Изборите за парламент през 2005 г. Трима млади икономисти от един и същ институт са на предни места в листите на ОДС в София. “24 часа” тогава ги нарече “юпитата на СДС”. Единият се казва Мартин Димитров и му предстои да стане депутат и да се издигне до лидер на СДС. Другият е Георги Ангелов - той не успя да влезе в парламента, но пък го чака медийна популярност. Третият е Димитър Чобанов.
Тогава те работят в неправителствения Институт за пазарна икономика, създаден през 1993 г. (Кои и как родиха ИПИ - виж по-долу).
Той нашумя, когато през 2004 г. изпълнителният му директор Красен Станчев поиска у нас да се въведе плоският данък от 10%.
Станчев е преподавал в УНСС. Сред известните му студенти са Милен Велчев и Георги Кадиев.
Георги Ангелов редактира бюлетин за плоския данък в института. Негова е инициативата да се правят алтернативни бюджети - един почин, който върви и до днес. Друга известна инициатива на ИПИ е да пресмята всяка година деня на свободата - когато сме платили данъците си и спираме да работим за държавата.
През годините хора, минали през ИПИ, оформиха нещо като кръг “Макроуоч”. В него освен Ангелов и Чобанов са Светла Костадинова, сегашен изпълнителен директор на института, Лъчезар Богданов и Георги Стоев от “Индъстри уоч”, Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, Георги Прохазки.
През ден може да ги видите, чуете и прочетете по всевъзможни медии да говорят твърдо за финансова дисциплина, реформи, плоски данъци и намаляване ролята на държавата в икономиката. Веднъж на няколко месеца дават колективни пресконференции. Последната бе миналата неделя, когато предупредиха, че ако не затегнем харчовете, ни чака гръцки сценарий.
Наблюдатели припознаха, че тях има предвид Иван Костов, като каза преди месец: "...Ако не знаеш какво ще се случи след 3-6 месеца, значи нямаш експертиза, ти си бърборко, коментираш баналности..."
Всеки човек има право на лично мнение, коментира Светла Костадинова. Впрочем и дъщерята на експремиера Яна Костова, от 2007 г. е в УС на института.
Най-общо казано, ИПИ наблюдава правенето на икономическата политика в парламента, правителството и въобще от администрацията, както и прилагането на регулациите и ефектите от тях на практика. "Ние вярваме в принципите на икономическа свобода и прилагаме тези критерии към всичко, което анализираме. Независимо кой е на власт и какво е обещал. Оценяваме какво се случва към момента", обяснява Светла Костадинова. В този смисъл те не подкрепят безрезервно всяко правителство. Напротив, във всеки момент, когато някакво управленско решение би попречило на конкуренцията и на свободата на избора, икономистите от института веднага и винаги излизат със своите анализи и аргументи.
В ИПИ не се смятат за по-умни от икономистите в министерствата и другите НПО. Но стриктно се придържат към принципите, в които вярват. А те са: свободен пазар, свободна конкуренция, ясни правила и никакви изключения за никого.
От създаването на ИПИ досега са управлявали 5 правителства.
Реакциите им към анализите и критиките на икономистите от института към политиката са разнопосочни. Имало е случаи, когато предложенията на ИПИ са се обсъждали на съответното правителствено равнище, казва Костадинова.
Нормално е, има различни гледни точки към живота и икономическото развитие. Често целта е една - примерно как хората да печелят повече. Но са различни възгледите за пътищата, по които може да се стигне до това. Това провокира съответни дебати и понякога те раждат най-доброто решение. И министрите преценяват какво да се прави, обяснява Костадинова.
Защо икономистите от ИПИ не успяха да предвидят световната финансова и икономическа криза? "Не вярвам да има икономист, който да е предрекъл кризата с подробности.
Поне в България няма. Отдавна се знаеше, че ще се случи нещо подобно, но не и точно кога и в какъв размер", отговаря Светла Костадинова.
Експертите от ИПИ не се наемат да прогнозират конкретно и кога България ще излезе от кризата.
В ИПИ имат и много забележки към правителството, което все още повече говори, отколкото действа. Според икономистите няма конкретни идеи за пенсионната реформа, след първоначално доброто начало се наблюдава отстъпление в образователната система, силно колебание има в здравната реформа.
Светла Костадинова отказва да пише оценка на сегашното правителство. Смята обаче, че то трябва да действа по-решително. Но и оценява, че България по някои макропоказатели се справя най-добре и дори е давана за пример в Европа.
ПЕНЧО КОВАЧЕВ, ЮРИ ВЕЛЕВ
Люпилня на кадри
За 17 години Институтът за пазарна икономика (ИПИ) се превърна в истинска люпилня на мозъци - икономически коментатори и дори политически лидери.
От института тръгва кариерата на Мартин Димитров, който на изборите през 2005 г. влезе в парламента, а днес освен депутат е и лидер на СДС.
Заедно с Димитров тогава от СДС се кандидатира и Димитър Чобанов, но не успя да влезе в парламента. Той също е кадър на ИПИ, преподава и в УНСС. Доволен е, че и на двете места контактува с млади хора, които имат нестандартни идеи.
Професионалният път и на Георги Ангелов започва от ИПИ. От началото на 2006 г. е в "Отворено общество". Член е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация.
Лъчезар Богданов започва да работи в ИПИ още като студент в УНСС. В института изкарва 7 години. За един от най-големите си приноси там смята създаването на интернет сайта за икономически знания www.easibulgaria.org
В началото на 2004 г. с двама колеги, също от ИПИ - Асенка Христова и Георги Стоев, Богданов създава "Индъстри уоч" - изследователски и консултантски бутик, който прави анализи за бизнеса, международните институции и широката общественост.
Красен Станчев: Тръгна с $ 2000, Огнян Пишев е кръстник
Идеята за създаването на института е на Огнян Пишев (икономически съветник на президента и посланик на България в САЩ (1991-1994 г.) Той измисли и името му.
Идеята за такава НПО се обсъждаше няколко пъти и донякъде се осъществи от групата, която правеше програмата на СДС за изборите за ВНС през 1990 г.
В групата влизаха Румен Аврамов, Димитър Луджев, Огнян Пишев, моя милост, Ренета Инджова... много хора. Част от тях работиха с групата на Ричард Ран и Роналд Ът, дошли по поканана правителството на Луканов. Д-р Желю Желев, след избирането му за президент на 1 август 1990 г., имаше нужда от икономически съветници и всички се преместихме в президентството, включително и проф. Любен Беров.
След приемането на новата конституция част от хората отидоха в Агенцията за икономическа координация - правителствения мозъчен тръст, ръководен от Венцислав Антонов и Румен Аврамов, разбит от министър Гечев и възстановен при следващото правителство под ново име. Други отидоха в БНБ и май само аз не бях никъде.
Истинската създателка на института е една позната на Ричард Ран. Казва се Марго Мейкол. Тя направи корпорация от един човек във Вашингтон. Кандидатства по програма за развитие на Държавния департамент, която да създава мозъчни тръстове в страните от Източна Европа. Ние бяхме първият такъв тръст. Номинално учредителният капитал на ИПИ е 2000 долара. От тях 1000 са от Марго, останалите ги дадохме учредителите. Получихме и частично дарение от фондацията "Фридрих Науман", които ни приютиха срещу работа. Второто дарение беше от "Отворено общество" - 50% от наема за 6 месеца - 3000 долара. Третото дарение е от Робърт Крибъл, известен американски адвокат и бизнесмен.
