Договорите ще са за срок от 10 до 35 години, при лошо качество и неизпълнение се прекратяват
Държавата ще може да сключва договори с частни инвеститори за изграждане на инфраструктура, когато това ще гарантира по-добра икономическа и финансова ефективност и задоволяване на обществения интерес. Срокът на партньорството може да трае минимум 10 и най-много 35 години.
Правилата за осъществяване на публично-частни партньорства са описани в чисто нов закон, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерството на икономиката. Тази форма на сътрудничество беше очертана като един от основните приоритети и от премиера Румен Радев, и от икономическия министър Александър Пулев, за да се реализират по-бързо най-вече големи инфраструктурни проекти. В правителствената програма са изброени конкретно новите магистрали “Черно море” и “Рила”, скоростният път с тунел под Петрохан, разширяването на “Тракия” и коридорът Велико Търново – Маказа.
От следващата година частните пенсионни компании вече също ще могат да инвестират и в инфраструктурни проекти.
В мотивите към законопроекта се посочва, че развитието на публично-частното партньорство в България изостава в сравнение с редица европейски държави, което ограничава възможностите за привличане на частни инвестиции и за по-ефективно предоставяне на публични услуги. Данните на Европейския експертен център за публично-частни партньорства към Европейската инвестиционна банка показва, че между 2019–2023 г. в България са реализирани два такива проекти на обща стойност 880 млн. евро, докато през същия период в Гърция те достигат 2,31 млрд. евро.
Сега очакванията са законът да увеличи тези инвестиции у нас до поне 5 на брой до 2030 г. Така ще се компенсира лошото състояние на публичните финанси и ще се създаде възможност за елиминиране на корупционния риск и инхаус процедури.
Две са страните при публично-частното партньорство - държава или общини и един или повече частни инвеститори. Макар отговорностите и финансирането да се разпределят, частният партньор все пак трябва да поеме оперативния риск, може да осигури и цялото финансиране.
Проектите може да се финансират и чрез приходи от потребителите -
например чрез такси за използване, международно финансиране или комбинация от тези източници. Предвидени са и плащания за наличности - държавата да плаща на частника за това, че даденият обект или услуга съществува и отговаря на договорените показатели. Но в противен случай плащанията се намаляват или се спират.
Кои проекти ще се изграждат с такова партньорство, ще решава специално създаден съвет към Министерския съвет, в който ще участват повечето министерства. Първо обаче проектите трябва да бъдат одобрени от специално звено в Министерството на икономиката след проверка на разпределението на риска, собствеността върху имуществото, националната сигурност. А финансовият министър ще решава дали са спазени фискалните правила и ограниченията по Закона за публичните финанси.
Проект може да се одобри само ако съвместното му изграждане е по-изгодно, отколкото ако е реализиран само с публични средства. Това ще се оценява по специален механизъм, който тепърва ще се разработва. Анализът ще включва разходите за целия жизнен цикъл, очакваните ползи, социално-икономическите ефекти и други.
Допуска се предложения за проекти да се правят и от частен инвеститор, но това не означава, че той ще го изпълнява.
Частният партньор ще се избира чрез конкурентна конкурсна процедура,
в която български и чуждестранни участници имат равни условия.
Ще се създаде публичен регистър с всички публично-частни проекти и изпълнението им.
Законът регламентира подробно отношенията между двете страни. Те могат да станат съдружници в т. нар. институционално публично-частно партньорство - в такъв случай те създават специално търговско дружество. В него държавата може да внесе средства, недвижимо или друго имущество, но то трябва да се използва само за конкретния проект, като дружеството няма право свободно да извършва разпоредителни сделки или да учредява обезпечения.
Публичният съдружник има блокираща квота при ключови решения независимо от дела си в капитала.
За конкретния проект може да се създаде и отделно проектно дружество, предназначено единствено за изпълнението му.
В договора подробно трябва да се опишат плащанията, финансовият модел, индексацията, рисковете, търсеното качество на услугата, контролът, санкциите, в какъв случай се прекратява, какво се случва с имуществото след края на договора, какви са екологичните задължения.
Промени в договора се правят само при непредвидени обстоятелства. Ако страните не се разберат, договорът може да бъде прекратен и от двете страни.
При неизпълнение на договора публичният партньор може да го прекрати предсрочно без предупреждение. В такъв случай частникът продължава да поддържа услугата до поемането ѝ от нов оператор, но за максимум 6 месеца.
Промяна на срока на договора може да се прави, но с не повече от 1/3 от първоначалния. Частният партньор обаче не може да се замени с друг.
При нарушения на условията, описани в закона, сключилите договора се глобяват с между 2500 и 5000 евро, или с между 5 хил. и 10 хил. евро, ако сключилият договора е министър. От 1000 до 3 хил. евро е предвидената санкция, ако публичният партньор не публикува на официалната си интернет страница процедурата за избор на частен партньор.
