Расте ли потреблението на българина и най-вече – има ли вероятност да се върнат времената на потребителски бум отпреди световната финансова криза? Когато кредит от банка не беше получил само този, който не беше поискал?
Нивото на потребление се мери с десетки показатели, но всичките може да се разделят на две основни групи – дълготрайни стоки, например жилища, превозни средства, мебели, домакински електроуреди и други такива стоки, и потреблението на бързооборотни стоки, каквито са храните.
Данните засега показват неоспоримо, че
от средата на
2016 г. насам
потреблението на българина се увеличава. Но темповете нямат нищо общо с годините между 2003-а и 2010-а, когато ръстът на продажбите на някои стоки се удвояваше всяка следваща година.
Единствените що-годе достоверни данни за продажбите на жилища са тези от Имотния регистър. Макар че той не прави разлика дали сделката е за жилище, или за нива, все пак се вижда, че през 2010 г. има рязък спад - от 200 678 през 2009 г. сделките изведнъж падат на 182 376 на следващата година.
Известно раздвижване има през 2015 г., когато имотните продажби се увеличават до 230 321. Но това най-вероятно се дължи на ефекта от изплащането на депозитите от КТБ. По същото време лихвите по депозитите в банките вече бяха доста ниски и много брокери открито се радваха, че хората с изплатени депозити най-вероятно ще си купят жилища с тези пари, за да ги спасят от обезценяване. Това раздвижване трая само едно лято – на следващата година броят на сделките отново падна до обичайните си за последните години нива.
През цялата 2016 г. например в София са продадени около 25 000 жилища. Което изобщо не може да се сравни с 45 000 жилища, продадени през 2007 г.
Последните данни от Имотния регистър – за първото и второто тримесечие на 2017 година, сочат, че специално в столицата, където пазарът е най-развит, броят на сделките е
по-нисък в сравнение
със същия период
на миналата година. Дали това се дължи на големия обем продажби на ново строителство, което все още не е завършено и затова не е влязло в статистиките, както твърдят брокерите, тепърва ще се види.
Купуването на нови автомобили е друг важен маркер, който показва дали има раздвижване в потреблението. Наскоро Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA) съобщи, че продажбите на нови коли в рамките на целия ЕС през юни са вече на равнището на юни 2010 г. - последния месец преди тази индустрия да бъде ударена от кризата. С други думи този пазар има
най-доброто си
представяне от
10 години насам
с продадените през месеца 1,5 млн. нови коли.
В тази класация България се представя доста добре, защото продадените през юни т.г. у нас 3206 нови коли представляват ръст от 31,4% на годишна база. А за цялото първо полугодие на 2017 г. у нас са продадени 14 749 нови коли срещу 12 361 през същия период на 2016 г., което прави ръст от 19,3%.
Всъщност ръстът на продажбите на нови коли в България е устойчив от 2010 г. насам, след като имаше рязък спад. За България рекордна засега по продажби на нови автомобили е 2008 г. с 57 927 коли. През 2016 г. броят им е почти наполовина по-нисък и вероятно ще трябват още доста години, докато достигне предкризисните си нива.
Продажбите на скъпа потребителска техника няма как да бъдат засечени освен косвено чрез ръста на потребителските кредити и донякъде от данните на НСИ.
Кредитите, раздадени на домакинствата у нас, към момента са на стойност 18,7 млрд. лв. Ръст се наблюдава от средата на 2016 г. насам, но е много малък – от порядъка на 4 до 5 процента на годишна база през различните тримесечия. Дотогава имаше дълъг период на намаляване на тяхната стойност. Възможно е през това време да е имало и раздаване на нови потребителски кредити, но върху крайния резултат е оказвало влияние изчистването на старите.
В България рекордът на пари, раздадени като потребителски кредити, е бил достигнат към края на 2009 г., когато
сумата е била
19,1 млрд. лв.
Оттогава до средата на 2016 г. имаше непрекъснат спад.
Разбира се, потребителски кредити не се отпускат само за закупуване на хладилници и телевизори, а и за ремонти, обучение в чужбина, пътувания. НСИ има отделна статистика за броя и стойността на закупените хладилници, фризери, перални, прахосмукачки и бойлери.
При всички тези стоки се наблюдава една и съща тенденция – спад през периода 2010-2013 г. и постепенно увеличаване след това, като темпът се засилва по-значително през 2016 г.
Що се отнася до
пътуванията на
българи в чужбина,
там тенденцията е на устойчив ръст, който също се засилва през последните около 12 месеца.
Този ръст засяга екскурзиите, защото през последното десетилетие винаги около една четвърт от пътуванията навън са служебни. Поводът за всички останали са или гостуване при близки и познати в чужбина, или екскурзии.
През месец май на последните четири години например пътуванията на сънародниците ни зад граница са: 427 504 през 2014 г., 483 698 през 2015 г., 564 771 през 2016 г. и 653 337 през 2017 г. Т.е. ръстът, който през 2015 г. е бил 13,1%, през 2017 г. е вече 15,6%.
Същото се случва, и то в още по-голяма степен и през останалите отпускарски месеци – юни, юли и август. Ръстът на пътуванията на българи зад граница в тези месеци през 2016 и 2017 г. достига до 20%.
Храните и особено лекарствата трудно могат да послужат като доказателство за нарастващи покупателни възможности на населението. Защото, каквито и катаклизми да настъпят в икономиката, тяхното потребление остава нееластично, както казват икономистите, т.е. относително стабилно. Неслучайно хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост останаха най-слабо засегнати от финансовата криза.
Радващото при храните е, че техният дял
в общите разходи
на домакинствата
непрекъснато пада
- от 37,2% през 2010 г. до 30,8% през 2016 г., като тази тенденция е постоянна.
При консумацията на храни се забелязват и други тенденции. Когато се гледат данните на НСИ, се вижда, че от 2010 г., когато бяхме на дъното на кризата, до края на 2016 г. продуктите, чиято консумация видимо намалява, е на храни, които съвременното здравословно хранене отрича.
Например от 2010 г. до края на 2016 г. консумацията на хляб е намаляла с около 15%, малко по-леко намалява консумацията на колбаси, но на месо се увеличава. Потреблението на бяло саламурено сирене намалява за сметка на всички останали сирена, които са вносни и са по-скъпи.
Консумацията на маргарин е намаляла почти наполовина в сравнение с 2010 г. за разлика от маслото, което се е увеличило двойно. Друг е въпросът, че количествата все още са несъпоставими – потреблението на маргарин в България сега е двойно по-голямо от това на краве масло. Но през 2010 г. е било четворно по-голямо.
Макар и не толкова чувствително, се
вдига потреблението
на пресни плодове
и зеленчуци.
Всъщност едно от доказателствата за нарасналите претенции на българския потребител е, че големите търговски вериги, въпреки непрекъснатото си разрастване, явно не могат да задоволят изискванията. И се наблюдава точно обратното на това, което мнозина пророкуваха преди 10-15 години - че веригите ще убият малките магазини.
Особено в големите градове има видим възход на малки магазинчета, които предлагат или произведени по занаятчийски начин храни, или фермерски продукти, или биопродукти. Което нямаше как да се случи, ако липсваше платежоспособно търсене.