200-килограмова котва от XIII-XI в. пр. Хр. бе извадена от водите на о. Свети Кирик при подводна археологическа експедиция в акваторията на острова. Това съобщи Иван Христов, зам.-шеф на Националния исторически музей, който я ръководи.
Котвата е изработена от монолитен каменен къс, най-вероятно е от късно бронзовата - ранножелязната епоха. Тя е единствената с 3 отвора от общо 5-те открити до този момент и вероятно е от по-голям кораб.
“Камъкът, от който е направена, не е местна порода. От разговори с тукашни рибари установихме, че не е характерен за този район. Това ще рече, че най-вероятно корабът е бил гостуващ по тези земи, може би от Средиземноморието. Но петрографският анализ ще определи откъде е с точност”, обясни историкът.
Датирането на находката и определянето на произхода й може да даде ценни насоки за търговската дейност, развивана в района през този период.
“В НИМ няма толкова красива котва”, категоричен е Иван Христов.
Огромниятк амък трябваше да замине за София вчера следобед, където да бъде изследван в лаборатория.
Освен чуждоземната водолазите извадили и още 4 по-малки котви, издялани от местен камък.
“Това значи, че мореплавателите, които са ги ползвали, са траки, населявали крайбрежието на Странджа планина”, обясни Христов. Котвите доказват, че древните обитатели на тези земи активно са развивали корабоплаване.
Ценни за експедицията са откритите на морското дъно фрагменти от монолитни постройки от гранит и мрамор. Сред тях има колони, бази за статуи и декрети, изписани на старогръцки, цели късове от стени на крепостни или пристанищни съоръжения.
“Това е потънала история на Созопол, може би цял квартал на Св. Кирик, погълнат от морето”, обясни зам.-шефът на НИМ.
По-голямата част от тези градежи са от периода V-IV в. пр. Хр., когато Аполония Понтика e в разцвет.
Изследователят обясни, че съществена част от северозападния край на острова е залята от вода. За последните 2000 г. морето е погълнало 8-9 м от сушата, или средно по 4 мм годишно. Затова много от артефактите, които са били на сушата, сега се откриват под водата.
“А всъщност горе във високото на Св. Кирик са били най-важните храмове на древна Аполония”, обясни Христов.
На морското дъно водолазите от експедицията открили и голям мраморен декрет от V-IV в. пр. Хр., вероятно покрит със старогръцки надписи. Той обаче все още не е изваден на повърхността,тъй като за тази цел са нужни специални съоръжения. Очаква се мраморният къс да види бял свят в следващите няколко дни.
Фрагмент от керамика, правена от тракийски майстори, са открили още водолазите на дълбочина 16 м между днешен Созопол и остров Св. Иван. “Вероятно е паднал от преминаващ кораб”, смята Христов.
Експедицията ще продължи до края на месеца.
