"Продължаваме промяната" започна дискусията си по тема "Здравеопазване" с потенциалните си коалиционни партньори - БСП, ИТН и ДБ
Касата да плаща 95% от цената на лекарствата за деца до 14 г., записаха още в програмата си те
От догодина започват работа и по отпадане на клиничните пътеки и преминаване към диагностично свързани групи
Електронното здравно досие, категорична промяна в модела на финансиране на здравната система, включваща, както отпадане на търговския статут на болниците, така и реорганизация в Националната здравна каса, и поставяне на акцент в доболничната помощ. Това са част от основните приоритети в сектор "Здравеопазване", около които се обединха евентуалните коалиционни партньори "Продължаваме промяната", БСП, ИТН и ДБ, като част от управленската си програма в този сектор.
Те бяха представени по време на дебата по темата, част от поредица, публични разговори, организирана от ПП.
Краткосрочни, средносрочни и стратегически са трите вида мерки, които предаложиха и трите партии и върху които те искат да се работи.
Осигуряване на максимална възможност за увеличаване на ваксинацията срещу COVID чрез създаване на много мобилни групи, които да филтрират граждани над 60 г., групи с много контакти и определени категории болни, използвайки ресурсите на медицнските университет в страната в лицето на студентите, предложи проф. Героги Михайлов от името на БСП.
Заедно с това трябва да се разделят потоците от пациенти, така че болниците да продължат да работят, така че и заболелите от други заболяваия да могат непрекъснато да получават нужната медицинска помощ, допълни той.
Към това от проф. Андрей Чорбанов от ИТН беше допълнено предложението за създаване отново както на национален, така и на регионални щабове, което също се прие от дебатиращите. Целта е от една страна чрез тях да се концентрират правилните послания към населението, идващи от специалисти, но и да взимат решения включително за разделянето на потоците.
Дебатиращите се обединиха и около идеята за детайлно епидемилогично проучване, за да се види реално каква е епидемичната обстановка в страната. Към това предложение на БСП, бе добавено и друго от ИТН - да се включи и проучване чрез изследване на т-клетъчния имунитет.
Чорбанов предложи и оформяне на специализирани болници в цялата страна и София, за да се поема основно лечението на COVID болните, но дебатиращите решиха, че сме на етап от епидемията, в който това би било неефективно.
Ваксинацията остава доброволен акт, въпреки че имаше предложения и за определени групи да стане задължителна, по пример на много европейски страни.
Болниците в труднодостъпните райони да получат статут на защитени и с бюджет 2022 г. те да бъдат осигурени финансово, защото само те до момента имат над 100 млн. лв. дългове, искат още от БСП, но вече като част от средносрочните мерки, т.е. такива, които могат да се изпълнят в рамките на един мандат. Мярката влезе в планираната управленска програма, като бе допълнена, така че с държавно финасниране да бъдат обхванати и отделни дейнсти, за които заедно с нуждаещите се болници, ще бъде направин анализ и така ще се реши кои точно да са те. Действията в тази посока ще започнат още от следващата година.
За децата до 14 г. да има 95% заплатени от НЗОК лекарства обсъждаха още експертите по предложение на БСП. Те ще са за остри заболявания и трябва да се създадат ясни контролни механизми, като рецептите за тях ще тръгнат след въвеждането на електронно досие, решиха финално експертите.
Първоначално се обсъждаше вариант за напълно безплатни и заплатени на 100% медикаменти, но от ДБ изразиха несъгласие с това поради риск по този начин безплатни лекарства да се взимат реално от родителите на детето. Според тях и 0,20 ст. да трябва да доплащат родители, това ще ги ангажира по-сериозно да се придържат и да прилагат изписаната от лекаря терапия, обясни д-р Таня Андреева от ДБ.
"Не прехвърляйте политически цели на гърба на лекарите. Звучи красиво, но това ще доведе до масов натиск върх всички педиатри и общопрактикуващи лекари", коментира по тази точка и председтелят на БЛС д-р Иван Маджаров, който също беше поканен в дебата като експерт.
Като част от приоритетите в детското здравеопазване очаквано влезе и строежът на Националната детска болница, като се постави срок до края на 2022 г. да приключат всички процедури по проектиране и да се започне след това реално със строежа.
В бюджет 2022 г. да има увеличаване на средствата за превенция и контрол на социалнозначими и инфекциозни заболявания, е друга от средносрочните мерки, около която се обединиха политическите сили.
Стратегическо за здравеопазването е максимално бързото въвеждане на електронното досие на пациентите с оглед контрол въхру системата на здравеопазването, посочи проф. Михайлов. То ще доведе и до сериозно сваляне на разходите, допълни Ивайло Христов от ИТН, който предложи още срокът за това да е 6 месеца. Като финален вариант срокът беше удължен до края на 2022 г., като не се прие и друго предложение на ИТН здравното досие да се свърже чрез мобилните оператори, така че всеки един здравноосигурен пациент да получава съобщение при извършен преглед или изследване и да сигнализира, ако такива са отчетени неправилно.
Нужна е и регионализация на здравеопазването, така че да бъдат създадени структури, осигуряващи достатъчно добра и ефективна медицинска помощ, които да са максимално близо до всеки човек, поискаха още от БСП.
За специализантите пък се предлага възможност за финасиране на специализациите им по специалности със стратегическо занчение, като онкология, педиатрия, кардилогия и др., но то да е обвързано с договор за задължителна работа на договор в България.
Промени в лекараствената политика, реорганизация на майчиното и детско здраве и създаване на Национална детска болница искат още от БСП.
Социалистите остават и зад тезата си, че търговският статут на болниците трябва да отпадне.
Пълно единодушие всички представители на политическите партии имаха по въпроса с премахването на клиничните пътеки като модел на финансиране на лечебните заведения и въвеждането на диагностично свързаните групи (ДСГ). Още следващата година ще се направят първи стъпки към преминаване към новата система, записаха като крайно решение в управленската си програма.
По предложение на д-р Силви Кирилов от ИТН се допълни и че въвеждането на ДСГ ще започне с пробването им в една област или болница и след това ще се преминава към поетапното им въвеждане навсякъде. Така, както е направено преди години, когато пак имаше опит за промяна в тази посока.
"Тогава няколко болници 2-3 г. работеха по тази методика и после данните бяха изпращани в чужбина. Трябва да се стъпи на този опит и въвеждането не трябва да е поголовно", каза д-р Кирилов.
Около притесненията, че по този модел рязко ще се вдигнат разходите в здравната система, проф. Георги Михайлов каза, че ръст от около 30% има, но след това се отчита спад от 50%, показвали данните там, където е пробван или се работи по модела на ДСГ.
Залага се още промяна в агенцията по медицински надзор, като идеята е тя да стане самостоятелна институция, не подчинена на министъра на здравеопазването, за да може да се осъществява по-качествен и независим контрол. Имаше предложение от ДБ и за създаване на регионални нейни структури, но то не се прие.
Да има преразглеждане и актуализация на Националната здравна карта, а броят на леглата и кадрите, за които здравната каса сключва договори, да бъде оптимизиран спрямо европейските стандарти в рамките на 2022 г., записаха още в прогрмата си експертите.
Разгорещен дебат предизвика и предложението на БСП за отпадане на търговския статут на болниците, което според ДБ трябва да се случи след дебат и не бива да се записва категорично. Като финален текст в бъдещата прогрмата бе записано "Подготовка за смяна на статута на държавните и общински болници, след анализ".
Спор възникна и около предложение на ДБ контрол от касата да има само върху държавните болници, което обаче не се подкрепи и остана, както е сега - за всички, с договор с касата.
Обсъди се и предложението на "Продължаваме промяната" за въвеждане на максимално съотношение в заплащането между най-ниското и най-високото квалификационно ниво в системета - то да е не повече от 10 пъти между санитаря и директора на болницата или шефа на клиниката, например. В крайна сметка съотношението стана 1:20, но на базовата заплата, след намеса на проф. Михайлов, който изрази мнение, че и в България има специалисти като проф. Никола Владов от ВМА, който е единственият трансплантолог на такова ниво у нас и не би било редно да се ограничава максималната му заплата според тази на санитаря.
Началници на клиники вече няма да могат да бъдат и завеждащи катедри в университетите, решиха за бъдещата си програма. Идеята е един човек да не може да заема повече от една ръководна административна длъжност, предложиха от "Продължаваме промяната". Освен това един лекар ще може да заема началническа позиция само 2 мандата. Въпреки че от БСП изразиха несъгласие с подобни промени, подкрепиха предложението в името на управленската програма.
В първоначалното представяне на идеите си от ИТН и ДБ изразиха исканията си за демонополизация на здравната каса, но в хода на дебата тази тема остана само като провеждане на анализи, без да се върви в тази посока.
За специализантите пък се реши, че ще бъдат вписани като пълноправни изпълнителни на медицински дейности. Вместо двама лекари специалисти, в една опарация или друга интервенция, вече ще могат да участват един лекар с придобита специалност и двама лекари-специализанти. Така те ще могат да участват много по-активно, както и да получават допълнително заплаще по клиничните пътеки.