Омбудсманът Константин Пенчев препоръча на министъра на финансите Симеон Дянков и на управителя на БНБ Иван Искров да предприемат действия за защита правата на потребителите на услуги, предоставяни от банките. Това съобщиха от пресцентъра на защитника на правата на гражданите.
По повод подадени до него жалби, омбудсманът констатира проблеми, свързани с нормативната уредба и дейността на банките, като изпрати препоръки до министъра на финансите и управителя на Българската народна банка. Според него правата на гражданите като потребители не са защитени в достатъчна степен и често са нарушавани от кредитните институции.
Основният проблем е едностранната промяна на лихвения процент от страна на банките и съдържането на неравноправни клаузи в общите им условия. В чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции липсва критерият „обективност" при промяна на лихвения процент.
„Редакцията на разпоредбата дава възможност на банките да определят условията, при които може да се променя лихвата по кредити, без да спазват някакви установени критерии. По този начин няма възможност за контрол от страна на БНБ доколко условията, определени от банката, при които може да се променя лихвата, са обективни и оправдани или са средство за необосновано прехвърляне на определени рискове от кредитната институция на кредитополучателите" - категоричен е омбудсманът.
Той напомня и за разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, според която „доставчикът на финансови услуги си запазва правото, при наличие на основателна причина, да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя ...".
Липсата на критерии за условията, при които може да се променя лихвата и несъгласуваността на нормативната уредба, води до различно тълкуване на задълженията на кредитните институции и създава предпоставки за нарушаване правата на потребителите.
„На практика се оказва, че законът позволява на банките да променят едностранно лихвените проценти, без критерии за условията на тази промяна и без контрол" - констатира омбудсманът.
Това е нормативно позволено и в Закона за потребителския кредит. Основният проблем е в дефиницията на „референтен лихвен процент" - лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита.
Съгласно закона, той представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология. В писмото си Константин Пенчев пише, че с тази дефиниция отново се дава възможност на банката едностранно да променя лихвения процент, като избере опцията референтният лихвен процент да е индекс, изчисляван по определена от нея методология, която не подлежи на контрол и няма нормативно определени изисквания за включените в нея показатели.
„Действащата уредба не кореспондира с чл. 19, ал. 2 от Конституцията, съгласно която законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Възможността да се променят едностранно договорите за кредит, без обективни критерии за условията на тези промени, поражда съмнение за противоконституционност", заявява Пенчев.
В писмото си омбудсманът изразява подкрепата си към приетия Закон за ограничаване на плащанията в брой, позволяващ плащането на задължения към бюджетни предприятия да се извършва чрез картови плащания на ПОС устройства, без гражданите да дължат банкови комисионни и такси. Той е категоричен, че по този начин се решава проблемът с неприемливата практика банковите такси за транзакцията да надвишават самото плащане - въпрос, по който е сезиран многократно.
Константин Пенчев настоява за максимално бързо прилагане на закона. „Отчитам интересите на търговските банки и сложността на проблема, но за да не остане нормативната уредба само хубава идея, апелирам, като компетентни органи, да направите всичко необходимо в рамките на правомощията си, сроковете за преминаване към този вид разплащане да бъдат възможно най-кратки", пише Пенчев.
