Проект на решение за отмяна на забраната за износ на горива, която бе въведена в края на октомври миналата година, одобри парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия с 19 гласа „за“, нито един глас „против“ и два гласа „въздържал се“, съобщи БТА.
Проектът на Решение на Народното събрание за отменяне на решение на Народното събрание от 31 октомври 2025 г. за въвеждане на временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти до други държави членки на Европейския съюз бе представен от заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова.
Вносителите от Министерския съвет посочват, че причините за въвеждане на забраната за износ на дизел, керосин, индустриални горива и някои видове масла бяха свързани с гарантиране на енергийната сигурност на страната и стабилността на вътрешния пазар на горива предвид наложените от САЩ санкции срещу дружествата от групата „Лукойл“. Друга причина бе намалената предсказуемост на доставките, която налага забраната като пропорционална и наложителна мярка с цел защита на обществения интерес.
Вносителите заявяват, че от момента на налагане на забраната досега обстоятелствата, които са я наложили, са променени, като към момента санкциите на САЩ и Обединеното кралство не се прилагат по отношение на групата дружества на „Лукойл“ в България, в т.ч. „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, тъй като за тях действа пълна специална дерогация, издадена от правителствата на наложилите санкциите държави.
В групата дружества на „Лукойл“ в България е назначен от страна на държавата особен търговски управител, с което се гарантира осигуряване на непрекъсваемост на дейността на дружествата. В този смисъл, всички рискове, които са наложили приемане на забраната към настоящия момент са преодолени, като продължаването на нейното действие създава съществени административно-организационни пречки пред бизнеса с горива, съответно затрудняване на оперативната дейност на рафинерията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и загуби на операторите, които не могат да изпълнят свои задължения по договори с международни контрагенти, пише в мотивите към проекта на решение.
Вносителите добавят още, че продължаването на действието на забраната би било и в противоречие с правото на Европейския съюз, тъй като забраната представлява изключение от принципа на свободно движение на стоки и действието й следва да бъде мотивирано във всеки един момент, като при отпадане на обстоятелствата, които я налагат, същата следва да бъде отменена.
Мартин Димитров и Джипо Джипов от „Демократична България“ заявиха, че е безотговорно да се премахва ограничението за износ на горива към държави от ЕС и трети страни без анализ на въздействието, тъй като няма яснота как това ще се отрази на цените на горивата на българския пазар. Двамата народни представители цитираха данни, че в съседни страни на България цените на дизеловото гориво са по-високи от тези у нас, което би представлявало предпоставка за евентуално вдигане на цените у нас.
Слави Василев от „Прогресивна България“ заяви, че ценообразуването у нас няма нищо общо с количествата, които произвежда „Лукойл Нефтохим Бургас“, тъй като рафинерията произвежда много повече, отколкото е вътрешното потребление, а определянето на цените на дребно у нас следи международните котировки. По думите му прекият ефект от отмяната на забраната ще бъде повишаване на печалбата на търговците на горива, най-вече на „Лукойл“, като освен това ще доведе до облекчаване на бизнеса. Василев обясни още, че поради технологичния процес при производството на дизел, се произвежда и бензин, а забраната е довела до общ спад на износа, включително на бензин, което е поставило „Лукойл“ в позиция да не може да произвежда допълнителни количества дизел, тъй като е запълнила капацитета на складовете си.
Заместник-министърът на икономиката Михаела Карадимова заяви, че по проекта на решение за отмяна на забраната за износ са постъпили положителни становища от Българската петролна и газова асоциация, както и от особения управител на „Лукойл“ Евгени Симеонов, които потвърждават нуждата от отмяна на решението.
Конкретно от Асоциацията завяват, че не констатират проблеми с доставките на дизелово гориво у нас, необходимите оперативни количества течни горива са налични и няма никаква причина да няма промяна в решението на Народното събрание от миналата година. От браншовата организация добавят още, че българските доставки за държавите от Балканския полуостров имат значение и за енергийната сигурност на региона.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки, които предвиждат удължаване на гаранцията на стоките с една година след ремонт, бе одобрен на първо гласуване от Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия към парламента.
Промените въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2024/1799 относно общите правила за насърчаване на ремонта на стоки.
Директивата е част от усилията на Европейския съюз за насърчаване на кръговата и устойчивата икономика, каза заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Левент Мемиш, който представи законопроекта. Целта е ремонтът да бъде насърчен като алтернатива на закупуването на нови стоки, да се удължи срокът им на използване и да се намали количеството на отпадъците, се посочва в мотивите.
Основните мерки в законопроекта са две - насърчаване на ремонта в рамките на законовата гаранция и улесняването му след нейното изтичане, обясни Мемиш.
В рамките на законовата гаранция продавачите ще бъдат длъжни да насърчават потребителите да изберат ремонт на стока, която не отговаря на изискванията за съответствие, вместо замяната ѝ с нова. Те ще трябва да информират клиентите за правото им на избор между ремонт и замяна, както и за възможността гаранционният срок да бъде удължен с една година при избор на ремонт.
Еднократното удължаване на законовата гаранция с една година ще се прилага само за стоки, закупени след 30 юли 2026 г.
Втората основна промяна задължава производителите да осигуряват ремонт на стоки след изтичането на законовата гаранция безплатно или срещу разумна цена. Към изискванията за съответствие ще бъдат добавени и изисквания за ремонтопригодност, сред които възможност за по-лесно разглобяване и достъп до резервни части, информация и инструменти за ремонт.
Производителите на определени групи стоки, за които европейското законодателство е въвело изисквания за ремонтопригодност, ще трябва да предлагат ремонтни услуги, да осигуряват резервни части и да предоставят необходимата информация. Сред тези стоки са пералните и съдомиялните машини, хладилните уреди, електронните екрани, прахосмукачките, мобилните телефони и таблетите.
Производителите няма да могат да възпрепятстват ремонта чрез договорни клаузи или хардуерни и софтуерни техники, освен когато това е оправдано със законни и обективни причини. Те няма да могат да отказват ремонт единствено защото стоката вече е била ремонтирана от друг доставчик.
България ще използва национално подразделение на европейската онлайн платформа за ремонт на стоки, вместо да създава собствена платформа. То ще бъде на български език и ще позволява на потребителите да откриват доставчици на ремонтни услуги, продавачи на обновени стоки и купувачи на повредени стоки, предназначени за обновяване. Използването на платформата ще бъде безплатно за потребителите.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще бъде националното звено за контакт и ще администрира българското подразделение. Комисията ще определя административните условия за функционирането му, ще информира потребителите и бизнеса за правата и възможностите за ремонт и ще може да предприема действия при нарушения на колективните интереси на потребителите.
Председателят на КЗП Александър Колачев каза в отговор на депутатски въпрос, че за изпълнението на конкретното ново задължение няма да е необходим допълнителен финансов ресурс. Той обаче отбеляза, че в последно време на комисията се възлагат множество нови отговорности и дейността ѝ би трябвало да бъде подпомогната, за да може институцията да изпълнява ефективно функциите си.
На заседанието без разисквания беше одобрен на първо четене и законопроект за промени в Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици. Той получи подкрепата на 20 депутати, без гласове „против" и „въздържал се".
Промените предвиждат информацията и обстоятелствата, необходими при административното производство, да бъдат установявани служебно. Предлага се и прецизиране на понятията, свързани с процедурата за издаване на лиценз за производство на оптични дискове и матрици за тях.
