
Китайската сонда "Тянвън-1" навлезе в орбита над Марс, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на официално съобщение.
Това е второто навлизане в орбита над Червената планета за два дена. Вчера това направи и сондата "Амал" на ОАЕ.
Китайският космически апарат има и роувър, който ще се отдели след няколко месеца, предава БТА.
Следващата седмица НАСА ще спусне роувъра "Пърсивиърънс" на Марс. Само САЩ досега са успели да осъществят кацане в тежките условия - осем пъти, като се започне от мисиите "Викинг".
На Марс сега работят спускаем апарат и роувър, а шест други мисии са на орбита - три американски, две европейски и една индийска.
Много мисии обаче не бяха успешни. На повърхността на Марс се разбиха руски и европейски апарат, а американски не успя да достигне дотам. Около десетина не успяха да навлязат в орбита.
И трите мисии, които този месец навлизат в марсианска орбита, бяха изстреляни през юли миналата година.
Сондата "Тянвън-1" е съставена от три елемента - орбитален модул, спускаем апарат и дистанционно управляем колесен роувър. Той е оборудван с четири слънчеви панела и работният му режим е изчислен за три месеца. Роувърът с размер на количка за голф трябва да осъществи анализи на почвата, на атмосферата, да направи снимки и да помогне за картографирането на Червената планета.
За кацането на повърхността на Марс китайският апарат ще използва парашут, въздушни възглавници и обратна тяга в опита си да се спусне в равнината Утопия на Червената планета. Там кацна и спускаемият модул на американския космически апарат "Викинг 2" през 1976 г.
"Тянвън-1" измина 470 милиона км до Марс. Това е вторият опит на Китай да изпрати космически апарат до Червената планета. През 2011 г. китайски орбитален апарат, който беше част от руска мисия, дори не излезе от земна орбита. Оттогава китайската космическа програма е напреднала значително. През декември мисията "Чанъе-5" беше първата, която върна лунни мостри на Земята от 70-те години на миналия век. Китай успя да спусне за първи път и апарат на малко изследваната далечна страна на Луната през 2019 г.