Министерството на отбраната отказа да оповести данни по колко часа във въздуха имат летците ни след обвинения, че генерали хабят ресурса, за да вземат повече пари
Българските военни пилоти летят опасно малко и това е една от основните причини за инцидентите със загуба на самолети, хеликоптери и живота на летци.
Подобен е и случаят с разбиването на посмъртно произведения в подполковник Валентин Терзиев в Черно море с неговия МиГ-29 по време на нощно учение на 9 юни.
Летецът, макар и първи клас, е имал само
12 ч и 50 минути
нальот от
началото на 2021
година до катастрофата на 9 юни. За цялата си кариера от 23 години във ВВС Терзиев пък е натрупал само 709 часа във въздуха на МиГ-29, което прави по около 30 часа на година, според обявеното от военния министър Георги Панайотов и началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов в дните след разбиването на изтребителя в Черно море.
За сравнение нормативът на пилот от НАТО е по 180 часа полети на година, а самият президент Румен Радев наскоро обяви, че един италиански пилот от авиобазата в Авиано на година прави повече часове във въздуха от цяла българска авиобаза.
Именно изпращането на летец с по-малко от 13 часа нальот на сложна мисия за нощна стрелба над море, която е изключително сложна, е една от причините за смъртта на Терзиев според неговата вдовица Димитрина Попова. Тя изтъква като причина съчетаването на нальота с натиска от страна на генералите Николай Русев (командир на авиобаза Граф Игнатиево), Димитър Петров (командир на ВВС), Петьо Мирчев (командващ учението “Шабла 2021” и зам.-командир на ВВС) и полк. Юрий Луканов (зам-началник на щаба на ВВС) стрелбата да бъде изпълнена докрай въпреки проблемите с пускането на мишената над морето, за които се признава и в доклада на военната полиция.
Полетите над море нощем са изключително сложни, при тях е много висока
опасността от
възникването на
“илюзии” в полет
заради липсата на пространствена ориентация и съсредоточаването на летеца върху задачата да порази мишената. На това се дължи огромната част от катастрофите със загинали пилоти, се казва и в доклада на военната полиция, като там е разгледан и опитът на САЩ.
Паралелно с липсата на пари и годна техника една от причините за ниския нальот на военните летци обаче е и използването на ресурс от генерали, които поддържат своята летателна годност, въпреки че реално няма да се включат в евентуални бойни действия. Те се засилиха отново след катастрофата с Терзиев, като според пилоти, напуснали ВВС, генералите летят, за да добавят към заплатите си допълнително възнаграждение.
Тази добавка
към заплатата
е от две
компоненти
според наредбата на министъра на отбраната. Веднъж на всички зачислени в летателния състав се плащат между 306 и 378 лв. на месец.
За пилотите на свръхзвукови самолети допълнителното заплащане е 378 лв. на месец. И правото за него се губи, ако летецът не изпълни поне два полета за полугодие. Допълнително за всеки полет се изплащат между 9 и 13 лв. добавка в зависимост от това дали е дневен, нощен и какви са метеорологичните особености.
Така с полетите си, с които реално не се повишава бойната готовност на ВВС, генералите получават допълнително възнаграждение, но намаляват и без това мизерния нальот на по-младите пилоти, твърдят военни летци.
“24 часа” поиска от Министерството на отбраната справка, която да потвърди или отхвърли тези твърдения. Преди близо месец репортер на вестника изпрати на ведомството следните въпроси:
1. Колко часа е общият нальот във ВВС за периода 1 януари - 9 юни 2021 г.?
2. Колко часа е средният нальот на летец във ВВС за същия период?
3. Колко часа е общият нальот за същия период по авиобази?
4. Колко часа е средният нальот за същия период по авиобази?
5. Колко часа е средният нальот в авиобаза “Граф Игнатиево” по звания?
6. Колко часа от общия и средния нальот са в изпълнение на преки задачи по осигуряване националната сигурност и териториалната цялост на Република България и колко часа са учебни или тренировъчни? Моля тази информация да получа по бази и звания!
Въпросите бяха изпратени както до пресцентъра на МО, какъвто е редът за журналисти, така и по Закона за достъп до обществена информация. Отговор бе получен само по ЗДОИ.
Зам.-министърът на отбраната Пламен Йорданов отказва да предостави исканите данни, защото те представляват служебна тайна и са класифицирани. Така обвиненията на младите летци обаче не могат да бъдат потвърдени, но не могат да бъдат и отхвърлени.
Класифицирането на наьота като “служебна тайна” обаче повдига въпроса защо ген. Николай Русев, командир на загиналия Терзиев, обяви в интервю за Би Ти Ви на 13 юни данни за нальота на пилота.
До момента не е известно генералът да е санкциониран за нарушение на служебната тайна. От отговора на зам.-министъра
не става ясно
и кога точно е
засекретена
информацията
за нальота на пилотите във ВВС.
Всъщност, че българските летци са във въздуха смъртоносно малко време, е известно от години. Именно с липсата на достатъчно часове нальот бе обяснена и катастрофата с хеликоптер до Пловдив през 2018 г., когато загинаха двама пилоти.
Българските ВВС от години не успяват и да изпълняват дори планираните си учения заради липсата както на пари, така и на изправна летателна техника. За 2020 г. например според доклада за състоянието на отбраната ВВС са изпълнили само 77% от предвидените учебни полети. За същия период във ВВС има 30 авиационни инцидента и 4 сериозни инцидента.
Черната кутия на МиГ-29 ще отиде в Русия за разчитане два месеца след катастрофата
Сега оправданието е, че руснаците проверявали български военни
Най-рано след месец ще бъде изпратена за разчитане от производителя РСК МиГ черната кутия на изтребителя на Валентин Терзиев. Дотогава ще са минали повече от 2 месеца от катастрофата близо до Шабла на 9 юни.
Военните прокурори разчитат от записа да научат за последните 13 секунди от живота на Терзиев. Според досега публикувания доклад на военната полиция радиокулите са загубили връзка с пилота 13 секунди преди разбиването му, а последните записани думи на пилота са: “Главен...”. Тълкуванието е, че той е започвал стандартен доклад за изключване на главния превключвател на въоръжението, с което се привеждат в нормален режим на работа и двигателите на изтребителя МиГ-29.
Това стана ясно от изявление на министъра на отбраната Георги Панайотов.
В момента се чака одобрение от руснаците за българските военни, които да придружат черната кутия и да присъстват на разчитането ѝ, разясни той. А то можело да отнеме до 3-4 седмици.
Допреди седмица пък военните се оправдаваха, че чакат разрешение от българската прокуратура за изпращането на кутията.
Разчитането на устройството трябва да стане в Русия заради нанесени повреди по него от падането в морето, твърдят от ВВС. Според тях само производителят би могъл да опита да възстанови щетите, без да увреди записа в кутията.
Черната кутия бе извадена от дъното на морето над 20 дни след катастрофата.
