Преди 9 г. на 17 август, на 1500 км от родината, в Женева, издъхна един забележителен емигрант - дипломатът Теодор Димитров, който в последните години от живота си става зам.-шеф на библиотеката на ООН. Два дни преди смъртта си Димитров завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на България.
В имението си - реставрирана красива стара сграда във Френските Алпи, той организира т.нар. от него европейско огнище на културата, в което редовно се провеждат срещи и симпозиуми на политици и експерти, които обсъждат историята на България, Балканите, перспективите пред ООН, науката, културата и бизнеса.
Димитров вдъхновено участва и в организирането на различни събития, които достойно представят родината му в Швейцария, Франция и цяла Европа. Служебното му положение и владеенето на няколко езика му помагат да се докосне до духовното познание на света, да придобие ценни книги и предмети от областта на историята, културата и изкуството, които оставя на поколенията. Къде са те днес?
Какво става с безценната му колекция?
Проучване на "24 часа" показа, че има решение на предишното ръководство на Министерството на културата за създаването на музей на Димитров в Панагюрище. Въпреки че в завещанието си той не споменава града, решението е продиктувано от факта, че майката на дипломата е от средногорския град. Макар че дарителят е роден и живее в София, семейството му се мести в Панагюрище по време на бомбардировките през II световна война. Тогава малкият Теодор е записан и учи в местното училище "Свето Покровско", което завършва с отличие.
Предложението на културното министерство за музей е одобрено от общинския съвет в Панагюрище. Така през септември 2009 г. по-голямата част от дарението пристига с няколко тира в града. Предметите са разтоварени и оставени на съхранение в местното училище "Сава Радулов", което е затворено. За опазването им е монтиран СОТ, свързан с местното полицейско управление. На прозорците и вратите са поставени решетки. Основно е ремонтиран и покривът на бившето училище, който тогава тече. За бъдещия музей от общината предлагат 2 помещения. Едното е в сградата на бившия техникум по облекло, която е ремонтирана и в добро състояние. Второто е бившето училище "Свето Покровско". Нещата обаче спират дотук поради липсата на средства. Преди време медодобивният комбинат "Асарел - Медет" АД записва в програмата на комбината намерението си да финансира изграждането на музея. Преговорите продължават, казва кметът на Панагюрище Георги Гергинеков.
Братът Иван Делчев: Защо не продадат имота му в Княжево, за да финансират музея?
- Г-н Делчев, 9 г. след смъртта на брат ви, какво става с огромното наследство, което той завеща на държавата?
- За съжаление направеното е много малко, да не кажа почти нищо.
- Какво остави той?
- Недвижимото имущество включва къща в престижния квартал Шамбези в Женева и имение от 11 дка със застроена площ от 1600 кв.м във Френските Алпи, край град Жекс. Преди 5 г. инициативен комитет на българи, живеещи в Женева, направи предложение за създаване на български духовен център и църква върху терена и прилежащата постройка към него. Засега обаче то лежи в архивите и в бюрата на някои чиновници в България и видимо движение няма. Този имот заедно с имението във Френските Алпи, чието бъдеще е напълно неясно, не се стопанисват и само бързото решаване на проблема ще ги избави от пълна разруха.
-В чии бюра лежи предложението, за което говорите?
- То е направено до президентството, Министерския съвет и Българската православна църква.
- Какво е положението с движимото имущество?
- Движимото имущество, наследено от Теодор Димитров, наброява над 45 000 единици и е разпределено между 10-те национални музеи и галерии в София. Най-крупен наследник на брат ми е Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". В нейните фондове постъпиха около 42 000 книги и ръкописи с историческа стойност, в това число старопечатни книги с гравюри, първите копия на Гутенберговата Библия, първите мюнхенски издания на Рембранд и Дюрер, първо издание на събраните съчинения на Александър Дюма, една от първите световни енциклопедии от 1776 г., много редки ръкописи, карти и речници. В държавния архив са предадени над 1100 документа с историческа стойност. Националната галерия за чуждестранно изкуство получи около 850 картини, графики и рисунки, между които такива на Салвадор Дали, Жорж Брак, Марк Шагал.
15 платна, сред които такива на Дечко Узунов и Златю Бояджиев, са в Националната художествена галерия. В Етнографския музей бяха предадени 750 различни древноримски статуетки, антични барелефи, египетски и асировавилонски релефи, африкански и азиатски статуетки. В наследството имаше още православни икони - византийски, гръцки, руски и български, и множество мебели с изключителна дърворезба. В Националния военноисторически музий постъпиха 410 скулптури и рисунки, много от които са от времето на Руско-турската война. Общо около 250 експоната бяха предадени в Националния исторически музей, в Природонаучния и Националния музей "Земята и хората".
- Какво стана с тези експонати днес?
- За съжаление те са разпръснати по стелажите на музейните хранилища, препълват техните фондове и според едно писмо на министър Вежди Рашидов не се съхраняват по подходящ начин съгласно изискванията. Преди около 2 г. Министерството на културата заедно с представители на община Панагюрище, откъдето произхожда нашият род, взе решение за разкриване, музей на дарителя Теодор Димитров към Историческия музей в града, но досега за осъществяването му не е направено нищо съществено с изключение на взетите мерки по физическото опазване на имуществото.
- Какви са обясненията?
- Обясненията са, че имат финансови затруднения. Но това не ми звучи сериозно, защото преди около 1 г. ние, семейството на Теодор Димитров, предложихме да се продаде 1/3 от семейния имот, собственост на Теодор, в кв. Княжево в София, което може да осигури около 50 000 евро.
Освен това би могло да се използват оставените от Теодор лични финансови средства, каквито са акции на стойност 97 000 швейцарски франка и банкови сметки за суми от 21 000 франка, 1800 долара, 800 евро, заедно с натрупаните през последните 8 г. дивиденти и лихви по тях. При по-голяма инициативност би могло да се кандидатства и по някоя европейска програма. Би могло и да се предложат на търг някои от предметите без културно-историческа, археологическа и етнографска стойност, каквито са китайски сервизи, статуетки, икони, картини и т.н. Благодаря на "24 часа" за интереса и се надявам с ваша помощ наследството на Теодор Димитров да не продължава да стои далече от полезрението на българите, на които то принадлежи. Брат ми живя скромно и инвестира в духовното. Всичките си пари харчи не за друго, а за книжни ценности и непреходни вещи, които да остави на поколенията. Смятам, че е наш общ дълг да ги съхраним и да ги направим колкото се може по-скоро достояние на всички. (24часа)
Георги Гергинеков: Водим преговори за пари с “Асарел-Медет”
- Господин кмете, докъде стигнаха нещата с изграждането на музей на Теодор Димитров в Панагюрище?
- Както знаете, по-голямата част от дарението пристигна в Панагюрище през септември 2009 г. С общински средства финансирахме ремонт на покрива на училище "Сава Радулов", където са прибрани експонатите. Поставихме решетки, монтирахме СОТ. Мога да гарантирам, че сме обезпечили изцяло опазването и охраната на дарението. Направили сме инвестиции в рамките на това, което можем да си позволим, за да запазим полученото. Що се отнася до изграждането на музея, водим преговори с ръководството на МОК "Асарел - Медет" АД, което се ангажира с финансирането на проекта. Община Панагюрище не може да си позволи подобна инвестиция, която ще е от порядъка на 2-3 млн. лв.
- Братът на Теодор Димитров сподели, че в банковите сметки на дарителя има около 150 000 лв. във валута, които могат да се ползват от Панагюрище за създаването на музея. Има и имот в София, който да се продаде и средствата също да бъдат вложени в начинанието...
- Знам за това, но за да получим тези пари, трябва намесата на държавата, на която Теодор Димитров е завещал имуществото си. Ние няма как да изтеглим тези пари от сметките, нито пък да продадем имота му. Това трябва да стори държавата и да ни предостави средствата. Доколкото знам, така могат да се получат около 250 000 лв. Според мен те ще бъдат достатъчни за първоначална експозиция в Панагюрище.
- Като общинско ръководство сте продложили 2 бивши училища, във всяко от които може да се направи музеят. Има ли промяна в тези предложения?
- Не, те все още са актуални. Но за да се реализират, е необходимо изготвянето на проект и последващо финансиране. За това разчитаме на "Аксарел - Медет", защото към момента ние дори не можем да отделим средства за изготвянето на самия проект. Наясно сме, че от Министерството на културата няма да получим пари, затова разчитаме на дарители. Наближават и местни избори, чийто изход в една или друга степен, ще окаже влияние за реализирането на проекта.
- Министърът на културата съветва Историческия музей в Панагюрище да кандидатства по европейски проект за финансиране на експозиция "Теодор Димитров". Правено ли е нещо в тази насока?
- Да, ние наистина можем да кандидатстваме, и това вероятно ще стане следващата година. Но, доколкото съм запознат, става въпрос за частично финансиране. Това не решава въпроса за изграждането на истински музей, където да бъдат показани всички експонати от дарението на Теодор Димитров.
