У нас има между 25 и 50 дни с гръмотевични бури средно на година според района. За 5 дни загинаха двама млади мъже
В рамките на 5 дни мълния отне живота на двама. Природното явление е погубило на място в неделя треньор в школата на футболния “Хебър”. При инцидента са пострадали още четирима души.
41-годишният Иван Ранчев бил поразен от мълнията по време на контролен мач в пазарджишкото село Лесичово около 18,40 ч. Той е бивш футболист на “Хебър”.
На 25 август мълния сложи край на живота на 25-годишен мъж и рани друг в София. Това стана, докато двамата разхождали куче близо до спирка на метрото в квартал “Дружба 2”.
“Мълнията е пренос на електричество между облака и земята. Каналът, през който протича електричеството, е доста тесен - от 2-5 до 30 сантиметра. На толкова малко разстояние протича изключително голямо количество електричество - от порядъка на повече от 100 милиона волта напрежение или 30 000 ампера ток. Протичайки през толкова тясно място, въздухът се
загрява до 10 000
градуса по Целзий
Това загряване кара въздуха да се разшири. Разширяването води до гръм. Първо протича токът, след това се чува и гръмотевицата. Чуваме гърма след светкавицата, защото повечето пъти светкавицата е паднала далече от нас, а скоростта на светлината е доста по-висока от скоростта на звука. Затова гърмът идва няколко секунди по-късно.” Това обясни за “24 часа” климатологът от Софийския университет д-р Симеон Матев.
Най-опасната мълния е линейната, т.нар. мълния облак-земя. Всяка секунда падат около 100 мълнии някъде по Земята. По света най-много дни с гръмотевични бури има на остров Ява - повече от 280. Колкото повече се отива към полюсите, толкова повече дните с гръмотевици намаляват. На Северния полярен кръг, на 66 градуса северна ширина, има едва 5 дни в годината с гръмотевици. В нашата страна според районите дните с гръмотевици варират между 25 и 50 средно годишно, което е нормално за географската ширина, на която се намираме. Рискът да те удари мълния е много по-голям, отколкото да спечелиш шестица от тотото. Да спечелиш от лотарията, е 1 на 14 милиона, а да те удари мълния, е повече от 1 на милион. Всяка година у нас загиват 10-12 души. За да намалим риска, трябва да се спазват определени правила.
1. Най-важното, когато към мястото, на което се намираме, приближава буря, е да се скрием под масивна сграда. Не в хамбар, не в барака. Добре е сградата да има гръмоотвод. Ако няма, но е няколкоетажна, също върши работа.
2. Не трябва да седим по терасите или близо до вратите и прозорците, защото металните части на тези елементи привличат мълниите. Има немалко случаи, при които жени простират по време на гръмотевична буря и са ударени от мълния. Причината е, че голяма част от просторите са метални.
3. По време на буря трябва да стоим далече от метални стълбове и метални съоръжения, люлки, пързалки, парапети, ламаринени покриви, беседки, стърчащи скали, самотни дървета. Особено опасни са самотните дървета в равнина. От една страна, по-високото дърво привлича мълнията. От друга, обикновено вали дъжд, а мокрото дърво става още по-голям проводник.
4. Ако сме на полето и се чудим какво да направим и няма къде да се скрием, най-добре е да приклекнем с прибрани крака и да хванем с ръце глезените си. Трябва да наведем главата си, за да може да не сме най-високо нещо на полето.
5. Трябва да избегнем върхове или височини.
6. Ако сме в гората, трябва
да застанем между 2
дървета, които са
най-малко на 5 метра
едно от друго. Не трябва да сме на крайната редица от дървета, а по-навътре в гората.
7. Трябва да избягваме и електропроводите.
8. Ако имаме метални бижута, добре е да ги свалим. Те също са мишена за мълнията. От една страна, самите те са проводник. От друга, има много случаи на ударени от мълния без сериозни щети от нея, но с изгаряния заради високата температура.
9. Мобилните телефони и всякакви електронни апарати трябва да се изключат и да се отстранят.
10. Ако сме в група, трябва да се раздалечим поне на 3 до 5 метра един от друг. Струпване на много хора е опасно, защото самото дишане разрежда въздуха, а мълнията търси най-малкото съпротивление. Това е причината по време на гръмотевична буря да не се движим, а да стоим на едно място. Движейки се, пред теб уплътняваш въздуха, но зад теб се получава нещо като вакуум.
11. Ако работим на полето, всички оръдия на труда като мотики трябва да са далече.
12. Ако сме във вода, трябва да излезем по най-бързия начин. Ако сме в лодка или сърф например, също трябва да се тръгне към брега по най-бързия начин
13. Опасни са язденето и изобщо близостта с големи животни като крави или биволи. Когато се намокрят от дъжда, козината им е доста високопроводима. От друга страна, стоенето на предни и задни крака с голямо разстояние между тях, също привлича мълния. Между предните и задните крака се създава напрежение.
14. Ако сме в планината, веднага трябва да слезем от билото и да потърсим подслон в хижа. Ако има пещера, добре е да влезем в нея, но по-навътре. Мълнията може да проникне и през процепа. Най-добре е да намерим вдлъбнатина на склона и да се скрием. Металните предмети да ги оставим поне на 5 метра от нас.
15. Автомобилите са второто най-безопасно място след масивните сгради. В колата е безопасно. Може да я удари мълния, но няма да пострадаме, защото гумите изолират автомобила от земята и по този начин не може да протече ток. Добре е колата да е спряла, а не в движение.
16. Ако сте с мотоциклет или колело, веднага трябва да слезете и да се отдалечите от тях.
17. Чадърите с метални върхове също са опасни при мълнии.
