В България реалният ръст на средната работна заплата за десет години /от 2009 г. до 2018 година/ е 87 процента, но в същото време българинът остава най-беден в ЕС - и като абсолютна, и като относителна бедност. Този извод може да бъде направен от проучване на Европейския синдикален институт, публикувано наскоро и представено от лидера на КНСБ Пламен Димитров на кръгла маса "Европейският стълб за социални права - стълбът на бъдещето на Европа", предава БТА.
Форумът е организиран от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт".Пламен Димитров припомни искането на КНСБ за увеличение на доходите между 12 и 15 процента всяка година, което означава минимална работна заплата от 650 лева от 1 януари следващата година. Синдикатът иска и въвеждане на стартова минимална работна заплата за висшистите, която да едно и половина спрямо минималната за страната, или 1000 лева от 1 януари догодина.
Попитан кога минималната работна заплата в България ще стане 650 лева, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков каза пред журналисти, че съгласно програмата на правителството това ще стане от 2021 година. По повод искането на КНСБ заплатите ежегодно да се увеличават с 15 процента, министърът каза, че те вече се увеличават с двуцифрено число, това е политиката, която правителството води чрез изпълнение на програмата си за увеличаване на минималната работна заплата, високият й ръст е в основата на бързото нарастване на средната работна заплата.
Според данните на Европейския синдикален институт България е лидер в нарастването на средната работна заплата, каза министър Бисер Петков и допълни, че реалният ръст от 87 на сто за периода след кризата е значително повече от ръста на втория в класирането на десетте европейски държави с растеж над 20 процента - Румъния, която с 34 процента ръст. Следват Полша - 30 процента, Латвия - 21 на сто, Литва, Словения и Естония - с по 20 на сто и Чехия - 17 на сто, оповести Пламен Димитров. Десет държави имат спад на реалната средна работна заплата - Гърция - с 23 процента, Хърватия - 11 на сто спад, Кипър 7 на сто и др. Португалия, Испания и Италия с по един-два процента. Белгия и Финландия отбелязват нулев растеж.
По думите на министър Бисер Петков, тъй като има различна база, тези високи самостоятелно ръстове на средната работна заплата не са довели до сериозно относително повишаване на средните работни заплати спрямо средноевропейските, България продължава да бъде с най-ниски нива на заплащане. "Целта както на синдикатите, така и на правителството е повишаване на заплатите, но за да е устойчив този ръст, трябва да се обърне внимание и на по-високия ръст на производителността на труда", каза Петков и допълни, че статистиката показва, че ръстът на заплатите е изпреварващ този на производителността на труда.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров коментира по темата, че казаното в книгите все повече се опровергава от практиката, защото дигиталните трансформации все повече откъсват растежа на доходите в реалния сектор от производителността на труд. Старата максима все повече става невярна, затова е възможно и ще става все повече възможно разминаването, допълни той. 15 процента значат 100-150 лева над заплатите, които в момента хората получават и са напълно постижими, каза още Димитров. Така за четири години ние ще стигнем заплата в страната, която приближава 1000 евро и тогава много от българите, които са навън, ще дойдат обратно в родината си, коментира Димитров.
Въпреки позитивните данни за ръст на заплатите, България е на показатели, които ни отреждат незавидно място в Европа. БВП на България на глава от населението е 51 на сто от средното ниво на ЕС, средната работна заплата е 40 процента по паритетна покупателна способност от средноевропейската, при производителност на един зает около 45 на сто от средноевропейската.
Пламен Димитров припомни, че минималната работна заплата на България е най-ниската в ЕС, две трети от българските работници получават по-малко от средната работна заплата в страната, която е 1135 лева. Неравенствата се задълбочават - има дълбоки неравенства между работещите българи, каза още той. Получаващите минимални доходи устойчиво са 400-500 хиляди души, около 600-800 хиляди са работещите бедни.
От Конфедерацията искат да се изпълни както на европейско, така и на национално ниво заложеното в Европейския стълб за социалните права - минималната заплата да стане поне 60 на сто от медианата работна заплата. В стълба се обръща внимание на колективното трудово договаряне, като целта е до 2025 година минимум 60 процента покритие с колективни трудови договори във всички отрасли.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков припомни постигнатото по време на българското европредседателство по отношение на позицията на страната ни за засилване на социалното измерение на Европа и подкрепата за изпълнението на стълба като навременна, ориентирана към бъдещето инициатива. Той посочи, че към момента министерството заедно със социалните партньори идентифицират области за усъвършенстване на трудовото законодателство, като сред тях са заплащането на труда, колективното трудово договаряне и други.
Въвеждане на заплата за издръжка е европейска инициатива, която се подкрепя от КНСБ, каза Пламен Димитров. Синдикатът настоява и за Национална стратегия и програма за цифрови умения, като да поискаме целево от дигиталния фонд на европейско ниво около 1 милиард евро за това.
Заместник-министърът на образованието Деница Сачева говори за необходимостта от допълнително финансово стимулиране на дигиталните умения на хората. Тя отбеляза, че мобилността е изключително висока при младите хора, като една от първите причини те да напускат страната е образованието. Затова, по думите на Сачева, инвестициите във висше образование стават ключови по важност. За първи път от шест години в последните доклади на ЕК се отбелязва, че намаляват преждевременно напусналите образователната система от 13,8 процента на 12,7 на сто, което е положително, но сме далеч от националната цел до 2020 година да стигнем до 11 на сто, допълни заместник-министърът на образованието Деница Сачева.
Според Пламен Димитров решенията, които бяха взети през 2015 година, когато беше направена пенсионната реформа, са в правилната посока. Така лидерът на КНСБ Пламен Димитров коментира случващото се около промените в методиката за изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсиите.
Той допълни, че е сигурен, че решенията от 2015 година и занапред ще бъдат следвани, защото са в посока на стабилизиране на осигурителния принос и правата. По думите на Димитров справедливостта между това какво плащаме като осигуровки и какво получаваме от системата е важна, защото ако я няма, "никой няма да иска да плаща осигуровки върху реални заплати и ще получава повече, както има такива случаи".
От друга страна - двете стъпки наведнъж с отпадането от методиката за изчисляване на индивидуалния коефициент на трите най-добри години от преди 1997 година и тези за периода 1997 -1999 година станаха невъзможни за прилагане и много хора щяха да пострадат, допълни Пламен Димитров. Затова стъпката назад е обоснована, допълни той.
През 2015 година, когато беше направена пенсионната реформа, беше заложено от 1 януари 2019 година от формулата да отпаднат трите най-добри години преди 1997 година. При обсъждането на проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 година се добави и нова стъпка - отпадането на годините в периода 1997 - 1999 година, като в методиката останаха само годините след 2000 година. След обществено недоволство от приетите промени, беше предложено хората да могат да избират по коя методика /старата или новата/ да се пенсионират. До 2023 година хората ще имат право на този избор, след това ще се пенсионират само по новата методика, е заложено в проекта за промени на КСО, които вчера бяха единодушно приети на първо четене от парламентарната социална комисия.
В становището на КНСБ по законопроекта се отбелязва, че сериозно безпокойство буди фактът, че с изменението се възстановяват възможностите за злоупотреби, чрез създаване на неистински трудови биографии именно за периодите обект на избор. Само в София между 2016 и 2018 година органите по пенсионно осигуряване са подали 115 сигнала за установени от тях документи с невярно съдържание. От КНСБ смятат, че срокът от 4 години до 2023 година, би могъл да се ограничи. Те не виждат и обосноваване на срока за избор в мотивите на вносителите.
"Като организация, защитаваща интересите на осигурените, приемаме, че вносителите на проекта разполагат с повече надеждна информация от нас и предлаганото изменение е добре премислено и отговорно решение, което по-справедливо да отчита осигурителния принос на лицата, а не е плод на конюнктурна ситуация", заявяват от КНСБ в становището до социалната комисия в НС.
