Последните три десетилетия той бе известен като едно от големите имена на българския бизнес, но приживе често е признавал, че годините, прекарани като международен кореспондент, са най-добрата работа, която е имал
Като посланик в Гана Кочо Гяуров - по-малкият брат на оперната легенда Николай Гяуров, укрива в нашата мисия в Акра бъдещия президент на страната
Колата спря на около стотина метра пред бариерата. Казаха ни да излезем от автомобила и да застанем до него с вдигнати ръце. След проверката бариерата се вдигна, бронираната кола зад нея леко се измести и влязохме в казармата Гондар. Тук се намира главната квартира на Временния съвет на националната отбрана на Гана, който пое властта в страната след революцията
от 31 декември 1981
година. И на неговия председател - капитан Джери Ролингс. Паркирахме успоредно до няколко бронирани коли. Преминахме през една стая с телекси и радиопредаватели, за да влезем в нещо като малък двор между две редици помещения. Тук видяхме Джери Ролингс. Разговаряше с двама военни. Висок, строен, облечен във военна униформа, но без отличителни знаци, той поздрави съвсем непринудено и помоли да го почакаме няколко минути, посочвайки вратата на една от стаите на няколко метра разстояние. След нова проверка за оръжие влязохме в помещението, откъдето се ръководеше целият живот в страната. Дълга маса, отрупана с книги. Неоправено легло. До него транзисторен радиоприемник, магнетофон, диктофон и
няколко
ленти с патрони
Желязна каса. Срещу нея цяла стена рафтове за книги. Успоредно с масата сандъци с патрони. Върху тях няколко пакета с консерви... След малко енергично и забързано в стаяте влезе капитан Джери Ролингс. Разговорът ни започна веднага."
Това е текст, писан от Борислав Дионисиев като кореспондент на списание "Отечество" в Гана, където заедно с фотографа Иво Хаджимишев са командировани през 1982 г. за интервю с новия лидер на страната, който наскоро е взел властта след втори преврат.
През последните 30 години Борислав Дионисиев, който почина на 6 септември, е познат у нас най-вече като име от големия бизнес. Малцина от по-младото поколение въобще знаят, че
някога е
бил журналист
При това от световна класа.
Между 1981 и 1989 г. Дионисиев завежда международния отдел на сп. "Отечество" и пътува често из Близкия изток, Азия и Африка. Докато отразява войната в Бейрут, един снаряд пада в хотелската му стая, попада в премеждие и в Пакистан, където е отишъл да прави репортаж за афганистанските бежански лагери. По собствените му думи годините, които е прекарал като международен кореспондент, са най-хубавата работа, която е имал.
Неговият авторски текст в началото на тази статия (препечатва се вероятно за първи път в съвременната българска преса) е повече от добро доказателство за таланта на Борислав Дионисиев като международен кореспондент.
Начинът, по който описва мястото, от което Джери Ролингс управлява Гана, е толкова жив и образен, че
читателят
сякаш гледа всичко на кино
Самият Хаджимишев години по-късно ще разкаже как тогава видял Дионисиев в стихията му на журналист от световна класа. Предвидените 20 минути разговор с президента на Гана се превърнали в 3 часа, в които Дионисиев бил любопитен, слушащ с внимание, с чувство за хумор, после сериозен, но на първо място - подготвен и знаещ как да предразположи своя събеседник. Накрая с ганайския лидер се разделили, сякаш са близки роднини.
Днес, макар и посмъртно, Джери Ролингс още се радва на статута си на
полумитична
фигура
от африканската политическа сцена. Вероятно заради уникалния му принос към ганайската демокрация, защото след двата преврата той участва и два пъти в свободни избори и така управлява Гана чак до 2001 г. Общо две десетилетия!
В началото на 1982 г. обаче светът гадае какви са бъдещите планове на младия офицер от авиацията, взел за втори път властта в Гана чрез военен преврат. Неведението на всички идва от факта, че вече трети месец след преврата, случил се в последния ден на 1981 г., Джери Ролингс
категорично
отказва да дава интервюта
Отрязал е всички чуждестранни журналисти, дори най-добрия си приятел от колежанските години в Лондон, който работи в Би Би Си.
Изненадващо обаче се съгласява да се срещне с пратеника на българското списание "Отечество" Борислав Дионисиев.
Според Иво Хаджимишев този пробив се дължи най-вече на връзката, осигурена от българския посланик в Гана - Костадин Гяуров. Кочо, както всички го наричат, е по-малкият брат на
оперната легенда Николай Гяуров
Той е ремсист още от 1939 г., партизанин от отряд "Антон Иванов", който след школовка в Москва се издига от партиен ръководител на Пловдив до член на вездесъщото Политбюро на Българската комунистическа партия. През 1980 г. е изпратен надалеч, както твърдят слуховете тогава, за да не "мъти водата" на Тодор Живков. Назначен е за посланик в Гана с пълномощия също за Того, Либерия, Кот д'Ивоар и Буркина Фасо.
