отговорни поколения?
Маргита: Като телекомуникационна компания, ние имаме отговорност не само да предоставяме надеждни технологии и свързаност, но и да помагаме на хората да ги използват разумно и безопасно, като инвестираме в техните знания и умения. Стремим се да бъдем доверен партньор в дигиталния свят. Днес дигиталната грамотност е не по-малко важна от традиционната, затова темата неизменно присъства в ангажимента ни за устойчиво развитие и дигитално приобщаване.
- Как партньорите допринасят за развитието на програмата?
Маргита: Днес програмата покрива много и различни теми, затова партньорите са изключително важни за нас. Те не само носят експертиза в отделните направления, но и ни помагат да опознаваме по-добре децата, учителите и родителите, да разбираме техните нужди и предизвикателствата, с които се сблъскват. Благодарение на Националния център за безопасен интернет, издателство „Клет България“, Prepodavame.bg, Центъра за творческо обучение и How to Know достигаме много по-ефективно до различните аудитории, защото всяка от тези организации е изградила собствена мрежа и доверие сред хората, с които работи. Заедно с тях подбираме темите, изграждаме форматите и несъмнено постигаме много повече, отколкото бихме могли със самостоятелни усилия.
- Какви нови умения ще са нужни на децата и възрастните, за да бъдат не просто в безопасност, а уверени и отговорни дигитални граждани?
Маргита: За нас е важно програмата да продължава да се развива с темпото на технологиите – да търсим все по-ангажиращи и нестандартни подходи и да оставаме близо до темите, които вълнуват аудиторията. Затова сред фокусите ни ще останат изкуственият интелект, дезинформацията и способността да оценяваме достоверността на съдържанието. Но дигиталната среда със сигурност ще поставя и нови въпроси, за които не знаем отсега. За децата ще бъде важно да усвояват не само технически умения, но и да бъдат любопитни, да задават въпроси и да търсят отговорите им. Именно това ще им помогне да бъдат уверени и отговорни участници в дигиталното общество.
Боян: Критичното мислене несъмнено ще бъде едно от ключовите умения, но вече не е достатъчно само да се питаме дали дадена информация е вярна. Трябва да разбираме и откъде идва съдържанието – кой го е създал, в какъв контекст се появява и има ли независими източници, които го потвърждават. Снимката и видеото вече не могат автоматично да се приемат като доказателство. Към това трябва да добавим и алгоритмичната грамотност – разбирането, че това, което виждаме онлайн, не е непременно най-важното или най-достоверното, а онова, което според алгоритъма ще задържи вниманието ни. Важно е да се научим и да управляваме реакциите си – дезинформацията често разчита на силни емоции като страх, гняв и възмущение, затова е важно да не реагираме импулсивно, а първо да проверим. Занапред задачата ни ще става все по-комплексна – да подготвяме хората за среда, в която технологиите могат не само да им дават достъп до информация, но могат и да я създават, персонализират и използват, за да влияят върху решенията им.
