70% от леките автомобили у нас са на над 15 години
Въвеждат повече изисквания към техническите прегледи на колите втора ръка при първоначалната им регистрация
На всеки 12 млн. пропътувани километра става по едно произшествие
Безплатно паркиране в синя/зелена зона, безплатни зарядни станции, данъчни облекчения, субсидиране, рестрикции за замърсяващи автомобили и вътрешно производство на електромобили - това са мерки за обновяване на автомобилния парк в България със срок 2023 г. Предвидени са в тригодишния план към проекта за нова Национална стратегия за пътна безопасност. Мотивът за тях е, че 70% от леките автомобили у нас са на над 15 години.
Засилване на изискванията към техническите прегледи на колите втора ръка при първоначалната им регистрация предвижда стратегията. Предлага се също при катастрофа да се изследва връзката между техническото състояние на автомобила и настъпилото произшествие.
Планът до 2023 г. предвижда също купуване на оборудване за мобилни технически прегледи на пътя. Въвеждат се и ограничения за монтиране на различни съоръжения в автомобилите, които застрашават безопасността на участниците в движението - допълнителни фарове и светлини, портативни телевизори, ролбари и други модификации, които променят заводските параметри.
Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата 2021-2030 г. беше изготвена от Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата”. След като премина обществено обсъждане, в момента е на съгласуване между министерствата. Когато приключи и то, ще влезе за одобрение в Министерския съвет. Към нея е приложен и тригодишен план - до 2023 г., включващ мерки, отговорности и срокове за изпълнение, придружени от формуляри за областни и общински планове.
Преди набелязаните мерки за следващите 10 г. първата част на стратегията “поставя диагнозата” чрез задълбочен анализ на ситуацията с пътната безопасност у нас.
Най-много катастрофи с пострадали стават през август, средно 725 на година, вторият натоварен с ПТП-та месец е юли – 710, следван от септември с 664 души. Подобна е динамиката по месеци и за загиналите, показва анализът.
Най-рисковият ден за пътуване е петък с 1088 катастрофи на година, а най-безопасно е в неделя – с 873 тежки произшествия с наранявания и смърт. Часовият пояс, в който тежките инциденти на пътя са най-много, е между 16 и 19,59 часа. Часовете с най-малко ПТП с наранявания и смърт са между 2 и 5,59 часа.
В статистиката на загиналите водят шофьорите на леки автомобили - 226 на година, след тях са пътниците – 184, пешеходците – 145, най-малко загинали на година са водачите на камиони - 17, следвани от велосипедистите – 27 и мотористите – 49.
В сега действащата стратегия за 2011-2020 г. е поставена цел за намаляване с 50% на броя на загиналите спрямо базовата 2010 г. Днес обаче се отчита, че тя е непостижима. През базовата 2010 г. по пътищата на България при катастрофи са загинали 776 и са били ранени 8078 души, 2451 от които тежко. През 2019 г. живота си са загубили 628 души, a 1937 са били тежко ранени. В едно нещо обаче се наблюдава устойчив спад към 2019 г. и това е при тежко пострадалите – около 20%. В ЕС средните стойности са 21%.
Според анализа на агенцията най-безопасни са автомагистралите. По данни от преброителните пунктове на Агенция “Пътна инфраструктура” моторни превозни средства по аутобаните в страната средногодишно изминават около 3,6 млрд. км. По тях за една година настъпват средно по 275 тежки катастрофи, което означава една на всеки 12,9 млн. пропътувани километри.
По-смъртоносни са първокласните пътища, по тях средногодишно моторните превозни средства изминават около 3,9 млрд. км, при което тежките произшествия са 744. Това показва, че едно тежко ПТП настъпва средно на всеки 5,2 млн. пропътувани километра. Към края на 2019 г. у нас са регистрирани 3 752 566 превозни средства, 70% са леки автомобили. Средната възраст на автомобилния парк в България е висока. Превозните средства над 15 години представляват почти 63%, а тези над 20 години надхвърлят 30%.
Средната възраст на леките коли е още по-висока. Близо 70% от тях са над 15 г. През 2019 г. в страната са настъпили 6730 тежки ПТП, в които са участвали близо 7000 леки автомобила. От данните не могат да се изведат статистически значими заключения за влиянието на възрастта на превозното средство за попадането му в катастрофа. Много по-видна е зависимостта между възрастта на автомобила и последствията при ПТП.
Процентът на ранените и загиналите спада с намаляване възрастта на автомобилите, за твърди в документа. Данните показват, че процентът на загинали при катастрофи спада двойно - от 5,58% при автомобили с първоначална регистрация преди 1990 г. на 2,27% при коли, регистрирани след 2010 г.
Като слабост в сега действащата стратегия за безопасност на движението са отчетени недостатъчна комплексност на мерките, както и липса на достатъчно информация за причините за катастрофите.
Затова новият проект за стратегия до 2030 г. обхваща регулаторната база, пътната инфраструктура, автомобилният парк, поведенческите модели на участниците в движението, контролната дейност, както и адекватната спасителна и спешна медицинска помощ.
А поставената цел е към 2030 г. загиналите по пътищата и тежко ранените да са намалели наполовина. В по-дългосрочен план - 2050 г., е заложена нулева смъртност. Такива са и целите на Европейския съюз.
Другата слабост е неефективността при събиране на глобите за нарушения на пътя, което води до усещане за безнаказаност. Преодоляването ѝ наложи спешни и поредни промени в досегашния Закон за движение по пътищата. Те предвиждат един фиш, който се издава от полицая на пътя, както и 30% намаление на глобата, ако се плати в рамките на 14 дни. Промените бяха одобрени от правителството и са в парламента, който обаче още не ги е разглеждал в комисиите. Срещу единния фиш – за нарушение и глоба, се обяви антикорупционната комисия, ръководена от Сотир Цацаров, която видя в промените предпоставки за корупция.
Така в момента веднъж има подготвена нова стратегия, втори път - чисто нов закон и спешна промяна на досегашния.
Неравномерна пътна мрежа, развита по-скоро в посока изток – запад, отколкото север – юг, което е задача за преодоляване, констатира документът за състоянието на пътищата. Фокусиране върху асфалта за сметка на сигнализацията, маркировката и крайпътното пространство, което е и по-евтино, е другият анализиран недостатък, за който се изискват бързи мерки.
Въведен е термин “пътища, толерантни към грешките на шофьорите” и той изисква идентифициране на местата с концентрация на катастрофи, инвестиции в тях, оценка на риска по групи потребители на пътя, управление на скоростта.
Насищане на пътищата с контролно-технически средства, тоест камери и рамки, както и координация между пътната полиция и АПИ с техните ресурси за наблюдение и контрол на пътя е друга задача, поставена в документа.
В стратегията са идентифицирани ключови показатели за безопасността на движение по пътищата. За всеки от тях обаче тепърва ще се определя процентът, който да се постигне.
Първият показател е процент от превозните средства, който спазват ограниченията на скоростта. Тя се контролира от автоматизирани технически средства и системи, нарушителите не се спират, а за нарушението се издава наказателен документ. Вторият е процентът на пътниците, които използват предпазни колани и системи за обезопасяване на децата.
Делът на шофьорите, които карат с алкохол в кръвта под наказуемия праг, е друг показател, чийто процент предстои да бъде определен. Четвъртият е процентът на водачите на мотори и велосипеди, които карат с каска. Ще се мери и процентът на шофьорите, които не използват електронни мобилни устройства зад волана.
Друг ключов индикатор е процентът изминато разстояние по пътища, които са с разделено движение в противоположните посоки с мантинела или зона, или пък с ограничение на скоростта.
Безопасността на превозните средства се мери с процент от новите леки автомобили, които имат Евро NCAP с ниво на безопасност, равно или по-високо от 4 звезди. Мотивът е, че технологиите в превозните средства за активна и пасивна безопасност са ключови.
