Собственици на фирми и мениджъри на високи позиции в големи компании изместиха мутрите от пазара на луксозни имоти, показват наблюденията на брокерите през последните години. Хора от сенчестия бизнес вече не са сред купувачите.
Част от тях били ударени от кризата и акциите на МВР и НАП и загубили финансовите си възможности. Някои пък заминали да живеят в чужбина. Имало и такива, които преминали в легалния сектор. Но дори и те не пазаруват луксозни къщи и апартаменти, защото има начин да бъдат разпознати.
Преди мутрите идвали с последни модели коли, често поръчкови. Купували имоти с кичозни фасади и кулички на покрива. Плащали с готови пари и никога не теглели кредит. Легендите за куфарите и дори чувалите с пари обаче не били валидни за последните 5-10 г. Преди на брокерите се налагало да броят с часове, да описват и проверяват всяка банкнота.
Оттогава продажбите стават с пари, преведени предимно по банков път, за които се попълват декларации за произход, твърдят брокерите. Те дори отказвали да обслужат клиент, ако не желае да попълни документа.
Другата разлика била в образованието и отношението към бизнеса. Сега идвали делови и интелигентни хора, добре информирани за пазара на имоти и с познания за бизнеса. Избирали внимателно, преценявали коя е най-подходящата оферта. "Направили са си домашното, преди да купуват", обичат да казват за тях посредниците.
Освен че не харесвали натруфените имоти, те не купували и построени преди повече от 5 г., защото не са по съвременните изисквания. Предпочитали класически дизайн и цялостна идея на изграждане, интересували се от архитекта, разпитвали и проучвали строителя.
Купувачите в момента са заможни, които имат готови пари. Те обикновено са между 35 и 45 г.,на високи или
средни позиции в големи компании или имат собствен бизнес. Идват от ИТ сектора, земеделието, от компании, работещи за износ - бизнеси, незасегнати сериозно или въобще от кризата. Старите играчи, свързани със строителството, недвижимите имоти и туризма, които пострадаха, изчезнаха от пазара на лукс имоти, казва Никола Стоянов, шеф на "Лукс имоти".
Весела Илиева, изпълнителен директор на "Юник Естейтс", обобщава, че луксозни имоти купували единствено българи през последните 2-3 г. След разгара на кризата чужденците се изтеглили и сега само наемали (виж карето). Напоследък се появили нови клиенти - българи, живеещи в чужбина, реализирани в банки или търговски дружества. Те купували скъпи имоти у нас най-често за инвестиция. Дори били склонни да платят повече. Илиева дава пример с имот на "Оборище", продаден за 430 000 евро, а според нея не струва повече от 380 000 - 400 000 евро. Иначе българските бизнесмени предпочитали къщите в Бояна, Симеоново и Драгалевци на цени 400 000 - 600 000 евро. За апартаменти давали 200 000 - 350 000 евро. Като цяло сделки за имоти над 1 млн. евро липсват с малки изключения. Като апартамент на бул. "Васил Левски", продаден за 1,25 млн. евро. Най-скъпо продадената къща била в Бистрица - 840 000 евро.
Сделки се реализират след 30-40% намаление на първоначално обявената цена. Според "Лукс имоти" дори има клиенти, които си набелязват имоти и ги следят с месеци. Когато цената им падне с около 20%, започват преговори. Имало клиент, който купил, след като видял 130 имота. Нормално обаче се правели по 13-14 огледа. Преди кризата били нужни само 5. Брокерите
не очакват сериозно намалени в цените на реално сключените сделки тепърва. От началото на 2011 г. нивата на действителни покупко-продажби са паднали към 10% спрямо края на 2010 г.
Продавачите на луксозни имоти са основно хора с финансови проблеми. Почти всички предложения са за имоти, купени със заем, отчита Весела Илиева. Някои били заложени като допълнително обезпечение към фирмени кредити. Ако основното е фабрика например, банките го приемали за по-рисково от луксозната къща и държали той да се продаде, но на по-висока цена. Това усложнявало сделката и често не можело да се намери купувач.
