Ако такова, няма какво, обаче ако, нали, смятам, че, моля ти се!
Тази ученическа безсмислица навремето се използваше за подигравки с тези, които са в състояние да говорят часове наред, без да кажат нищо.
Не едно и две изследвания през годините показват, че за редовите граждани в горната категория едно от първите места заемат политиците.
Затова “24 часа” реши да провери доколко популярни към момента представители на парламента и Министерския съвет използват ненужни частици, наречия, съюзи и междуметия, когато гласно занимават аудиторията с мислите си.
Изводите не претендират за изчерпателност и научна стойност. Базират се изцяло на дългогодишни репортерски наблюдения върху говоренето на тези публични личности.
Значи, нали, вижте и такаса на изчезване от словесния набор на опитните в публичната реч политици от първия управленски ешелон. Явно дългите години пред камери и публика са им помогнали да се отърват от нищо незначещите паразитни изрази.
Всъщност дори чрез тях представители на властта са открили начин да блеснат с индивидуалност. Защото почти всеки от тях е харесал и взел “на въоръжение” свои си думички, с които постоянно украсява речта си.
С достъпно и цветно говорене, гарнирано с природен талант да опростява нещата, министър-председателят Бойко
Борисов спечели задълго симпатиите на аудиторията след безброй години на тежки премиерски речи в предишните мандати. В словесния му набор обаче трайно се е заселила една частица.
“Донесоха ми този доклад и прокуратурата ще прави проверка. Сиречизточникът е ясен.”
Синонимът на “тоест” се появява в почти всяко пето изречение на Борисов и той вече години наред обилно си го ползва.
Няма да е пълно, ако не спомена..., Няма да е справедливо, ако подмина..., Не бих могъл да изброя...
Това пък е президентът Георги Първанов, на когото най-често се полага да държи дълги и официални речи. На него почти всеки път му се иска да вярва, че нещо в този смисъл е някак. Дори, ако щете, да не е.
Двама оратори съчетава у себе си лидерът на ДПС Ахмед Доган. Политикът говори нормално и винаги разглежда нещата от гледна точка и в контекста на новите реалности.Влезе ли ученият философ обаче, в аудиторията настава масово объркване от парадигми, ескизи, дихотомии и темпоритми.
Негов верен последовател, но по свой си начин в това отношение е заместник-шефът на ДПС Лютви Местан. Не случайно Бойко Борисов заръча на депутатите си да се научат да говорят като него - Местан е отличен като най-добър оратор на парламента в няколко класации, а из кулоарите отдавна е известен с прозвището Високия наратив.
“Какво собствено искате да кажете с думите...” може много често да се чуе в изказванията на Местан. Той си има и набор от вносни думички, които неизменно присъстват в словата му - като константа, натюрел, концепт, конструкт, императив. И, разбира се, митологема.
Групирани в категорията “всичко е пълен провал” пък са любимите изрази на друг безспорен оратор на парламента - Иван Костов. Най-често в изказванията му се споменават бедствие, катастрофа, безобразие, порочност, упадък и къса памет. В публичните си критики Костов все назидава, че не може да се говори по този начин, някой езабравил къде се намира и не знае защо е там.
При партньора му в Синята коалиция Мартин Димитров винаги кашата е пълна и някой трябва да се справи с тая работа. Шефът на СДС има и друга словесна особеност - повтаря всичките си важни тези по два пъти: Няма разцепление. Няма разцепление.
Дори внимателно слушане и четене не можаха да откроят някакъв особен дразнител в речта на Волен Сидеров.
Лидерът на “Атака” успява да избегне паразитни изрази, но си харесва характерните за вечните заговори около партията му думички игрички и интрижки. Говори обаче много дълго и повтаря едно и също няколко пъти по различен начин.
Езиковедите спорят дали русизмите в българския език трябва да се зачеркнат.
При политиците те все още присъстват изразително. Устатият Яне Янев непрекъснато нещо счита,а изказванията на БСПострието Мая Манолова винаги касаят друго.
А на бившия строителен министър и кандидат за президент от ГЕРБ Росен Плевнелиев всичко му е феноменално. Дори някое свлачище.
Плътно придържане към класическото политическо говорене гледа да спазва вицепремиерът Цветан Цветанов. Покрай него всички разбраха, че ГЕРБ има ясна политическа воля за всичко.
Вътрешният министър винаги отчита навреме съответните предприети действия за залавянето на определени лица и хора, дори сега в момента да има друга работа. И никога, никога не споменава името на ГЕРБ, без да сложи отпред политическа партия.
А кое е темаи кое - не е, журналистите и гражданите винаги може да разчитат да узнаят от финансовия министър Симеон Дянков.
КАЛИНА ВЛАЙКОВА
“Ясно и категорично” е номер едно по употреба
Ако хората нищо не успяват да разберат от изказването на даден политик, то най-вероятно е заради заявената “ясно и категорично” информация в него. Това клише се превърна в най-често използвания езиков инструмент на всички властници заедно с още няколко универсални и втръснали на всички думи като “консенсус”, “отговорност”, “приемственост”.
За разлика от тях “криза” съвсем закономерно така и не си отива от политическите изявления. За справяне с нея всички политически оратори обещават “реформи” само и единствено в полза на “гражданите” и “устойчивото развитие” на държавата.
“Свидетели сме на” някакъв процес пък вече наистина досади като главно средство политиците да въведат аудиторията в темата си. Ясно и категорично, разбира се.
Мая отличена за пчеличката на парламента, говори 38 часа
С постоянното си присъствие на парламентарната трибуна депутатката от БСП Мая Манолова безапелационно заслужи приза “пчеличката на парламента”. Титлата дори бе опредметена с подарък от парламентарната група на ГЕРБ – елегантен куфар и чадър в жълто-черна окраска.
За двете години от началото на мандата тя е рекордьорка по говорене с 38 ч и 8 мин, сочи официалната статистика. Следва я шефката на депутатите отГЕРБ Искра Фидосова с 35 ч и 58 мин, но като председател на правната комисия тя е длъжна да чете дългите доклади по законопроектите. А Мая трупа минути и часове в неуморни изказвания, реплики и дуплики.
Така са и останалите първенци по говорене от трибуната. В пряка конкуренция са Иван Костов и Лютви Местан съответно с 15 срещу 18 часа.
Волен Сидеров присъства значително по-рядко от тях в събранието, но е успял да говори цели 7 ч и половина.
Не им отстъпва по речовитост и синият лидер Мартин Димитров със своите 28 ч. Той обаче също е шеф на комисия със задължение да чете дълги и протяжни законопроекти.
Голямото изключение е Ахмед Доган, който за трите си явявания в НС за този мандат се е изказал в рамките на минута и половина. (24 часа)
