Кризата свали български бизнесмен от ролс-ройса му и го качи на трамвай. Собственикът на "Свилоза" Красимир Дачев вече използва това превозно средство, разказа самият той.
До масовото возило прибягнал не само за да свие мениджърските си разходи. Така спестявал и време при придвижването в столицата. "При този трафик в София се хващам на бас, че ако се кача на трамвайчето, а вие на кола, ще стигна по-бързо до центъра", обясни Дачев и за уверение извади от джоба си билетче за градския транспорт.
През февруари бизнесменът, който има хеликоптер и ролс-ройс, бе принуден да затвори свищовското предприятие за целулоза.
- Ясно е, че вече живеем и в България в криза, за какво се сещате първо, когато чуете тази дума, г-н Дачев?
- За кризата не трябва да се говори, а да се действа. Непрекъснато бия камбаната, но явно тези, които трябва, не чуват. Нашите монополисти, както и банките, не се държат пазарно. В момента лихвите по старите ни кредити са двойно по-високи. Независимо че няма откъде да ги плащаме. Същото е, когато всички казват, че сме остров на стабилността. Щом е така, значи не ни трябват пари. А в същото време парламентът гласува, че тези, които имат следприватизационни задължения, могат да ги отложат. Това са противоречиви сигнали към обществото.
- За какво биете камбаната?
- От август започнах да обяснявам: наближава криза, да вземем мерки. Казваха ми да не създавам паника. Рецепторите ми обаче са навън. Ако продавам и купувам тук, щях по-късно да разбера, но експортноориентираните фирми първи усещат. Първо го почувствахме с инвестиционните машини, после с драматичното падане на световните борси, целулозата е борсова стока. Тя се срина на нива от 1998 г.
В същото време никой от монополистите не си мръдна пръста. Предизборното болшевизиране на всички партии пък е толкова смешно, че човек не знае с какви очи да го погледне. Българите сме много крайни. Ще стигнем дотам, че в края на годината 50% от горските компании ще са в реален фалит.В закона е записано, че не могат да фалират, и това е цирей, който ще създаде проблеми.
- Вие какви мерки взехте срещу кризата?
- Имам тежък атавизъм - социално ангажиран съм. Това ми пречи, както и на много български предприемачи. Трудно се разделяме с работници.Мой приятел ми разказваше как се прави в САЩ - събраха ни една сутрин и един с мегафон извика - проба, проба, уволнени сте.
И това е Мъчително се разделяме с пенсионери, с хора, които отдавна е трябвало да уволним. Вече започнахме да разглеждаме кой е кадърен и кой не. Да се вглеждаме в хората, които струват, за да ги ценим и да измислим как да ги мотивираме. Вижда се сплотяване и от страна на самите хора. Положението се влошава - на пазара няма пари.
- Защо спряхте "Свилоза"?
- Мога да ви покажа кривата на развитие на суровините според Световната банка. От 2007 г. в Германия и средно за Централна Европа най-ниската точка на цените е декември 2008 г. В България тогава е най-високата. Как, когато съм извън пазара, да продължа. Цената на всички енергоносители, на стомана, мед, алуминий, всичко слезе надолу, апри нас е обратното.
Това е бранш, който се развиваше добре - сериозни чужди инвеститори, дървесината се преработва тук, т.е. създаваме добавена стойност. Отрасълът обаче се срива пред очите на всички. Това е убиване на държавния интерес.
- Ще се възползвате ли от социалната мярка за доплащане от държавата на работниците?
- Ще подадем книжата, въпреки че положението е деликатно. В сравнителния период за 2007 г. не работехме, тогава започна реконструкцията.
- Какви проекти замразихте?
- Имаше две готови за покупка фабрики - в Молдова и Гърция. В Румъния бяха две. Освен това и фабрика за хартия на терена на "Свилоза". Има и още един проект, който ще се опитам да оживя. Той е за изграждане на когенерационна мощност около 50 мегавата. Другите проектиза незнаен срок са във фризера.
- Какви са най-рационалните действия, как трябва да реагира бизнесът?
- В нашия сектор - ще започнем да купуваме дървесина от чужбина. С това цели райони ще се обрекат на глад и мизерия, а и престъпления. Помните ситуацията, след като спря заводът в Разлог, където поминъкът беше добиване на дървесина. Започна нелегален износ, убийства. Има ресурс, от който държавата може да получава сериозни пари, да ангажира хора. Вместо това гората умира.
- Колко са вече освободените в сектора?
- Аз ще стискам още малко, но вече са хиляди. Анонсът на "Монди" (завода за хартия в Стамболийски, бел. ред.)е, че като свършат складовите наличности на дървесина, ще спрат
Стои въпросът дали въобще да се изнесат от България. "Кроношпан" също намали покупките. Имайте предвид, че 20-30 хил. са ангажирани само за да ни доставят дървесина, т.е. в момента не работят.
- Какви загуби генерирахте досега?
- След като спрях да работя, намаляха решително. Бяха много, като работех - около 3,3 млн. на месец.
- В такава ситуация ли е бизнесът - неработи, за да не губи?
- За тези, които купуват в България суровини и продават навън, е така. Като спрях, загубата е 500-600 хил., които са за заплати.
- Кои разходи орязахте вие като мениджър?
- Ползвам трамвай.
- Имате хеликоптер, а се возите на трамвай?
- Да, какво лошо има? При това движение в София се хващам на бас, че ако се кача на трамвайчето, а вие на кола, ще стигна по-бързо до центъра.
- Промениха ли и другите бизнесмени поведението си?
- Всеки реагира, както намери за добре. Нямам намерение да продам ролс- ройса, даже ще пристигне втори. Поръчал съм го, платил съм преди година аванса. Но положението не е розово. Някои злорадстват - ето сега богатите хора ще видят. Няма да видят.
Ако си имал 5 млн., ще станат 2. Проблемът е за хората, които работят ден за ден. Това ме притеснява, това са моите партньори. Искам да се чувстват спокойно, да знаят, че децата им ще завършат, ще имат възможност да ги подкрепят.
- Чуждите инвеститори разпродават активите си тук, изнасят се. Да очакваме ли и българските да започнат да го правят?
- Не, този, който е истински инвеститор, няма къде да бяга. Рано или късно ще се разбере величието на българския предприемач, на човека, който е направил инвестиция, развива я тук. И всички се опитват да му пречат.
Българският предприемач в тези условия е герой. Както навремето имаше майки героини, герой на труда. Това са хората сега, които трябва да се приветстват, на които трябва да им се свали шапка. В България продължава активно да се мразят богатите.
- Може би, защото има много бедни.
- По целия свят има. Може би бандитите, които станаха богати от нищо, дразнят хората. Виждаш ги по коктейли, в ресторанта. Стоят с охраната, не можеш да влезеш.
- Какви сигнали постъпват в БТПП от фирмите?
- Фирмите чувстват много тежко това фаворитизиране на банките. Гръбнакът на една икономика е индустрията. Пари пари не правят.
- Има ли опасност банките да разпродават обезпеченията на фирмите?
- В този момент ще е самоубийствен ход на банка, ако започне да разпродава. Цената на всичко, което заложихме, се намали многократно. Банките сега са в ролята на онзи цигански катун, който събира всичко, което види.
Знаете вица - малкият Хасан хвърля в каруцата мотика, а баща му реагира - това да го хвърлиш, махай го, с това се работи. Банките могат да продадат сгради, но фабриката трябва да я управляваш, да инвестираш, да сложиш на входа, за да изкараш на изхода. Концентрирането върху банковия сектор като начин за излизане от кризата е абсурдно.
- Къде трябва да е концентрацията?
- В производството и пазара. Там се генерират парите.
- Как се държат международните партньори?
- Единственото активно разбиране, което получаваме, е от тях и от международните финансови институции.
- Преди време прогнозирахте, че в средата на март 30% от индустрията ще затвори. Какви са очакванията сега?
- Натам отиваме. Не са променени.
- Беше ли подготвен бизнесът?
- Никой не е бил готов. Ние реагирахме адекватно, събирахме партньори, доставчици, обяснявахме, че трябва да се гледа това, което става по света.
